Президентът на САЩ Барак Обама заяви във Флорида, че администрацията му може да преразгледа икономическите санкции срещу Куба. Наивно е да смятаме, че политика, актуална за 1961-а, ще дава ефект и днес в ерата на интернет и свободното движение по света, каза амерканският държавен глава.
Щатското икономическо ембарго срещу Куба беше въведено в отговор на мащабната национализация на американски имоти от островните власти. По-късно лидерите на САЩ обясняваха, че мярката остава в сила, тъй като Куба се меси в работите на други латиноамерикански страни, предоставя военна помощ на партизаните в Централна Америка, участва в бойните действия в Ангола и Етиопия, изобщо се държи на международната арена като разпасал се тийнейджър хулиган.
Барак Обама неведнъж е повдигал въпроса за нуждата от преразглеждане на стария курс. В това го подкрепят ключови членове на екипа му -държавният секретар Джон Кери и министърът на отбраната Чък Хейгъл. Доколко е реално обаче бързото вдигане на едно половинвековно ембарго? Скоро след победата на Обама в изборите от 2008-а администрацията на демократите смекчи санкциите, катопозволи на кубинците в САЩ да изпращат доста по-големи парични суми на бедните си роднини и по-често да посещават острова. Разрешено бе и по-голям брой американци да пътуват до Куба с хуманитарна, научна или журналистическа цел. Но Белият дом ще трябва да се вслушва и взема под внимание и нагласите на крайно влиятелната кубинска диаспора, а тя в общи линии не гледа с добро око на отслабването на натиска срещу режима на Кастро. В САЩ живеят почти два милиона кубинци, повечето в щата Флорида. Икономическият им потенциал е огромен и според някои данни активите им надхвърлят 50 млрд. долара (за сравнение БВП на Хавана е 60 млрд. долара). Не може да се подценява и тяхното политическо влияние. Трима американски сенатори произлизат от семейства, емигрирали по различно време от Куба. Има вероятност един от тях – републиканецът Марко Рубио, да бъде излъчен от партията си за кандидат в президентските избори през 2016-а. Друг – Тед Круз от Тексас, застана сред най-ревностните противници на здравната реформа, предприета от президента Обама, а неотдавна влезе в книгата на Гинес с пламенна реч в Конгреса, след като критикува Белия дом 21 часа без прекъсване.
Освен либералната общественост, за отмяна на ембаргото настояват и хора от едрия бизнес. Те отдавна гледат към близкия остров, който, макар и малък, е истински рай за всевъзможни предприемачи. Лесно е да си представим какви възможности ще се отворят за чуждестранните инвеститори откаже ли се Куба от централизираната планова икономика.
Натискът на бизнеса за преразглеждане на отживялата времето си американска политика спрямо тази страна започна да нараства и поради реформаторския курс, поет от правителството на Раул Кастро. Разбира се, сближаване между Вашингтон и Хавана няма как да се случи без спиране на репресиите срещу политическите опоненти на островния режим. А дневният ред на Куба не включва бърза демократизация с елементи като свободни избори и печат. Нито старата гвардия и потенциалните й приемници планират скоро да се откажат от монопола върху властта. Поради тази причина нормализацията на отношенията между двете държави може да продължи с години.
Впрочем някои промени засягат само местното население. След 2008-а, когато тежкоболният Фидел отстъпи управлението на брат си, на кубинците бе разрешено да ползват мобилни телефони (с тях те могат да сърфират в интернет и да разговарят с роднини в Маями), после сравнително свободно да продават имоти, а накрая бяха премахнати и спънките, които не им позволяваха свободно да пътуват като туристи в други страни. Все пак общият пакет от реформи съдържа и мерки, представляващи интерес за евентуални инвеститори от чужбина. За да съживи крайно западналата икономика, кабинетът на Кастро-младши обяви неотдавна, че създава специална икономическа зона в кубинското пристанище Мариел, която ще действа като всички други свободни икономически зони по света. Предвидено е изграждането й да струва 900 млн. долара, 640 млн. от които ще предостави Бразилия.
Успоредно с това кубинските власти започнаха да преразглеждат валутната си политика. Кабинетът възнамерява най-напред да премахне двойния валутен курс – при забранените разплащания в долари националната валута включва освен песото и т. нар. кукеси (от съкращението CUC – cuban currency converter, един вид конвертируемо песо). Двойният курс само объркваше многобройните туристи, пристигащи на острова, и бизнесмените, пожелали да въртят търговия с тази страна.
