Промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които днес депутатите гласуваха на първо четене, предвиждат усъвършенстване на т.нар. единна сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски, въведена в края на 2012 г. от ГЕРБ, която създаде сериозни проблеми на самоосигуряващите се лица.
Същевременно, въпросните промени поставят под въпрос съдбата на най-старото нерешено конституционно дело (к.д №3 /2013 г.) по искане срещу уредбата на единните сметки. Искането бе внесено в Конституционния съд (КС) преди 11 месеца, но решение по него още няма.
С промените от края на м.г. в чл. 169, ал. 4 от ДОПК бе предвиден автоматичен ред на погасяване на всички видове публични задължения (както данъци, така и осигурителни вноски) по реда на тяхното възникване. По този ред, когато един гражданин има няколко публични задължения, които не е в състояние да погаси едновременно, задължително с поредното плащане ще се погасява първо най-старото задължение, без той да има възможност да промени този ред и да посочи друго задължение за покриване.
С гласуваните днес на първо четене промени в ДОПК и КСО, предложени от Министерския съвет, се създава възможността самоосигуряващите се лица да заявят кои задължения за осигурителни вноски за ДОО погасяват в случаите на няколко публични задължения, чиито срокове са изтекли. При заявяване на това обстоятелство от самоосигуряващите се лица пред НАП редът по единната сметка няма да се прилага по отношение на заявените задължения. Според мотивите на правителството, това предложение е продиктувано от факта, че при непогасяване на задължения за осигурителни вноски самоосигуряващите се лица губят осигурителни права.
Според гласуваните днес промени в чл. 7 на КСО се създава нова ал. 5, според която: При наличие на няколко публични задължения самоосигуряващите се лица заявяват по ред, определен с наредбата по чл. 5, ал. 6, кои задължения за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване погасяват. В този случай чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.
Със законопроекта се създава и правна възможност за разсрочване и отсрочване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски при облекчени условия за по-дълъг период и в по-голям размер. Задълженията, включени в разрешението за разсрочване, ще се плащат по предварително определен погасителен план, а при разрешението за отсрочване към определен падеж – ведно със законната лихва. Тези задължения се изключват от системата на единната сметка до момента на настъпване на падежите по разсрочването или отсрочването.
Гласуваната днес промяна поставя и един страничен въпрос въпрос – дали и как тя би следвала да се отрази на висящото пред КС дело (к.д №3 /2013 г.) срещу двата текста на чл. 169 и чл. 179 от ДОПК, образувано още на 15 януари 2013 г. Искането бе внесено преди близо 11 месеца – на 21 декември 2013 г. от група депутати от БСП с аргумента, че текстовете са противоконституционни, по специално – те противоречат на принципите на правовата и социална държава, а чл. 51, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от основния закон гарантират правото на обществено и здравно осигуряване.
Повече от 10 месеца докладчикът по това дело в КС – Анастас Анастасов, не успя да напише проект за решение, въпреки, че до миналата седмица той нямаше друго дело на доклад. Става въпрос само за два текста от ДОПК, както и за ясно формулиран проблем.
Сега стана вече известно, че Анастасов (бивш депутат от ГЕРБ) предлага двата текста от ДОПК, усърдно защитавани навремето от ГЕРБ, да бъдат обявени за противоконституционни. Интересно е обаче, че самите депутати от БСП, които преди година атакуваха текстовете, не поискаха тяхното събаряне. При всички положения, ако промените в закона бъдат гласувани на второ четене и влязат в сила преди КС да успее да гласува решението, би следвало това да промени поне донякъде условието на задачката, а следователно – и решението.
