Между редовете на бюджета на Държавното обществено осигуряване тихомълком без нужното внимание се промъкна увеличението на минималните осигурителни прагове. Почти два месеца синдикатите и работодателите бистриха при закрити врата кои икономически сектори да отнесат поредното повишение. В крайна сметка за 44 от 85-те бранша бяха договорени промени, с които осигуровките на над един милион заети ще се увеличат с левче, пет, десет или двадесет лева. Социалният министър Хасан Адемов все пак не използва правото си за административно увеличение в секторите без постигнати споразумения. Но това, така или иначе, ще се случи автоматично с повишението на минималната работна заплата. Реално засегнати от вдигането й на 340 лв. от 1 януари 2014-а ще се окажат над 80% от производствата, които са длъжни да коригират в посока нагоре осигуровките на най-нископлатените си служители.
Скокът на осигуровките пак не бе вързан с пазарна оценка за състоянието на икономиката, не бе отчетен финансовият ефект за държавата, работодателите и служителите. Защото в НОИ евентуално ще влязат до 50 млн. повече приходи от осигуровки, но те ще излязат обратно като помощи за безработица, ако бизнесът не издържи на натиска и ускори темповете на съкращения на работници. Азбучна истина е, че покачването на праговете по време на криза води до по-висока безработица и посивяване на икономиката, тъй като приходите на фирмите спадат, а разходите им за труд се покачват. Неволята за дребните и средните производители се изразява в хитри хватки – наемат се служители на непълен работен ден или се плаща на ръка. Което пък най-малко устройва държавата.
Преглед на актуалния списък на професиите, които ще надвнасят, показва, че сметките за повече приходи от осигуровки вероятно няма да излязат. Парадоксално е, че най-голямото увеличение – между 17 и 80 лв., е отредено на растениевъдството и животновъдството. Според последните данни, изнесени от земеделската федерация към КНСБ, едва 11% от над 700-те хиляди заети в селското стопанство внасят осигуровки върху доходите си. В земеделските райони е регистрирана и най-високата безработица. Огромната част от работещите на полето или във фермите работят на непълен работен ден и получават надници след края му. Интересно е как тези хора ще бъдат мотивирани да се осигуряват с вдигане на налога?
Още по-проблемен е казусът за животновъдите. Те са затънали в банкови кредити, продукцията им се изкупува на безценица, субсидиите им се бавят, а на това отгоре ще плащат и по-високи осигуровки… Никак няма да е чудно, ако пред парламента отново плъзнат крави, овце и трактори. Но ако тези корекции влизат в графата невероятно, но факт, повишението на праговете в жп транспорта с между 36 и 78 лв. е чиста проба абсурд. В Национална компания Железопътна инфраструктура и Холдинг Български държавни железници работят над 18 хиляди души. Двете фирми са калкулирали общо 38.5 млн. лв. загуба до края на септември 2013-а, а към същата дата целокупните дългове на железниците са 690 млн. лева. БДЖ се подготвя да разпродава стари електрически локомотиви и мотриси, за да върже двата края, а служителите му неведнъж са протестирали с искания за по-високи заплати…
Мебелните производители също ще плащат на по-висока база между 10 и 30 лв. независимо от свитото потребление и пазарната доминация на големите търговски вериги. В момента дребният бизнес оцелява заради по-ниските си производствени цени и качество. Като цяло тенденцията в бранша е към технологично обновяване и намаляване на работната ръка.
В хотелиерството, ресторантьорството и туризма сервитьори, бармани, камериерки и помощен персонал ще се осигуряват на по-високи прагове от 5 до 15 лв., въпреки масовите оплаквания от ниски обороти през летния сезон. Всъщност примерите за дискусионни увеличения на осигуровките по професии през 2014-а са десетки – товарят се закъсалите млекари, производителите на захар и консерви и много други. Крайно време е някой да се вслуша в препоръката на Европейската комисия и да преразгледа правилата за препъни праговете, защото както е тръгнало, накрая ще се осигуряват единствено депутатите.
