За съдебната реформа и изобщо за съдебната система и за нейните проблеми се сещаме от доклад на доклад. Тоест веднъж в годината идва сезонът, в който ние говорим за съдебна реформа. Признанието е на вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова. Същата, която работещите в самата съдебна система упрекват, че вече половин година не прави нищо, за да я реформира. Златанова си навлече гнева на магистратите и с двойната игра около въпроса за съдебния бюджет.
Златанова обикновено стреля към звездите и всъщност нищо не казва. Какво например научаваме от това, че българските политически власти не са последователни по въпросите за съдебната реформа, вадят темата и след две седмици я забравят с лекота? Нищо, освен че българските политически власти са безименни, но пък са постигнали пълен консенсус в нищоправенето по отношение на съдебната сфера. Магистратите пък виждали, че ги поставят на последно място, което ги демотивирало. Дотук виновни няма – магистратите са ощетени, а за отражението на безобразията им върху гражданите и върху държавата – нито дума.
Не била виновна и законодателната власт, защото донякъде е вярно, че в досегашните доклади няма директни забележки към парламента. Златанова се бояла обаче, че в следващия доклад ще има забележки към Народното събрание, ако не избере главен съдебен инспектор. Ако това кусурът на парламента, с мед да го намажеш. И понеже правосъдната министърка няма никакво намерение да се кара с депутатите, особено от управляващите партии, тя зове за откриване на процедура по избор на главен съдебен инспектор точно преди излизането на доклада, пък каквото стане.
Обещава и друго – да предложи промени в Закона за съдебната власт, които да създадат усещане за реформа. Щели да бъдат готови до края на годината, т. е. пак в доклада се целим, за да не ни нацели лошо той. По-скоро да не удари лошо самата Златанова. А ударът да бъде отклонен в посока на звездите, на политическите власти и прочее недосегаеми виновници. Но и това обещание нямаше да чуем, ако Цецка Цачева, вече от опозицията, не беше попитала в пленарната зала на Народното събрание защо проектът за промени в съдебния закон, с който системата трябва да бъде най-сетне реформирана, не е внесен вече половин година.
Вместо да каже какво ще предложи следващия месец, Златанова обясни, че моментално след това проверила в деловодството на Народното събрание и установила, че в началото на февруари бившите управляващи са внесли свой проект. Но и той не бил придвижен повече от месец, което означавало, че и те не държали особено на съдебната реформа. В крайна сметка не стана ясно дали правосъдният министър узнава едва сега за внесения тогава проект, или просто търси повод да се одума. Не е ясно и друго – стъпва ли ведомството на този проект, или пише съвсем различен. За сметка на това обаче е повече от ясно какъв ще е той, щом правосъдният министър не може да формулира целите и контурите дори на собственото си понятие за съдебна реформа.
Докато Златанова хвърля кьорфишеци, че съдебната система ще заработи, тя пък иска пари. Но правосъдният министър и тук прилага финтове. От една страна, зове Висшия съдебен съвет да отстоява бюджетните си претенции, от друга – стои зад рестрикциите на кабинета. И понеже няма собствено мнение как да изглежда съдебната реформа, Златанова избира снишаването като отговор на упреците, че управляващите искат да блокират съдебната система, понеже не наливат повече пари в нея. Глупости, на които се смеят дори в системата, защото всеки знае, че наливането на пари не гарантира добро правосъдие, ако няма ефективен контрол върху действията на магистратите и съдебните началници.
nbsp;
nbsp;
Обвързването на съдебната реформа с парите обичайно ескалира в предбюджетния период. В писмо до председателя на Народното събрание, до правосъдния и до финансовия министри и до ВСС Съюзът на съдиите в България (ССБ) поиска да се сформира консултативна група, която да направи анализ какви средства са необходими за нормалното функциониране и провеждане на предвидените съдебни реформи и какви мерки да се предприемат за оптимизиране на разходите. Съдийският съюз знае добре, че всичко това и сега се прави, като ВСС обобщава заявките на всички звена в съдебната власт съобразно тяхната дейност. Както и че в условията на жесток бюджетен недоимък финансовият министър Петър Чобанов отпусна с 30 млн. лв. повече от държавната субсидия за тази година.
Посочвайки исканите от съвета близо 544 млн. за 2014 г. и отпуснатите от финансовото министерство 434 млн. лв., ССБ дава да се разбере, че разбира реформата като повече на брой съдии, с по-високи заплати и с по-добра материална база. В прав текст е казано, че с орязването на съдебния бюджет управляващите стопират съдебната реформа. Както и че приемането и разпределението на бюджета на съдебната система пряко отразяват постигнатото съгласие между трите власти дали да се провежда реформа в съдебната сфера и в каква степен. Кога е постигнато обаче това съгласие никой не знае. Безспорно е само, че няма резултати.
Във ВСС едва ли ще погледнат с добро око на тази инициатива. Най-малкото заради въпроса на съдийския съюз на какво се дължи значителното увеличение на разходите за ВСС и набелязани ли са мерки за оптимизиране на разходването на бюджета на съдебната власт през следващата година. От ССБ припомнят, че и в края на миналата година са поискали публично да бъде оповестен финансов отчет за законосъобразността и целесъобразността на разходването на бюджета на съдебната власт, но така и не получили ясен отговор. Но когато съветът и магистратите се подозират взаимно в прекомерно сребролюбие, а правосъдният министър се оправдава със звездите, какво е виновен финансовият министър? Той във всички случаи пази повече правата на данъкоплатеца, отколкото съдебните и правосъдните началници.
