Свикнахме вече да казват за България, че била задният двор на Европейския съюз. Но май и това ни е много. По-скоро сме буренякът отвъд оградата – там дето никой нормален не ходи, освен ако няма някаква непреодолима физическа нужда. Като сирийските бежанци например. Европа не ги иска, съседите ни – също. А те са на зор. И къде отиват? – в България, разбира се. Турците любезно ни ги пращат, а ние ги посрещаме… Не ходят в Гърция, но не защото не искат, а защото не могат. Освен че трябва да преплуват буйната и дълбока по тези ширини река Марица, бежанците имигранти се сблъскват и с висока бодлива двойна стена. Както се казваше в онази реклама: Гърците са го измислили. Пари нямат, Европа ги спасява, но още в началото на 2012-а започнаха да вдигат зида, т. е. мащабното съоръжение. Предвидливо се опазиха от имигрантския поток откъм Анадола, така че и комар да не може да прехвръкне.
Пазят си границата и спокойствието южните ни съседи, а ние какво – като опря ножа до кокала, започнахме да се вайкаме и толкоз. Уж мрежа щяхме да опъваме по браздата, но не би – нямало пари. Пък и докато нагласим поръчката за правилната фирма, отиде средата на другата година. И не че тогава, с телената си ограда, ще станем като гърците. Ама за такива като нас, дето не ни пускат в Шенген, пак е нещо. Защото сега няма нищо.
