Шумното дело Килърите, което се води при засилени мерки за сигурност в Апелативния съд във Варна, зави в неочаквана посока (във вторник 19 ноември). Краят му вече съвсем не се вижда, но пък обещава вълнуващи разкрития. Както е известно, след 50 заседания и разпит на близо 150 свидетели в края на 2012 г. състав на Шуменския окръжен съд присъди три доживотни присъди без право на замяна за Петър Стоянов, Васил Костов и Георги Вълев от групата, наречена Килъри. Янко Попов беше наказан със 17 години затвор, Райчо Стойнев с 15 години, а Петър Атмаджов получи четири години.
Процесът трябваше да тръгне на втора инстанция във Варненския апелативен съд миналата седмица, но делото беше отложено по искане на адвокатите на Килърите, тъй като не успели да се запознаят с внесеното от Шуменската окръжна прокуратура допълнение към протеста им срещу присъдите на Янко Попов, Райчо Стойнев и Петър Атмаджов. Държавното обвинение е депозирало документите пред съда на 31 октомври, а на подсъдимите са връчени между 4 и 6 ноември.
Процесът започна тази седмица и последва нов силен ход на защитата. Тя поиска от апелативните съдии да призоват за разпит бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който и бездруго зачести срещите си Темида след поредица от обвинения срещу него. Адвокатите на Петър Стоянов-Сумиста настояват
бившият вицепремиер да отговори на няколко въпроса,
от които зависи развитието на делото. Те питат срещал ли се е Цветанов с клиента им във Варна и за какво са разговаряли? На базата на какви доказателства Цветанов е заявил, че ръководената от Сумиста престъпна група стои зад покушението срещу Юри Галев и зад още много престъпления? Водил ли е бившият МВР шеф разговори със свидетели в процеса за взаимоотношенията между другия подсъдим Георги Вълев и ДЗИ Банк? Приложени ли са към делото СРС-та, с които е събирана информация не само за подсъдимите, но и за други лица? Разпореждал ли е Цветанов заместник-шефът на ГДБОП Валентин Цоновски да бъде командирован в Шумен, за да следи процеса и да провежда ежедневни срещи с прокурора Ася Петрова? Защитата на Сумиста поиска и самият Цоновски да се яви в съда и да отговори на същите въпроси.
Адвокатите настояха МВР да предостави и оперативната разработка по делото Килъри. Изискани бяха и материалите от разследването на убийството на Петър Лупов, който през 2006 г. беше адвокат на акционери от бившата Тракия банк – Пловдив, издействали запор на акциите на нейния наследник ДЗИ Банк, както и на банковите сметки на Българската фондова борса, на застрахователното дружество ДЗИ и на още няколко банки. Претенциите на представяните от Лупов акционери бяха за неизпълнени задължения по договори от страна на убития собственик на пловдивската банка Емил Кюлев.
Другото искане на защитниците на Стоянов беше свързано с изготвянето на счетоводна експертиза, която да установи
какви дялове са придобили Емил Кюлев и ДЗИ Банк от Тракия банк,
какви дялове е следвало да получи подсъдимият Георги Вълев и сключвал ли е шуменският бизнесмен Румен Рачев (известен от кървавите мафиотски междуособици от 90-те години като Румен Пъпката), договори с ДЗИ Банк. Според адвокат Николай Беров тази експертиза ще запълни доказателствените празноти и ще изясни взаимоотношенията между Кюлев, Вълев и Рачев, който пък беше разстрелян на 3 юли 2009 г. в Шумен.
На процеса в Шумен миналата година подсъдимият Георги Вълев даде шокиращи показания, че собственикът на ДЗИ Банк Емил Кюлев е заплашвал акционерите на погълнатата от него Тракия банк с руски килъри, ако се опитват да му пречат да овладее обявената в несъстоятелност кредитна институция. Вълев е бивш акционер в Тракия Банк . Според него тя се е развивала в средата на 90-те години. В този период Кюлев и приближени до правителството на Иван Костов много искали да я купят, още повече че създаване на нова банка било трудно заради затегнатите правила след 1995 година. Кюлев посетил основните акционери Георги Стойчев и Георги Трифонов с предложение за покупка, но те отказали категорично. След което двамата били арестувани, а в пресата започнали да се тиражират манипулативни твърдения, че са изнесли парите на банката в чужбина. Вложителите започнали да теглят вложенията си и това я съсипало. По-късно в ареста към тях се присъединил и Таню, братът на Георги Вълев, който също бил сред акционерите. Стойчев, Трифонов и братя Вълеви се поддали на натиска и се съгласили да продадат трезора на Емил Кюлев. Но веднага след сключването на договора за покупко-продажба той отказал да го спази. Контрактът предвиждал прехвърлянето на 10 имота и цесия от 450 000 долара. Акционерите Георги Стойчев и Георги Трифонов твърдели, че Кюлев е платил само 10% от стойността на акциите. Когато Стойчев и Трифонов отишли да си поискат остатъка, Кюлев ги заплашил.
Самият собственик на ДЗИ Банк беше застрелян през есента на 2005-а на столичния булевард България. От показанията по делото Килърите преди година стана стана ясно, че след смъртта му акционерите на Тракия Банк започнали да изнудват вдовицата Весела да върне заграбеното от мъжа й. В преговорите между подсъдимите по делото Килърите и Весела Кюлева активно участие взел и бизнесменът Иво Прокопиев, сочат материалите в процеса.
Прокопиев също беше разпитан като свидетел
по мегаделото Килърите. Изясни се, че той наистина е имал две срещи с подсъдимия по делото Килърите Георги Вълев и с акционера в Тракия банк Георги Стойчев. Инвестиционният посредник Булброкърс (собственост на Прокопиев) бил подизпълнител на американската инвестиционна банка Морган Стенли, наета в сделката за продажбата на банка ДЗИ Банк на гръцката Юробанк И Еф Джи.
Логичен беше и следващият ход на защитата на Килърите- да поискат отвод на прокурор Ася Петрова, която беше обвинител по делото пред Окръжния съд в Шумен. Тя беше командирована в качеството си на заместник главен прокурор от обвинител №1 Сотир Цацаров за процеса на втора инстанция във Варна. Според адвокат Николай Беров практиката е държавните обвинители да се командироват за определен период от време, а не за конкретно дело. При събирането на доказателства по време на досъдебното производство, ръководено от Петрова, има изключително груби нарушения и целта на нейното командироване е те да бъдат прикрити. Не се съмнявам, че лично Петрова е пожелала да участва в делото, заяви в съдебната зала Беров.
Атакуваната Петрова на свой ред заяви, че в правомощията на главния прокурор е да прецени дали е налице служебна необходимост от командироването на прокурор пред въззивната инстанция. Не съм предубедена, обяви още прокурор Петрова и настоя, че искането за нейния отвод е необосновано и неоснователно.
Двубоят между защитата и обвинението по време на заседанията на втората инстанция очевидно ще изправи апелативните магистрати пред сложни казуси и ще предложи вълнуващи обрати в развоя на мегаделото Килърите.
