Покрай аферата Бисеров отново изплува дългогодишно стаяваното подозрение, че всяка власт използва силовите структури като тояга срещу политически опоненти и вражески бизнес обръчи. По време на тройната коалиция с подобни амбиции беше създадена ДАНС. А след идването на ГЕРБ начело на държавата агенцията беше пратена в трета глуха като аналитично-информационна служба. И на бял кон от небитието се върна дирекцията Противодействие на организираната и тежката престъпност (ПОТП), чиято абревиатура предизвикваше до този момент само иронични усмивки.
Няма никакви причини да мислим, че Цветан Цветанов – като вътрешен министър и вицепремиер , отговарящ за силовите ведомства, е бил по-тъп от предходниците си, та да не подхване тоягата. Апогеят на бившата ПОТП в главна дирекция, начело на която бе Станимир Флоров, доказва това. На всичко отгоре Цветанов направи комшията си и приятел от детските години и заместник главен секретар на МВР – Вся власть соседам , един вид.
А днес бившият вътрешен министър и вицепремиер по силовата част се оправдава като ученичка, че не е имало чадър над Христо Бисеров по негово време. Мога да ви уверя, че аз като вицепремиер и министър на вътрешните работи не съм разполагал и не съм знаел за никаква информация, ако е постъпвала, за Христо Бисеров или за когото и да било, заяви Цветанов, гледайки с честни кафяви очи. Ами нали именно срещу когото и да било трябваше да се изправи ГДБОП? Да не говорим, че плътната сянка на чутовния антикорупционен герой и баш юнак БОРКОР трябваше да плаши когото и да било по високите етажи на властта, а?!
Очевидно тоягата не е предназначена за кой да е, а за когото трябва. По целесъобразност, каквато е политическата практика у нас.
