Идиомът, всички знаем, е Ябълката на раздора. Но при бюджетни разходи за 32.4 млрд. лв. някакви си 500 млн. лв., изсмукани от министерстватаи отделени като Фонд за растеж и развитие на регионите, за да се върнат отново при тях, но през коалиционна цедка, едва ли заслужават мегаломанията на ябълката. Ягодката е достатъчна.
Според управляващите става дума за безусловно сериозна реформа, нова философия на разхода, въвеждане на конкурсното начало в разходната част на бюджета. Според опозицията фондът е начин за непрозрачно харчене, джобни пари за кабинета. Централната банка гледа на този фонд и като на буфер при евентуално неизпълнение на приходите. Министерствата и общините вече се стягат за схватка.
Общините, притеснени от конкуренцията на министерствата, вече поискаха 51% от парите да отидат по закон при тях. Освен това настояваме в работната група за определяне на критериите за оценка на проектите, които ще бъдат финансирани, да участват и наши представители, каза за БАНКЕРЪ Емил Савов, заместник изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
Ето как обясни смисъла на тези заделени пари депутатът от Коалиция за България и шеф на регионалната комисия в парламента Димчо Михалевски. Пред БАНКЕРЪ той заяви, че няма да се приеме предложението на общините. Няма да фаворизираме никого, единствените важни критерии за оценка на проектите ще бъдат прекият или косвеният ефект за ускоряване на икономическия растеж и създаването на работни места. Михалевски даже даде примери за проекти, които плачат за държавно финансиране. Аз съм от Бургас и затова ще дам пример от региона. Не може, след като имаме магистрала и по нея от София до Бургас да се пътува 3 часа, от Бургас до Слънчев бряг през август да отнема два часа. Трябва да се направят необходимите пътни възли и обходни маршрути. Това би облекчило бизнеса и гражданите, би ускорило растежа, би създало заетост, обясни той. Михалевски си е поставил срок до Нова година да е ясна системата за оценка на проектите, за да може още от първите дни на януари състезанието да започне.
Финансовото острие на ГЕРБ, депутатът Владислав Горанов , отказа да сподели тази разходна философия на управляващите. При обсъждането на първо четене на бюджета за догодина (на 13 ноември) той заяви, че в бюджета не се виждат никакви мерки за устойчив икономически растеж, шумно прокламиран от правителството. Заделените 500 млн. лв. всъщност са начин правителството само да избира проекти, региони, с една дума то да решава кой и с колко ще расте. Харченето на тази сума без санкцията на парламента по никакъв начин не гарантира растеж. Какво пречи, ако се правят реформи в образованието, армията и т.н., те да се запишат по политики и програми в бюджета, а не в резервния фонд, попита пак той. Растеж чрез разходи? Трябват политики, които липсват в проекта, завърши Горанов.
Чистите помисли на управляващите някак си не се възприемат от тези, които само ще гледат как се харчат парите. Да, от народопсихологическа гледна точка и от натрупания опит в харча на бюджетни пари от правителствата без санкцията на парламента излиза, че може би те са прави. От пазарни позиции заделянето на подобен резерв пък е нещо съмнително. Такова е и мнението на Петър Ганев, аналитик в Института за пазарна икономика, изразено пред БАНКЕРЪ. Фонд няма, фонд е пуснат в употреба вероятно, за да се придаде допълнителна обществена тежест на идеята, изненада ни Ганев. Той бил проверил и това били пари, записани в перото Непредвидени разходи. Представяте ли си какъв хаос от апликационни форми ще настане, как свободната дискусия ще бъде ограничена и министрите ще решават на тъмно как да дадат пари на правилните или удобните кметове с поглед и към изборите. Такова централизиране на политиката за регионите не може да доведе до резултат, обясни Ганев.
Икономистът посочи и алтернативата: Една пета от подоходните данъци да останат в общините. По негови сметки така можело да се натрупат повече от заделените сега 500 млн. лева.
Да, но идеята му не срещна никакво одобрение, защото се задава логичният въпрос до каква конвергенция между преуспяващите и загиващите общини ще се стигне, като богатите местни власти ще станат още по-богати, а бедните ще си останат такива поради ниски приходи, от които да се заделят тези 20 процента. Ганев ни отговори, че това не бива да е пречка, а точно такава е логиката – богатите общини да получават повече, защото там живеят повече хора, има по-големи потребности и т.н. Колкото до изостаналите райони, правителството можеше да си направи специален фонд само за тях и да стимулира достъпа на средства от еврофондовете, каза експертът.
