Числата безспорно носят обективна информация. Те са безпристрастни и неопровержими (стига да са верни). Като ви кажем, че ипотечните лихви в България трептят в подножието на 9%, а във Финландия – доста под 2%, това дава пълна яснота – лихвите тук са повече от четири пъти по-високи от тези под Северното сияние. Както е казал Маркс, всичко се познава в сравнение.
Но числата са и друго нещо – те са сюнгерът, който е засмукал развития, статути и политики, а това им дава истинската значимост.
Първо, сухата истина е, че на сегашния етап на развитието процентите са високи, защото банките ни нямат бърз изход от високите нива на лихвите по кредитите, защото ако ги намалят, ще ги последват и процентите по депозитите, а това ще доведе до отлив на депозанти, доведени по време на лихвената истерия през 2009-2010 година. Картел от, казано на борсов език, мечки трудно може да се създаде, а индивидуалните пробиви водят само до едно – изтичане на пари към конкурентни банки.
Като споменахме сравнение, най-важният въпрос, с който много се спекулира, е: Защо в еврозоната лихвите са двойно и тройно по-ниски от тези у нас? Непрекъснато демонизираните български банкери ли са виновни, или има някакви базови предпоставки, които правят тази разлика леснообяснима и още по-лесноразбираема.
Банките в страните от еврозоната могат да получават безпрепятствено рефинансиране на изключително ниски нива от Европейската централна банка. От друга страна, ако една държава от еврозоната глътне водица, дори и тя да е от мърлявата южна част на континента, нейният риск винаги ще е по-нисък от този на България. Това е така, защото Европа спасяваше, спасява и ще спасява която и да е еврова държава, ако се наложи. А при нас проблемът с давещите се е проблем на самите давещи се, има премия за риск от падане на валутния борд, както и политически риск, който е особено силен в последно време предвид на непопулярното правителство и нестихващите протести.
Та значи, нормалността изисква да се мерим не с евровите държави, а с тези от нашата черга – извън еврозоната. Но защо тогава в Чехия лихвата е наполовина от нашата, а в Румъния е с един процент по-ниска? При Чехия вероятно натежава държавният имидж и устойчивото развитие, което за северната ни съседка едва ли е вярно. Но общото за двете държави е това, че и двете имат плаващ валутен курс и рефинансиране от централната банка, а ние сме занитили фискалната си стабилност. Да, валутният борд е нещо необходимо и много добро за страната, особено ако можеше да се съчетае и с някаква форма на политически борд – окончателно да се разделим със суверенитета си в полза на директно европейско управление. Така бихме били пионери – първата федерална територия, директно управлявана от правителство в Брюксел чрез назначен еврогубернатор.
nbsp;
nbsp;
Данните за септември на Европейската централна банка, публикувани през втората седмица на ноември, сочат, че жилищните ипотечни кредити в България са едни от най-скъпите. Лихвите по новоотпуснатите заеми са в размер на 8.32%, като в рамките на Европейския съюз само процентите в Унгария са по-високи. Будапеща държи палмата на първенството с 10.12 на сто. Сериозните политически сътресения в страната явно са дали отражение и върху лихвените нива.
Ако към това добавим и факта, че инфлацията в България е ниска през последните години, дори за последните 12 месеца хармонизираният индекс на потребителските цени отчита дефлация от 1.3% годишно, то се оказва, че в реално изражение българските домакинства ползват най-скъпите кредити в ЕС.
В сравнението на България с останалите страни от бившия соцблок изпъква най-силно високото ниво на лихвите у нас. При лидера в развитието на тази част от света – Чехия, лихвите са точно наполовина на нашите – средно 4.18 процента. В базовата страна за всичките ни сравнения – Румъния, процентът е над 1% по-ниско – 7.16 процента.
По-различен е случаят на Словения, която мнозина смятат за следващия Кипър, но проблемите й са по-близки до ирландските. Предкризисните нива от 2007 и 2008 г. са били съответно 6.92 и 7.56 на сто. У нас за същите години те са били 8.66 и 8.99 процента. Този около един процент разлика впоследствие обаче набъбва до 100%, защото словенските лихвени нива се свиват наполовина и от 2009 г. насам вече трептят под 4 процента. Последното засичане показва, че те са паднали до рекордно ниското ниво от 2.78 на сто – под Германия, като основен стълб на еврозоната, и Великобритания, която държи на кралската парична единица.
Едва ли е изненадващо, че в страни с проблемни банкови системи, в които отделни банки бяха спасявани от правителствата (Латвия, Кипър и Гърция) и в страни с много по-влошени икономически показатели и дисбаланси лихвите по ипотечните кредити са много по-ниски. Европейската централна банка и спасителни фондове изляха добри пари там с цел стабилизация.
Сравненията се несъстоятелни, дори и да се фукаме с това, че банковата ни система е добре капитализирана, ликвидна, не е отчела нито една година със загуба, а натрупаните провизии и обезпечения по кредитите компенсират лошите кредити.
Лихвите по ипотечните кредити у отличниците на Европейския съюз – Естония, Латвия и Литва, са далеч по-приемливи от тези в България, както и в спасяваната поне два пъти за последните три години Гърция. Спукването на имотния балон в Испания също не пречи на испанските банки да се конкурират за клиенти с по-ниски лихви.
Накрая нека дадем пример за ролята на Европейската централна банка за натискане на лихвите надолу. Наскоро тя направи предколеден подарък на банките, а оттам и на клиентите им с ипотечни кредити. На 7 ноември ЕЦБ сюрпризира пазарите, като оряза лихвата си по рефинансирането наполовина – до 0.25% от старото ниво 0.5 на сто. Брокерите веднага сметнаха, че всеки, който е изтеглил ипотечен жилищен кредит на стойност примерно 250 000 евро, ще започне да спестява от месечните си вноски по 30 евро.
nbsp;
nbsp;
Всеки трети клон хлопна кепенци
Кризата е ударила силно покритието на страната ни с банкови услуги. Трезорите са затворили над една трета (35.65 на сто) от клоновата си мрежа през последните четири години. Това показат данни на Европейската централна банка. Финансовите институции в страната са имали работещи 5967 клона в края на 2008 г. До края на миналата година обаче бройката рязко се е свила и те вече са 3840 или с 2127 офиса по-малко. Данните на ЕЦБ показват, че голямата вълна за закриване на мрежата е била през 2011 г., когато са хлопнали кепенци над 2000 клона. Странно, но факт е, че въпреки намалелите офиси броят на служителите у нас не се е свил. През 2008 г. за банките са работели 33 258 души, а в края на миналата година те са с 269 души повече.
За последните пет години общо в Европейския съюз са закрити близо 20 хил. клона до 218 687, или общо 8.35 на сто от всички. Според експерти банките в Европа закриват клонове в опит да свият оперативните разходи и да повишат печалбите си. Освен това предпочитанията на клиентите към интернет и телефонното банкиране били ускорили тази тенденция.
