Сегашното ръководство на Българския футболен съюз май ще остане пословично в историята с работата си в стил да си заровим главите в пясъка. Напоследък редица малки наглед проблеми бяха подминавани от футболната ни централа с аристократично пренебрежение. От страх да не би да се засегнат силните на деня или да настъпят някой от по-малките клубове. Борислав Михайлов и подчинените му шефове на комисии се задоволиха предимно да отчитат дейност. Налагаха се символични глоби за изцепки, които са недопустими във всяка една средноразвита футболна държава и бумерангът съвсем логично се върна. С нищоправенето си БФС на практика
узакони поредица от абсурди
Отборите се оказаха по-големи от националните формации, лумпените вече безнаказано могат да вилнеят по терените и да бият футболисти, а треньорите получиха неограничени правомощия да се правят на всевишни. Единственото, което централата следи стриктно, е собственото си благополучие, затова и не пропуска да напомни на длъжниците, че трябва да платят глобите си.
За капак на всичко в седмица, когато всички национални отбори по света играха по два приятелски мача, вероятно само тимовете на Сейшелските и Курилските острови са почивали кротко заедно с възпитаниците на Любослав Пенев. Причината е, че във футболния календар са набутани безсмислени за повечето фенове двубои от турнира за Купата на България, които сборно предложиха по-малко емоции от едно полувреме на баража между Хърватска и Исландия. Казано е, че мълчанието е злато и това в пълна степен важи за ръководството на футболния съюз. То обаче трайно изпусна контрола и футболът ни се понесе по течението на анархията. С такива управници няма да е сензация, ако след година-две вместо скиорите от Словения, в Стара Загора дойдат джуджетата от Лихтенщайн и показно ни напълнят мрежата.
Футболните ни институции очевидно изпадат в състояние на неадекватност, когато дойде време да налагат строги санкции. Няма как по друг начин да се обясни скандалното решение на Дисциплинарната комисия към БФС по казуса с отказа на ЦСКА, Лудогорец и Берое да пуснат Ивайло Чочев, Георги Терзиев и Иван Горанов в младежкия национален отбор за европейската квалификация с Дания.
Дисципът го изигра много ларж
и реши, че няма да санкционира трите клуба, тъй като никой не ги бил уведомил. А цяла седмица това бе една от основните теми в спортните всекидневници и новинарските емисии. Вечният борец за правда Стойчо Младенов забрани на Чочев и Карачанаков да отидат при младежите, но по-късно в името на България пусна дълбоката резерва в ЦСКА Карачанаков да се присъедини към трикольорите. Лудогорец задържа особено ценния с един изигран мач през сезона Терзиев, а Берое отзова Горанов буквално часове преди все още решителния мач с червения динамит. Парадоксалното е, че Горанов щеше да играе като титуляр срещу Дания, но дори не влезе в групата на Берое за оказалия се кървав реванш с Лудогорец.
И какво последва от това? Колективът в младежкия национален отбор бе разбит, в резултат на което
съвсем не лоши футболисти рухнаха
психически и бяха попилени от Дания и Словения. За сметка на това незаменимият за Екзекутора Чочев разходи фланелката в безумно слабото дерби с Левски, а Терзиев оцеля в старозагорското опълчение за купата. И накрая БФС изръкопляска, вместо да раздаде правосъдие. Левски пък съвсем резонно потърси правата си по казусаЧочев , позовавайки се на Правилника за статута и трансфера на играчи на ФИФА. Там е записано, че всеки мач, в който е участвал състезателв периода, когато трябва да е на разположение на националния си отбор, следва да се обяви за загубен служебно от неговия клуб. Така е при положение, че той не е бил освободен официално от селекционера на националите, а случаят с Чочев е точно такъв. Дисциплинарната комисия обаче се уплаши да вземе тежко решение и на практика не взе никакво, утвърждавайки опасен прецедент.
В това отношение безнаказана остана изцепката и на президента на Славия Венцеслав Стафанов, който отказа да пусне бранителя си Стефан Велков при юношите до 19 години, които без него преминаха успешно първите квалификации за европейско първенство. С мотива, че не бил Мара общата Стефанов задържа защитника, и така, без да усети, си вкара зрелищен автогол. Защото Велков е една от надеждите на футбола ни и ако тимът се класира за еврофиналите , няма по-добър начин качествата му да бъдат забелязани от мениджъри на европейските грандове. Това се отнася и за Чочев, Терзиев и останалите. Май само българските клубове не са научили азбучната истина, че добри трансфери се правят след силни изяви на футболистите им с националния екип.
Ако се върнем на злополучната Дисциплинарна комисия, в типично свой стил тя отложи решението си за
нападението над футболистите на Лудогорец
nbsp;
на стадион Трейс Арена в Стара Загора. Цяла България се възмути, след като 30-40 фенове атакуваха шампионите с камъни и бомбички, след което Мичел Бургзорг бе откаран в болница с разбита глава, само че комисията не разполагала с достатъчно информация. Интересно е къде спаха почти седмица футболните функционери и защо вече не разполагат с подробна информация на случилото се и от двата клуба?. А и като знаят, че минути преди тренировката са играли Верея и Созопол, защо не поканиха длъжностните лица от отборите, които са очевидци на случилото се? Отговорът се подразбира. Чака се шумът около безпрецедентния случай на нападение над футболисти да затихне и нещата да бъдат замазани. В някоя футболно по-нормална държава домакините, които отговарят за организацията около двубоя, щяха да бъдат наказани с пакет от отнемане на дузина точки, мачове при закрити врата до края на сезона и вероятно дори изхвърлени от групата. Разбира се, когато се докаже, че агресорите са привърженици на Берое. В създалата се почти военна обстановка БФС напук на здравия разум позволи мач в Стара Загора да има, с което буквално рискува живота на играчите. За щастие
до нови драми не се стигна
но трябва ли да се случи най-страшното, за да се сети някой, че така не става?
Този някой едва ли ще е Борислав Михайлов, който с умиление си спомни за празненствата след историческата победа на Парк де Пренс. Легендарният вратар обаче е далеч по-неуверен, когато се налага да вземе управленско решение. Той заяви на всеослушание, че нямало да глобява ЦСКА и Лудогорец за издънката с националите , защото ги разбирал,и сам даде фалшив тон за песен. Но едно е като бивш фотболист да им влизаш в положението, съвсем друго – като президент на БФС да вземеш адекватни мерки това повече да не се повтаря. Михайлов добави, че футболният съюз и селекционерът на националите Любослав Пенев, направили реверанс на клубовете и професионалната лига, като не уговорили приятелска среща на националите. Сега остава да видим дали следващият съперник на трикольорите ще им направи реверанс, или ще ги отнесе, ако футболистите ни се окажат неподготвени. А по случая с вандалщината на Трейс Арена нито дума. За сметка на това БФС писа предупредителни писма до вътрешния министър за опасността от ексцесии преди митинга на БСП и вечното дерби,без да си даде сметка, че ексцесите се случват в неговата територия.
