Без излишен шум омбудсманът Константин Пенчев предизвика тълкувателно дело във ВКС върху ключов текст от стария закон за конфискация. От него трябва да се чуе отговорът на един въпрос: необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност, времето, през което е извършена, и придобиването на определено имущество, за да се постанови отнемането му в полза на държавата? Ако отговорът на този въпрос е положителен, законът ще бъде буквално съсечен, дейността на комисията по конфискация – обезмсислена и блокирана, тя ще загуби и много от делата си в съда.
Изискването за такава връзка фигурира в отменения през май миналата година Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Това изискване липсва в текстовете на новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Той влезе в сила много по-късно, тъй като беше приет с отложено действие. Така че повечето дела за конфискация се водят все още по стария закон, защото са започнали по него. В мотивите си към искането за тълкувателно решение омбудсманът сочи противоречивата практика именно на ВКС. Едни от върховните съдии смятали, че причинно-следствена връзка между престъпна дейност и придобито имущество е задължителна, други – че не е.
Поставеният от омбудсмана въпрос за тълкуване е обаче пределно ясен – стига съдът да не чете закона в полза на осъдените, чието имущество подлежи на конфискация. Това става въз основа на чл.4, ал.1 от Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, който действително внася известно двусмислие. Той гласи: По реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл.3, и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник.
Този текст наистина обвързва имуществото на лицата и престъпната им дейност. От една страна обаче, той не задължава съда да отнеме имущество само ако тази връзка е доказана. Данните, позволяващи да бъде направено обосновано предположение за тази връзка, не бива да бъдат приравнявани на доказателствата за съществуването й. Те са само условие за законосъобразен старт на производството и законът не изисква доказването им по несъмнен начин като условие за отнемане на имуществото
На второ място доказването на връзката между имуществото и престъпната дейност на едно и също лице противоречи с останалите разпоредби, а оттам и с цялата философия на стария закон за конфискация. Въпросният чл.3, към който препраща тълкуваният чл.4, ал.1, гласи: Производството по този закон се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпление по Наказателния кодекс по…(изброяват се отделните наказателни състави). Тук изискване за връзка между престъпната дейност на лицето и придобитото от него имущество няма, а именно чл.3 е издигнат в цял раздел от закона, озаглавен: Основания за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Наличие на връзка между престъпна дейност и имущество на едно и също лице не изискват нито чл.1, който определя предмета на закона, нито чл.2, определящ неговата цел. Те са пределно ясни: че придобилият имуществото може да не е извършвал престъпната дейност, в резултат на която то е придобито. Както и че придобиването може да е станало както пряко, така и косвено. А целта на закона е да предотврати и ограничи възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и за разпореждане с имущество, придобито от престъпна дейност – без значение дали придобилият го е извършил престъплението.
Същата идея е прокарана последователно и по отношение на кръга на лицата, чието имущество подлежи на отнемане. Те може да са наследници на лицето, което го е придобило (дори не на лицето, извършило престъплението). Имущество се отнема и от юридически лица, контролирани от проверяваното лице (което също може да не престъпник). Но при условие, че имуществото е придобито от престъпна дейност, то може да бъде отнето дори от трети лица, на които е прехвърлено – включително и съпруг, роднини по права линия без ограничение в степените, а по съребрена линия и по сватовство – до втора степен включително. За всички тях няма изискване да са вършили престъпления. Горното показва, че реален проблем с прилагането на закона няма, но някои съдии си измислят проблем, за да не прилагат закона.
nbsp;
nbsp;
Тълкувателното дело е образувано през септември с разпореждане на заместник-председателя на ВКС Красимир Влахов, който обаче пропуска да включи като заинтересовано лице – познайте кого?! Комисията по конфискация, която прилага закона, който ще бъде тълкуван! Но пък наред с главния прокурор и с министъра на правосъдието са поканени шефове на ВУЗ-ове и катедри, като например ръководителят на департамент Право в Нов български университет.
Комисията, изглежда, е реагирала бурно, защото в началото на октомври, два дни след изтичане на крайния (и твърде кратък) срок за представяне на становища от поканените, председателят на ВКС Лазар Груев издава допълнително разпореждане, с което комисията е допусната като заинтересовано лице по тълкувателното дело. Мотивът е, че тя също има право на свое становище, което само потвърждава, че идеята е била всичко да стане зад гърба й. При това омбудсманът може и да е бил наясно с това, защото така и не успяхме да открием на сайта му новината за поисканото от него тълкувателно решение.
nbsp;
