Депутати юристи драпат да се уредят с безпрецедентна привилегия, която да им гарантира плавно кацане в съдебната система при нужда – ако внезапно народната любов ги избута от управлението на държавата. При това парашутистите с дипломи по право явно се целят не къде да е, а в най-апетитните висши ръководни постове на съда и прокуратурата, където единствено могат да кацнат без конкурс. Както и в още по-апетитните постове в европейските структури, за които също се иска юридически стаж, а и политическият гръб никога не е излишен.
Миналата седмица депутатите от ГЕРБ внесоха законопроект за изменение в Закона за съдебната власт, в който основно се акцентира върху въвеждането на т. нар. електронно правосъдие – за гражданите това ще означава възможността за призоваване, получаване на информация по дела и размяна на съдебни книжа по електронен път. В законопроекта се прави опит да се дефинира и един дълго обсъждан реален проблем на съдилищата – натовареността на магистратите, внасят се корекции в процедурите по атестирането им, както и в конкурсите за влизане в съдебната система. Уреждат се и нови правомощия на държавните съдия-изпълнители, на които ще могат да се прехвърлят за събиране и публични държавни вземания – явно заради липсата на достатъчно изпълнителни дела при тях, а и за да се удари рамо на НАП.
Между капките обаче е вмъкната и една друга промяна, която е, меко казано, спорна – за депутатския стаж. В законопроекта се предлага изкараното в управлението на държавата време за депутати, министри и заместниците им да се брои за юридически стаж. Привилегия, която досега се полагаше само на разследващите полицаи в МВР, Митниците и Министерството на отбраната. И естеството на тяхната работа безспорно го позволяваше. Сега обаче се иска тя да бъде дадена и на политически лица, и на членове на политически кабинети.
Мотивът за така предложената промяна е, че дейността, извършвана от лицата, които заемат посочените категории длъжности, е сходна или аналогична на длъжностите, за които се признава юридически стаж.
Твърде спорно е дали баламосването на избиратели и перченето пред камерите е сходно или аналогично на правоопазването и правораздаването. Още по-малко може да се приеме, че да гласуваш закони, при това твърде често калпави, е едно и също с работата по прилагането им. Пък и е несправедливо, защото съвсем не депутатите, а още по-малко министрите и заместниците им пишат законопроектите, които се внасят в Народното събрание. Правят го цели екипи юристи, на чийто гръб сега народните любимци ще гледат да се уредят с уютно кресло в съдебната система.
Освен това логично възниква и въпросът какъв тогава ще е стажът на лекарите в парламента и по министерствата – по медицинската им специалност или юридически. А нали и икономистите внасят закони, защо техният стаж да не е юридически?
Най-неприемливото в това предложение е, че то отваря възможност за човек без нито ден реален стаж в съдебната система да оглави след няколко мандата в парламента най-висшите съдилища в държавата. Или да стане главен прокурор, без да е прочел обвинителен акт в живота си. А е ясно, че целта им е именно там, във върха на съдебната власт, а не в кое да е съдийско или прокурорско място по-надолу в йерархията, защото за него освен стажа е нужно да се мине и през конкурс.
Без конкурс и дори без никаква професионална атестация обаче се става шеф на ВКС, на ВАС и на Върховната касационна прокуратура. Според закона единствените изисквания за избор на най-висшите административни ръководители в съдебната власт са да имат високи професионални и нравствени качества – каквото и да значи това, особено у нас. И другото условие е да имат нужния стаж.
Вероятно само за да не бие толкова на очи меракът им за сгушване в полите на Темида, депутатите пробутват и предложението за юридически стаж да се зачитат до три години писане на докторантура, както и 6-те месеца, които студентите изкарват по коридорите на съдебните сгради, преди да придобият юридическата си правоспособност. Което също не е много умно, защото за никого не е тайна как стотици скатават този стаж и го карат само на хартия. Но пък така народните избраници поне си имат оправдание, че правят нещо добро за младите. А покрай тях – и за себе си.
nbsp;
nbsp;
ГЕРБ внасят повторно проекта си за ремонт на ЗСВ
Още по-странно е защо ГЕРБ внася за втори път този законопроект, след като през февруари са внесли за обсъждане в Народното събрание проект с почти на сто процента идентичен текст. Тогава обаче го бе изготвила бившият вече правосъден министър Диана Ковачева и го е внесла в Министерския съвет. А сега го внасят група депутати от ГЕРБ, воглаве с Цецка Цачева.
Заради същия този проект за изменение в ЗСВ преди няколко дни Цачева и вицепремиерът Зинаида Златанова влязоха в зрелищна словесна схватка на тема съдебна реформа. Цачева направо обвини Златанова, че пет месеца не е внесла първия законопроект за обсъждане. А Златанова й отвърна, че е зле с паметта, защото проектът за промени в ЗСВ е бил внесен в парламента още в началото на годината, докато ГЕРБ все още бяха управляващи, но пък тогава Цачева не го е придвижила овреме по комисиите.
Междувременно стана ясно, че февруарският законопроект е бил пратен за обсъждане във ВСС и становището му по текстовете ще бъде готово до седмица. Което прави още по-неясно защо тогава от ГЕРБ внасят същите си предложения повторно в НС.
