Около 40% от влезлите у нас чужденци не са бежанци от някоя война, а имигранти, които просто не искат да живеят (и може би да мизерстват) в държавите си, обяви тази седмица военният министър Ангел Найденов. Бързото им експулсиране от България, за което мечтае колегата му Цветлин Йовчев, обаче няма да се случи. И то само по една-единствена причина: защото всяко действие на властите, предприето срещу чужденец, подлежи на обжалване в съда през всичките му инстанции. А това в българския вариант означава минимум година време, през което този чужденец ще си остане тук. Без никой да има право да го бутне с пръст, камо ли да го проводи обратно през границата.
Административните съдилища в София и в момента са буквално залети от жалби на пришълци от цял свят. Те обжалват заповеди за принудителното им отвеждане до границата или забрана за повторно влизане у нас, а също откази на Държавната агенция за бежанците да предостави бежански или хуманитарен статут на тези хора. Жалбите са от кюрди, от алжирци, от пакистанци, иранци, иракчани, сомалийци. Има и жалби от сирийци, пристигнали тук през последните години.
Всъщност не само нашият – никой закон не може да направи разлика между нелегален имигрант, който просто иска по-добър живот другаде по света, и бежанец от война или преследване по политически, расови или други причини. А и няма как да бъде другояче – не може граничар от птичи поглед да определи дали един човек наистина се нуждае от закрилата на държавата ни. Затова всеки, който потърси защита, бива приютен у нас поне временно, докато се изясни кой е и какъв му е статутът. И докато ДАБ се произнесе по молбите за закрила, на практика всички чужденци, които са я поискали, имат само един-единствен статут – на чакащи.
Процедурата е сложна и изглежда напълно нереално да бъде завършена за три дни. Голям процент от бегълците нямат документи за самоличност, а това означава, че нашите власти първо трябва да установят самоличността им. Започват се дълги проверки по достъпните информационни масиви, съдържащи данни за присъди, за издирвани извършители на престъпления, отпечатъци и полицейски регистрации със снимки в цял свят, защото бежанецът като нищо може да се окаже издирван от Интерпол роднина на Осама Бин Ладен.
Статут обаче не се дава, а и за вбъдеще няма да бъде даден на кой да е. Законът, а и съдебната практика, изрично са очертали условията, при които може да бъде предоставен. Според статистиката на ДАБ тук остават по-малко от половината, които са поискали статут на бежанец или хуманитарна закрила. За останалите има няколко възможности: или да се върнат у дома, или своевременно да избягат през границата и да си търсят късмета в други посоки на света. Или да се опитат чрез административните и съдебните процедури да удължат престоя си тук, доколкото е възможно. Което се оказва твърде лесно.
Проверката само във Върховния административен съд показва, че делата, с които се обжалват отказите за предоставяне на статут на чужденци, са вече стотици. И продължават да се множат – насрочват ги вече за април 2014 година. Повечето от жалбите до съда са писани по калъп – личи си, че са готови бланки, в които просто се сменят имената.
В папките могат да се видят какви ли не драми, описани от кандидатите да останат у нас. Почти невъзможно е всички обстоятелства да бъдат проверени, но някои са дори забавни: например историята на иракчанин, който се опасява от преследване, защото имал татуировка на Саддам Хюсеин. Или пък версията на кюрд от Турция, който иска убежище тук, защото братята на жена му у дома щели да го заколят, задето я оставил. А той е у нас от 1996 г. и дори се е обзавел с нова жена и с деца. Бягам от наследниците на Али Раза, разказал пък 30-годишен пакистанец по време на интервютата в Държавната агенция за бежанците. И вероятно е само съвпадение, че точно по това време, когато е бил разпитван, у нас вървеше сериалът Листопад, в който Али Раза беше ключов герой. Но пакистанецът смело разказва как неговата фамилия и тази на Али Раза имали вражда от години заради някакво парче земя, двете семейства се избивали едно-друго и затова го било страх да се върне.
Законът обаче не поставя никакво ограничение колко пъти един чужденец може да поиска бежански или хуманитарен статут, ако ДАБ му откаже. Може да го прави колкото пъти му е нужно, стига да се сети с какви нови мотиви да обоснове защо не иска да се връща в родината си. А докато има висяща молба за закрила, той не може да бъде експулсиран обратно към дома. В чл.4, ал.3 от ЗУБ е казано, че чужденец, влязъл в България и поискал закрила, не може да бъде връщан обратно в родината си, където е застрашен. Не може да бъде върнат и в Турция, откъдето е влязъл, а повечето от бегълците идват оттам. По една простичка причина – тази държава не е подписала договор за реадмисия, а няма и сила, която да я накара да подпише такъв, ако го счита за неизгоден за себе си.
Така че чужденецът все си остава тук. И пак законът му дава право след всеки отказ да му се издаде статут за пребиваване, да пуска нова жалба до съда, а после следваща молба за статут – и така до безкрай. Разликата е само в това, че при всеки следващ случай процедурите в ДАБ са по-опростени и вървят по-бързо.
Затова сега в съдилищата има жалби на имигранти, които са тук вече поне от три петилетки. Емблематична е историята на 43-годишен иранец, чието дело също виси със страшна сила за разглеждане във ВАС. Той е влязъл у нас нелегално преди 15 години, през 1998 година. Получил едногодишна хуманитарна закрила, но след като изтекла, той подал молба за удължаване. Отказали му, защото се оказало, че в Иран нищо не го застрашава. Пък и той се оплакал само от едно: че не му харесва там, защото нямало достатъчно свобода за младежите. Но човекът пуска молби, обжалва отказите и подава нови молби вече с години. Поредното му дело е насрочено за 2014-а.
Такъв е и случаят с нелегален арменец, който е тук от 1998 година. Твърди, че напуснал родината си, защото бил снайперист, но не искал да воюва с Азербайджан. Вярно, че военните действия били през 1991 г., но и до днес го било страх да се върне, за да не го подгонят властите, защото отказал да се бие. Арменецът за последно е подавал молба за хуманитарен статут през 2011 г., тя е била отхвърлена от ДАБ, а следващата е от май 2012 година. По нея в момента все още има висящо дело.
Това са дела, заведени далеч преди да започне масираният натиск на бегълци към границата ни, на който сме свидетели в последните месеци. Но пък са достатъчно ясен пример за това, какво ще последва при обещаваните масирани акции на полицията за незабавно експулсиране на чужденци.
