Европейската комисия обяви на 13 ноември, че започва задълбочено проучване дали големият излишък по текущата сметка на Германия не вреди на стопанството на еврозоната и на Европейския съюз. То е в рамките на т. нар. Процедура за макроикономически дисбаланси и е предизвикано от факта, че въпросният излишък е над заложения от Брюксел таван от 6% от БВП от 2007-а насам. Това пък предполага, че не е мимолетен цикличен феномен и би могъл да парира усилията за икономическо възстановяване на борещите се с кризата страни от еврорегиона.
Гръцкият всекидневник Катимерини съобщава с известна доза злорадство, че ако въпросното проучване достигне до заключение, че излишъкът по текущата сметка на Германия представлява прекалено нарушен баланс, то идната пролет Еврокомисията ще отправи специална препоръка Берлин да го коригира. На теория страната може дори да бъде глобена със сума в размер на 0.1% от нейния БВП, ако тя продължи да натрупва диспропорции и не направи необходимите корекции. Което, разбира се, е почти невероятно.
От две седмици различни институции атакуват германците за прекалено големите излишъци по търговската и текущата им сметка. Първите критики дойдоха от финансовото министерство на САЩ в публикуван на 30 октомври обзор за валутните и икономическите политики. По оценка на щатските финансисти в номинално изражение германските търговски излишъци са по-големи от китайските. Те посочват, че анемичният ръст на вътрешното потребление на германците и зависимостта от износа е препятствало промяната на баланса точно когато много други държави от общността са били под огромен натиск да ограничат консумацията и вноса, за да проведат необходимите корекции. В резултат са били създадени предпоставки за дефлация в еврозоната и в световната икономика като цяло.
МВФ подкрепи тезата на американското финансово ведомство, като първият заместник управителен директор Дейвид Липтън призова правителството на канцлера Ангела Меркел да ограничи излишъка до приемливо равнище, за да помогне на партньорите си от еврозоната да намалят дефицитите си. В реч пред Американската академия в Берлин Липтън настоя Германия да се съобрази и със световните интереси, когато формира позицията си. Най-голямото европейско стопанство, в което всяко второ работно място зависи от износа, е било третият по обем износител през 2012-а с продадени стоки и услуги зад граница за над 1.36 трлн. евро. Липтън поясни, че не иска от Берлин да променя бизнес модела, а да балансира по-добре външното с вътрешното търсене, като засили ръста на заплатите и на инвестициите.
Спорът се изостри след прогнозата на Европейската комисия през миналата седмица, че излишъкът по текущата сметка на Германия ще достигне 7% от БВП през тази година и 6.6% през следващата. Еврокомисарят по икономическата и паричната политика Оли Рен коментира пред репортери в Брюксел, че страната надхвърля заложения от Брюксел таван на излишъка. А в своя блог Рен написал, че инвестициите в Германия са намалели от 21.7% от БВП през 2000 г. на 17.6% в момента – значително по-ниска пропорция, отколкото в другите държави от еврозоната… Частните инвестиции се очаква да се понижат отново през 2013-а… И Берлин ще трябва да създаде условия за стабилен ръст на заплатите, примерно чрез намаление на високите данъци и на отчисленията за социално осигуряване, особено на лицата с ниски трудови доходи.
В реч на 13 ноември президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман подчерта, че Германия непрекъснато попада под международен натиск да разхлаби фискалната си политика, по-специално за да ограничи излишъка по текущата си сметка. Според него обаче аргументите в подкрепа на подобни искания не са солидни, защото поразените от кризата страни от еврозоната няма да спечелят особено от такъв подход. Германското министерство на икономиката пък твърди, че излишъците са признак за конкурентната мощ на германското стопанство и на световното търсене на качествени продукти от Германия.
Дебатът за дефицитите и излишъците се води на доста хлъзгав терен, доколкото няма очевидни доказателства за произхода, ползите и вредите от тях. Единствената безспорна истина е, че когато някоя икономика е с недостиг, друга е с излишък, за да запълни дупката, като и в двата случая възникват проблеми.
Според доклад на Европейската комисия от 2012-а натрупването на диспропорции в текущите сметки на стопанствата от еврозоната преди финансовата криза от 2008-а е нещо повече от различия в разходите за работна сила и производителността. Основен принос за разширяване на дефицитите и излишъците има сближаването на лихвените проценти след въвеждането на еврото. От друга страна, понижението на лихвите в световен мащаб и щедрото парично предлагане в комбинация с утвърждаването на единен финансов пазар улесняват достъпа до евтини капитали и стимулират вътрешното потребление в държавите от периферията на общността, което започва да надхвърля производството и води до дефицити. Те пък до голяма степен се финансират от неизползваните спестявания на държавите с излишък – директно и индиректно.
В случая с Германия съществуват доказателства, че структурата на тамошната банкова система е накарала местните банки да предпочетат да прехвърлят набраните от вътрешния пазар спестявания зад граница, вместо да отпускат повече заеми на местните субекти. А съществуващата слабост, особено в сферата на услугите, е потиснала вътрешното потребление и оттам – вноса. В допълнение, инвестициите са били изключително ниски, особено в секторите извън търговията, най-вече в строителния.
Налага се изводът, че когато пропуски на пазара и на провежданата политика допринасят за прекаленото натрупване на спестявания или за ниски инвестиции в държавите с излишъци, в техен интерес е те да бъдат намалени, като се отстранят пречките пред увеличението на вътрешното потребление. Положителният ефект от тези структурни промени ще се усети и на територията на целия еврорегион.
