От петнадесетина години се говори за изграждането на Катастрофичен пул в България. Досега не е направена и половин крачка напред или встрани от публичните заклинания колко е важен той и как, ей-сега, ураджийски, ще бъде сътворен от нищото. Може би това е така, защото изграждането му все тръгва от горе на долу. Държавата да даде пари и гаранции, застрахователите да се включат масово и хале-е-е, хоп! А народът е рекъл: Не викай Хоп!, преди да си скочил.
В новината, че управляващите стягат отново строежа на фаталния пул, нямаше да има нищо новинарско, ако не бе важната подробност, че този път се започва от долу на горе. Досега семенцето му се прехвърляше от ръка на ръка и от семинар на семинар, но по всичко личи, че вече ставаме свидетели на нещо като покълване на идеята с очаквания за нормална вегетация през следващите години.
nbsp;
Инициатива да се правят нещата разумно и да има стабилен Катастрофичен пул обяви депутатът от Коалиция за България Димчо Михалевски. За целта вече е направена първата стъпка, но са необходими още две, обясни председателят на парламентарната Комисия за регионално развитие Михалевски специално за БАНКЕРЪ.
Според Михалевски вече е готова нова сеизмична карта на България, която посочва в кои селища колко голям риск от земетресение има и от каква степен. През 2007-а по време на тройната коалиция бяхме възложили да се изготви сеизмична карта на страната. С това се занима Геофизичният институт към БАН. След три години работа и похарчени 3 млн. лв. се стигна до едно изключително задълбочено изследване от 500 страници, чиято сърцевина е актуализираната сеизмична карта на България, обясни Михалевски.
Но на наша територия възможните катастрофични събития са още наводненията и свлачищата. За тях няма актуални изследвания и карти, а последните са правени преди повече от 30 години. Това трябва да са следващите две стъпки, коментира Михалевски.
На тази солидна база след това ще се районира страната, ще се очертаят рисковите огнища и ще се гради системата за покриване на щети от катастрофични рискове.
Става въпрос за система, която да обхваща жилищните сгради в цяла България. Застраховките ще се продават от частни застрахователи, за тях ще остава минимален процент комисиона, а парите ще отиват в държавен фонд, казва Михалевски. Идеята е застраховката да е задължителна, но тя трябва да получи подкрепа от обществото, преди да се реализира, смята още той. Михалевски предлага цената на полиците да е малък процент от стойността на имота, за да бъде поносима за хората.
Потърсихме и мнението на застрахователите.
Доц. Стоян Проданов, заместник-председател на СД и изпълнителен директор на ЗД Бул инс, каза, че е твърд поддръжник на идеята. Той препоръчва румънския модел. Румънският катастрофичен пул бе създаден през 2008 г. с помощта на Световната банка. Сърцевината му е в превръщането на застраховката на жилищни имоти в задължителна (при наличие на минимални нива). С това ще се решат два въпроса. Единият е свързан с това, че при такава солидарна схема лесно ще могат да се покриват щети като тези в с. Бисер, а дори и по-големи. От друга страна, обхватът на тази важна застраховка ще скочи от 7-8%, колкото е сега, поне до 30-40 процента. Опитът на Румъния го е показал – още през първата година обхватът на имуществените застраховки е скочил до 40%, а по-късно е достигнал 70 на сто.
Участващите в катастрофичния пул на северната ни съседка застрахователни компании придобиват дял от пула и след това продават негови полици на клиентите си. Понеже в началото все още няма натрупани огромни фондове, пулът от своя страна е презастрахован и презастрахователят плаща, ако се случи бедствие. Според доц. Проданов минималната задължителна полица не е добре да надхвърля 15-20 лева. Според него освен трус, наводнение и свлачище като риск трябва да се включи и сушата.
Цветанка Крумова, изпълнителен директор на Армеец, обаче е на точно обратното мнение. На въпроса Трябва ли да има катастрофичен пул в България със задължителни полици тя отговори: По-скоро не. Има много държави, в които няма такова нещо, допълни тя. Мениджърката отрича и румънския модел, който според нея през последните години не работи.
Крумова е на мнение, че трябва внимателно да се преценят опасните зони – къщи в корита на реки или под подпорни стени на язовири, в земетръсни или свлачищни зони. Именно собствениците на сгради в такива райони трябва да бъдат на фокус, защото там са основните рискове и за тях, и за държавата като потенциален платец на щети. Крумова направи и едно рационално предложение – да се помисли за данъчни преференции за хора, които застраховат домовете си, включително и в бъдеще, ако това стане факт, срещу катастрофични рискове. Според нея това може да е отбив от данък сгради.
Ако все пак ще се прави нещо, Крумова е фен на френския модел. Там 90% от хората са застраховали имотите си. Френската държава участва активно и контролира процеса чрез презастраховане. Това става, като всеки застраховател отделя част от премията към специален фонд, който покрива катастрофичните рискове.
Сред горещите фенове на катастрофичния пул са и Лев инс. Според нейни представители точно катастрофичната полица трябва да залегне в основата на имущественото застраховане на сгради, тя да е задължителна и да струва не повече от 20-30 лв. за година. Към нея вече да се върже сегашната застраховка Дом, която да си остане доброволна. Трябва ясно да бъдат описани и лимитите на отговорност, както и минималните нива, за да има една базова премия, която да бъде достъпна за всички граждани. Само така задължителният характер на тази полица няма да се опорочи и ще се вдигне като цяло покритието на този вид застраховане на българския пазар, което сега е отчайващо.
Борислав Богоев, заместник-председател на КФН, ръководител на управление Застрахователен надзор, се присъедини към горното мнение. Той е един от бащите на идеята за катастрофичен пул. Богоев смята, че катастрофичната полица трябва да е задължителна, а към нея да се добавя – при желание, доброволна застраховка на имуществото за обичайни рискове. Той също е фен на румънския модел, при който катастрофичната полица струва годишно от 20 до 40 евро. Богоев наблегна на сеизмичния риск като изключително опасен, макар и по-рядък. Страната ни се намира в едно от световните сеизмични гнезда – около Средиземноморския басейн, където трусовете са най-чести, имаме и опасни зони вътре в страната, а и огнището Вранча е съвсем близо до нас, напомни той.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Трус може да погълне 30% от БВП
Делегатът Димчо Михалевски пред в. БАНКЕРЪ
Г-н Михалевски , кой подход да изберем?
– За България е удачен смесен подход – в който участват държавата и частните застрахователни компании. При него се наблюдават задължителност на застраховането срещу катастрофични рискове и засилено държавно участие в осъществяването на подобен вид застраховане.
Сегашният вариант обаче е най-лошият. В момента държавата не разполага с достатъчно фондове, за да покрие загубите от евентуално голямо земетресение, и едновременно застрахователното покритие е твърде ниско – около 7-8, най-много 10% ( от сградния фонд). Държавата дава лош пример, защото когато човек пострада от катастрофичен риск, ако има застраховка – държавата го праща при застрахователя, а ако няма – тя просто му плаща щетите. Това убива инициативата.
И така, при над 3.5 милиона жилища в България едва 8% от тях имат полица срещу катастрофично бедствие, каквото е земетресението.
За какви потенциални щети да се готвим?
– При земетресение застрахователните щети могат да достигнат 400 млн. евро, а общите икономически загуби могат да достигнат до 8 млрд. евро, или 30% от БВП. Общата данъчна оценка на жилищните сгради в България е малко над 60 млрд. лева. Въпрос на изчисления е колко промила да бъдат добавени към тази оценка, за да се създаде катастрофичният пул.
Едва ли новото бреме ще има някаква популярност.
– Солидарният модел може да заработи само при достатъчно голям обхват и масовост, а в България не бихме могли да я постигнем без елемент на задължителност. Друг е въпросът как да обясним, че това не е нов данък или придатък на данък сгради. На хората трябва много ясно да се обясни, че това е ресурс, който би им помогнал да излязат много бързо от евентуално бедствено положение. Световната банка пък е изчислила, че правителствата в района на Балканите имат едва между 1 и 2%готовност за преодоляване на щети от бедствия. От тях най-нисък дял се пада на България.
Катастрофичните рискове изискват специално покритие и големи суми за обезщетения. Застрахователите рядко ги покриват заради твърде ниския процент на застраховано имущество. При подобна малка застрахователна съвкупност и нисък обем събрани премии не би могло да се покриват големи щети и да се купи презастрахователно покритие.
Стъпките?
– За да се предвиди къде ще има природно бедствие и приблизително да се изчислят щетите, е необходимо да се изготвят електронни бази данни, да се създаде електронният кадастър.
1. Необходима е актуализация на хидрологията на речните басейни в България, защото хидрологията е тотално променена;
2. Необходимо е към актуализираната карта на сеизмичните въздействия в България (направихме я през 2007-2009 г.) да се добавят проучвания за сеизмичните разломи за уточняване на прогнозите за събитие и неговата интензивност;
3. Да се направи критичен преглед и да се уточни уязвимият сграден фонд в рисковите райони.
Тези актуализирани бази от данни ще помогнат на застрахователите и държавата да направят разумните и необходими стъпки. Така алгоритъмът се очертава – НАУКА-ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗЧИСЛЕНИЯ-КАТАСТРОФИЧЕН ПУЛ (застрахователи+държава).
nbsp;
