Данните, показващи състоянието на най-голямата световна икономика – на САЩ, не дават достатъчно ясни сигнали нито за предстоящ възход, нито за продължаващ спад. В резултат на което мъглата относно политиката на централната банка по предоставянето на финансовите стимули става все по-гъста и непрогледна. Дилърите все още са объркани и от решението на ЕЦБ за намаляване на основната лихва в еврозоната с 25 базисни пункта, което според повечето от тях е прибързано и неефективно. Пленумът на китайската комунистическа партия също не излъчи достатъчно ясни послания за посоките в развитието на икономиката на страната. Централните банки продължават да наливат пари с надеждата да съживят икономиките и да произведат поне малко инфлация, но вместо тава процесите текат все по-мудно, а стойността на инфлацията са прекомерно ниски. Като резултат цените на държавните книжа, особено на германските, се въртят вече втора седмица в омагьосан кръг, без да имат ясна посока.
Създалата се несигурност подтикна дилърите да се освободят от по-несигурните инвестиции, към които спадат и нашите еврооблигационни емисии. Ето защо цената им се понижи, а доходността им, в резултат на обратно пропорционалната зависимост, се повиши. Книжата ни, деноминирани в евро с падеж през юли 2017 г., можеха да се намерят на цена 107.75 евро за 100 номинал, което е с 25 цента по-евтино спрямо края на предишната седмица. Годишната възвръщаемост от нея е 2 процента.
С близо 20 цента по-малко струваше на инвеститорите покупката на доларово деноминираната ни емисия с падеж януари 2015 година. Цената й в момента е 108.4 щатски долара за 100 номинал, осигуряваща възвръщаемост от 0.9% на годишна база.
На вътрешния ни пазар на държавни ценни книжа обаче духа друг вятър. Напрежението всред търговските ни банки, които са основен инвеститор в ДЦК, ескалира поради акумулирането на прекомерно големи обеми от свободни левови средства. Нека да спомена, че в момента 7.2 млрд. лв. залежават по сметки в Българска народна банка, за които търговските ни банки не получават никаква лихва. От началото на годината балансовото число на банковата ни система е нараснало с 2.4 млрд. лв., основно за сметка на новопривлечени средства от фирми и граждани. Кредитната дейност на банките е замряла напълно, в резултат на което сумата на раздадените кредити от началото на годината е постоянна величина – 56.5 млрд. лева. Набраните средства от клиенти банките инвестират основно в инструменти на дълговите пазари – местни и чужди. Липсата на инвестиционни алтернативи обяснява защо цената на книжата, емитирани от Министерството на финансите на местния пазар, се покачва, в резултат на което доходността им се понижава.
Левовата облигационна емисия с падеж през юли 2023 г. вече се купува при доходност 3.55% (срещу 3.6% отпреди седмица). Книжата с падеж през юли 2021 г. пък вече се предлагат при 2.15 процента. Допреди седмица те се търгуваха при 2.2% годишна доходност.
Резултатите от последния, проведен в понеделник 11 ноември, аукцион за продажбата на книжа от емисия с падеж през януари 2020 г. и с номинална стойност 25 млн. евро, потвърждават казаното. Средната продажна цена се установи на 103.61 евро за 100 номинал и е с 92 цента по-висока спрямо котировката, достигната месец по-рано на предишния търг. Доходността на тези книжа в момента е 2.86 % на годишна база и е със 17 базисни точки по-ниска спрямо един месец по-рано.
На 18 ноември ще се проведе следващият, залегнал в редовния емисионен календар на Министерството на финансите аукцион за реализация на нов вътрешен държавен дълг. Тогава ще се отворят офертите на подадените от първичните дилъри поръчки за закупуването на 50 млн. лв. номинал от облигационна емисия с падеж юли 2023 година.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
