Чаканият от месеци нов изборен кодекс влиза за обсъждане в парламента до дни. Но никой не е щастлив. По една простичка причина – проектът, който се внася за обсъждане в Народното събрание, няма нищо общо с това, което искат хората на площадите. А то е да се разчисти следващият парламент от онези партийни фигури, на които избирателите нито вярват, нито искат да хранят повече.
Вместо радикална промяна на начина, по който избираме депутатите, се предлага някаква форма на преференциален вот. Някаква, защото широко рекламираното от заместник-председателя на парламента Мая Манолова предложение всъщност към момента все още представлява едно голямо многоточие. Поне по отношение на преференциалното гласуване. Няма посочено число, което да покаже колко гласа, дадени за определен кандидат, биха могли да доведат до разместване в листата. Върху бъдещото число тепърва ще текат пазарлъци и в крайна сметка гласуването в зала ще реши какво да бъде вписано на мястото на многоточието. Във всички парламентарни групи споровете за и против преференцията и до момента продължават. Вариантите, които се обсъждат, са от 0 до 10. Ясно е, че числото е от голямо значение, защото преференциален, но неработещ заради високия си праг вот вече сме имали – на предишните избори за Европарламент. Аргументите са различни, но един от тях е особено впечатляващ: оказва се, че предишния път, когато можеше да се гласува с преференция, възможността да се слага чавка в квадратчето срещу едно от имената на кандидатите било използвало не само за избор, но и за да се бележи купеният вот. Впоследствие в секционните комисии се преброявали отбелязаните предварително уговорени имена и така се проследявало колко да се плати на посредника.
Факт е, че парламентарно представените сили трудно преглъщат възможността за преференция и са готови да се разделят с подобна идея – достатъчно е да си спомним колко безметежно и с почти единодушна парламентарна подкрепа мина премахването на възможността за преференциален избор от закона, прокаран от Искра Фидосова. Всъщност единственото, което кара депутатите изобщо да обсъждат въпроса с преференциите, сега са гневните хора пред загражденията. Приема се като компромис, за да не се разпадне цялото удобно статукво. Но е сигурно, че партийните апаратчици със сигурност ще направят и невъзможното прагът да е максимално висок, за да се парира всеки опит за промяна в листите отвън. Впрочем обяснението, че ако е нисък, ще може пет или осем от сто от избирателите да пренаредят листите звучи толкова лаишки, че чак е обидно. Защото това би било възможно само ако всички тези избиратели заложат преференция само на един и същ кандидат. А ако не е така – след размиването на гласовете в достатъчна степен листата ще си оцелее така, както е била първоначално подадена.
Остава и другият проблем – как ще се броят преференциите. А тук опираме до язвата, наречена СИК. В последните няколко години вече стана очевадно ясно, че основният проблем при отчитането на резултатите от вота е заровен при баба на село или в чужбина – при секционните избирателни комисии, където рядко ходят наблюдатели от международни организации и при които на практика липсва адекватен външен контрол. Почти няма случай, в който след като съдът разпореди повторно преброяване на бюлетините от чувал с изборни материали на такава секция, резултатът да е идентичен с отразения в протоколите.
Дали предложението външното министерство да изпраща по един човек във всяка СИК зад граница е удачно, е друга тема – там може да се поспори дали това е допустима намеса на изпълнителната власт в организацията и провеждането на вота. Но черната дупка в контрола върху местните селски СИК продължава да си стои. Основните проблеми там са непознаването на правилата, което явно с никакви обучения не може да се преодолее. И липсата на ефективен външен контрол. Съществува например забрана членовете на една СИК да са съпрузи, братя и сестри или роднини. Тази забрана е възприета и от новия проект за ИК, дори с допълнението членовете на комисиите да не са във фактическо съжителство. Но и преди, и сега има един съществен пропуск, който сякаш никой не забелязва – няма орган, който да следи дали тази забрана се спазва. И това отново прави напълно възможни семейните СИК, съставени от роднини, които обаче са издигнати от различни партии. Няма и изискване за образователен ценз на членовете на СИК – достатъчно е само да декларират, че говорят български. А практиката доказа, че изискване за поне средно образование за членовете на комисиите е повече от наложително. За да не стават гафове, граничещи с абсурд.
Ако трябва да сме честни, на миналите избори така оплюваните ксерокси (копирни машини) се оказаха съществена пречка да се напазарува цяла СИК и да се манипулират резултатите при броенето или в протокола. Ксероксите остават и сега. За сметка на това заложеното в проекта машинно гласуване, чиято цел е изначално да премахне всяка възможност за манипулация на резултатите в СИК, може и изобщо да не мине в пленарната зала, дори и експериментално. По две причини: първо, защото е скъпо. И второ, защото това машинно гласуване наистина ще затрудни избирателите, особено тези, които традиционно гласуват за БСП и ДПС. Тези две партии вече биха отбой и изказаха опасения, така че може да се предположи и как ще гласуват в зала. А освен това машинното гласуване действително ще пречи много. Както на индианската нишка, която никога не е спирала да се точи пред секциите, така и на спазаряването директно с комисиите.
От всичко казано дотук следва само един извод: радикална смяна на физиономиите в следващото Народно събрание не се очаква. Или поне не с такъв изборен кодекс. Това положение обаче вещае нови бури и пред следващия парламент – когато и да бъде избран и който и да успее да състави мнозинството в него. Поне докато политиците отказват да проумеят очевадното – че вече не те диктуват условията.
nbsp;
nbsp;
Пълна промяна чака ЦИК
В Централната избирателна комисия вече са настръхнали, защото с приемането на новия Изборен кодекс те ще са пътници. Поне повечето от тях. Да не говорим, че планираното изменение в закона ще бъде и удар за ГЕРБ. При това сериозен.
По досега действащия закон на Фидосова ЦИК се назначаваше с указ на президента, но кандидатурите за членове на ЦИК се правеха от политическите сили – представените в парламента и тези, които имат депутати в ЕП. А председателското място се падаше по закон на най-голямата политическа група в Народното събрание, като всички останали следваше да се задоволят с по един заместник.
Най-голямата политическа сила в парламента в момента обаче е ГЕРБ. И за да не се даде на нея председателското място, се прави изменение в закона. А за по-сигурно и президентът е ударен през пръстите. Всъщност буквално е отстранен от процедурата по избора на състава на ЦИК.
Според проекта на Манолова изборът на членовете на ЦИК е изцяло делегиран на Народното събрание. Като се предвижда членовете й да бъдат избирани след публична процедура. Доколко може една такава процедура да е публична се знае – достатъчно е да си спомним само казуса Марковска, който разбуни държавата съвсем нетолкова отдавна.
Текстът за председателското място, което по право да се дава на най-голямата сила в НС, направо е отпаднал. Вместо него е внесен нов, според който председателят, двамата му заместници му и секретарят на ЦИК не могат да бъдат предлагани от една и съща парламентарна група. Тоест ако БСП си предложи председател, ДПС ще предложи заместник, а Атака – секретар или втори заместник. И всички ще са щастливи – освен ГЕРБ, на която в най-добрия случай ще остане за утешение мястото за един заместник, защото никой не очаква управляващите да пуснат друг гювеч на Борисов.
Освен това се предвижда ЦИК да стане постоянно действащ орган с мандат пет години. Което пък значи пълно окопаване за всички следващи избори, които предстоят – за евродепутати, местни или предсрочни за парламент. Че дори и за следващ президент. Освен ако конфигурацията в едно следващо Народно събрание не е дотолкова различна, че да позволи някоя друга сила да напише поредния съвършено нов Изборен кодекс.
nbsp;
Минчо Спасов: Задължително гласуване веднага!
Да се въведе задължително гласуване веднага, още за следващите избори, предлага вече от години бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов. Идеята е, че така ще се объркат тотално сметките на партийните централи, които превръщат изборите в проста аритметика вместо в борба на идеи. И завинаги ще пресече купуването на гласове, защото ще го направи безпредметно.
Тезата му отново стана актуална покрай представянето на новата неформална група Гражданска инициатива, която се представи през седмицата и поиска спешни конституционни реформи, но без свикване на Велико народно събрание. Сред учредителите на поредното чудо с реформаторски претенции са бившият омбудсман Гиньо Ганев, двама бивши правосъдни министри – Антон Станков и Диана Ковачева, бившият конституционен съдия Димитър Гочев, бившият шеф на ДКСИ Цвета Маркова, бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов и други.
Само част от идеите за реформи в основния закон, дадени от новопоявилата се инициатива, засягат изборите. Но затова пък веднага предизвикаха дискусии, защото носят екзотичен привкус. Пример за това е предложението да се въведе механизъм за отзоваване на депутати и общински съветници. При това в три различни хипотези: първо, депутатите да бъдат принудени да сдават и парламентарния стол, ако напуснат партийната група, с която са влезли в НС. Освен това избирателите да могат да ги отзовават с подписка, подкрепена от 5% от хората с право на глас в избирателния район. А третата идея е в състояние тутакси да накара ГЕРБ и ДПС да се вкопчат в здрава прегръдка, само и само никога повече да не я чуват пак: депутат с внесен обвинителен акт да бъде принуден да напуска парламента.
