Покъртителните случаи на разорени, съсипани и изпаднали в безизходица хора, взели бърз заем с огромен лихвен процент, заляха медиите през последните два-три месеца. И, честно казано, повечето от тях наистина предизвикват ярост. Но създават и впечатлението, че гражданите, попаднали в подобен кредитен капан, са напълно беззащитни.
Въпросът е: дали наистина лицата, получили заеми, при които ангажиментът за погасяване надхвърля в пъти получения заем, са напълно беззащитни? Ако се абстрахираме от емоциите, няма как да не направи впечатление, че в повечето случаи хората попадат под тежките удари на лихварите заради своята неосведоменост, припряност и нехайство. Малко са гражданите в България, които въобще знаят, че съществува Закон за потребителския кредит, който дава права на всеки човек, взел заем над 399 лева. Това е и една от причините повечето фирми за бързи кредити да зарибяват хората с финансиране до тази сума.
Законът за потребителския кредит обаче дава доста права на длъжниците. Той въвежда правила за всички лица, отпускащи заеми, и ги задължава подробно и в писмена форма да информират клиентите си за всички детайли по предоставянето на кредита и рисковете, свързани с него. В това число и за начина за формиране на лихвения процент и таксите по кредита, таблици с месечните плащания, условията, при които заемът може да стане предсрочно изискуем , и правилата, при които той може да бъде предсрочно погасен.
Важна подробност е, че според закона кредиторът не може да откаже предсрочното погасяване на заема и няма никакво право да товари длъжника с ангажимент да плаща огромни такси и глоби, ако реши да върне парите предсрочно. Това, като трябва да се запомни, е, че АКО В ДОГОВОРА ИМА ЗАПИСАНИ ПОДОБНИ КЛАУЗИ, ТЕ СЕ СМЯТАТ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ.
При положение че някое от изброените в закона изисквания е нарушено или в договора има неравноправна клауза, той се смята за недействителен и длъжникът има право да върне само получените на кредит пари, без да дължи лихви или такси.
Затова когато хората усетят, че кредиторът ги е излъгал – независимо дали става дума за банка или компания за бързи кредити, вместо да си скубят косите и да се вайкат, много по-добре ще е веднага да отидат при адвокат и да подадат жалба в Комисията за защита на потребителите.
Адвокатът осигурява адекватна правна защита. Нещо повече, по разкрита от него специална сметка на клиента притиснатите от лихварите лица могат да внесат парите си и да ги спасят от запориране. Според Закона за адвокатурата тези сметки са напълно анонимни и защитени дори от съдия-изпълнителите. С парите в тях адвокатите могат да се разпореждат единствено и само със съгласието на клиента. Тези сметки позволяват на гражданите, станали жертва на лихварство, да спасят малкото им останали средства, докато траят съдебните им дела срещу компанията за бързи кредити, която ги преследва.
Разбира се, предприемането на всички тези действия изисква да се запази спокойствие и да не се изпада в паника под натиска на лихварите.
Длъжникът може да обърне нещата в своя полза, като пусне жалба до прокуратурата. В Наказателния кодекс има един чл.143, който казва, че: Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години. А в чл.114 пише: Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Една жалба ще предизвика действия от страна на правоохранителните органи по нейната проверка. И тези действия ще са свързани с привикването на лицето, което притиска длъжника. А разговор с представител на прокуратурата ще накара всекиго да се замисли какви ги върши, как ги върши и струва ли си да ги върши. Най-малкото длъжникът ще притесни кредитора си, който ще бъде принуден да дава обяснения. Пък може и ограничителна заповед да му издейства. (Ако става дума за конкретно лице.)
Най-важното обаче е гражданите да знаят, че никога не трябва да подписват договор, който не са прочели внимателно и не са си изяснили всички детайли в него. Още по-малко трябва да се подписват на недопопълнени договори, независимо какво им обяснява и обещава представителят на кредитора. И накрая – в никакъв случай да не подписват записи на заповеди или други документи, които вменяват безусловен ангажимент към кредиторите.
