Серия от бойни победи на кюрдските милиции в Североизточна Сирия укрепват географското и политическото им присъствие в опустошената от войната страна, изправяйки пред нова дилема силите в региона. Потискани в продължение на дълго време от управлението на президента Башар Асад и преди него от баща му, кюрдите гледат на гражданската война като на възможност да придобият автономията, на която се радват техните етнически роднини в съседен Ирак. Настъплението им предизвиква смесени чувства на глобално, регионално и локално ниво и дори сред някои от сънародниците им, които твърдят, че кюрдските бойци са се присъединили към регионалната ос в подкрепа на Асад. Самите кюрди отричат.
Две години и половина след избухването на бунта победите на кюрдите означават за Асад и неговите шиитски съюзници отнемането на допълнителни територии извън контрола на сунитските бунтовници. Междувременно чуждестранните сили, които подкрепят опозицията, се надяват, че кюрдите ще нанесат удар на свързаните с Ал Кайда бойци, на чиято нарастваща мощ в Северна Сирия месеци наред никой не обръщаше внимание.
Наброяващи над 25 млн., кюрдите, които не са арабски етнос, често биват описвани като най-голямата етническа група в света без собствена държава. Териториите, където те са мнозинство, наричани от самите тях Кюрдистан, обхващат части от Турция и Иран, както и от Сирия и Ирак. През октомври Анкара започна да полага основите на стена по протежение на част от границата си с Дамаск, като се позова на съображения за сигурност. Това обаче предизвика протестите на кюрдите, според които стената цели да попречи на трансграничните връзки между техните общности.
Нарастващата самоувереност на кюрдите в Сирия поставя Турция в особено трудна позиция, тъй като тя се опитва да постигне мир на собствената си територия с Кюрдската работническа партия (ПКК), която от три десетилетия се бори за по-голяма кюрдска автономия в южната ни съседка. Засилването на сирийските кюрдски милиции, свързани с партията Демократичен съюз (ПДС), би могло да насърчи ПКК. Анкара се тревожи и от свързаните с Ал Кайда групи пред прага си. Опасенията са от още по-ясно разпределяне на Северна Сирия между ПДС и ислямистките бунтовнически сили. Милициите може да се опитат да превземат северните градове, където кюрдите са малцинство в сравнение с арабите. Става дума за стратегически погранични точки като Джараблус и Азаз, използвани от бунтовниците по маршрута им за доставки от Турция. Подобен ход ще предизвика ожесточен отговор от арабските бунтовници, по-голямата част от които са сунити.
Напредването на кюрдите повдига въпроси за относителната мощ на бунтовниците – най-вече на свързания с Ал Кайда Фронт Ан Нусра и на групировката Ислямска държава в Ирак и Леванта, които досега налагаха волята си в северната част на Сирия. Те също предприеха настъпление срещу кюрдски райони, което доведе до неколкомесечна борба за контрол между твърдолинейните ислямистки бунтовници и кюрдите. Но източници от средите на първите заявиха, че вече е малко вероятно да продължат да оспорват кюрдския контрол, тъй като балансът на силите в Североизтока е установен и техните отряди смятат да се насочат на северозапад.
В разнородната подкрепяна от Запада сирийска опозиция има кюрдски представители, които се противопоставят на ПДС, обвинявайки я в стремеж да замести еднопартийното управление на Асад със собствено и в опит да се наложи със сила. Множество кюрди по места обаче виждат в ПДС закрилник.
nbsp;
