Мартин Шулц е роден на 20 декември 1955 г. в Хелрат, Германия. Започва да работи в книжарници и издателства, през 1982 г. отваря първата си собствена книжарница. В продължение на 11 години е кмет на Вюрзелен, Северен Рейн-Вестфалия. През 1994 г. става евродепутат, а 10 години по-късно – председател на парламентарната група на социалистите и демократите. През 2012 г. Мартин Шулц беше избран за президент на Европейския парламент. Женен, с две деца.
Г-н Шулц, призовавате отдавна за създаването на европейско правителство. Ще можете ли да превърнете Европейската комисия в такова, ако бъдете избран за неин председател след изборите през май 2014 година?
– Превръщането на комисията в истинско правителство би означавало Европейският съюз да стане федерация. Когато бях млад, мечтаех за Съединени европейски щати, но позволете ми да съм честен – това няма как да се случи в близко бъдеще. Сред правителствата няма апетит за федерална Европа, а и мнозинството европейци не го желаят. Въпреки това, дори и без федерация, ЕС трябва да бъде подсилен със създаването на банков съюз, което вече става, а на по-късен етап и с формирането на фискален и политически съюз. Само по такъв начин ще можем да предотвратяваме в бъдеще икономически кризи като тази, с която се борим в момента.
В последните години ролята на Европейската комисия е отслабена. Страните членки се опитват да играят централната роля и да изолират комисията и парламента. Позициите на комисията трябва да бъдат засилени и тя не трябва да се страхува да предизвика големите членки, за да защити общите интереси на ЕС, или тези на по-малките държави. Аз се противопоставям на тренда от последно време Европейският съюз да се превръща в междуправителствена институция, често напомняща за Виенския конгрес, в която големите сили диктуват на останалите какво да правят и решават съдбите на хората зад затворени врати. Решенията на равнище Европейски съюз трябва да се вземат според т.нар. общностен метод, който включва европейските институции и Европейския парламент.
Още колко време битката за федерална Европа ще бъде замразена?
– Един американец беше казал: Трудно е да се правят прогнози, особено за бъдещето.
Възможно ли е европейските граждани да проявяват по-голям интерес към Европейския парламент? Едва 43% от тях гласуваха на последните парламентарни избори.
– Вярвам, че на идващите избори участието, за което говорите, ще бъде по-високо. Първо, защото настоящата икономическа криза накара хората да осъзнаят колко зависими едни от други са европейските държави и народи и как събитията в една страна предизвикват последици в друга. И все повече от тях разбират, че толкова сериозни проблеми могат да намерят своето решение единствено на европейско ниво.Второ, тези избори са по-атрактивни, защото според Лисабонския договор, който е в сила от 2009 г., гласуването за дадена партия също така означава гласуване за кандидат за председател на Европейската комисия. Ако например гласувате за социалист или за социалдемократическа партия, вие подкрепяте ляв кандидат за шеф на комисията. Това ще позволи на кандидатите да се състезават със своите идеи, както това стана на националните избори.
Притеснява ли Ви кворумната подкрепа на българската националистическа партия Атака за правителство на социалистите и ДПС в София?
– Не бих желал да коментирам този вътрешен за вашата страна проблем, но и аз, и Европейският парламент наблюдаваме внимателно дали България и другите европейски страни уважават eвропейското право и основните ценности. И ако има ясно доказателство, че те се нарушават, Европейският съюз и парламентът ще действат, както сме действали и в миналото. Без да вземаме предвид отношенията между политическите партии.
Протестите и събитията в България в последните месеци намалиха ли подкрепата на европейските социалисти за Сергей Станишев?
– Наблюдавам със загриженост протестите в България. Хората изразяват тяхното недоволство и гняв от икономическата ситуация, предполагаемата корупция, безработицата и бедността. Но питам – само настоящото правителство ли носи вина за всичко това? Икономически България продължава да плаща цената за особено суровия вид комунизъм преди 1989 г., както и дори по-висока за прекалено закъснелия старт на икономическите реформи след падането на стария режим. Икономическата криза, ударила много тежко Европа, също ви засегна сериозно.
Възможна ли е в България германски тип коалиция между социалистическата партия и партията на Бойко Борисов?
– Още една вътрешна тема, по която не бих желал да вземам отношение. Но погледнато отвън, политическото разделение в България е много дълбоко. Това прави доста трудно достигането на подобен съюз.
Казвали сте, че пишете всеки ден в дневника си. Ако не е тайна, какво има там за посещението Ви за конгреса на ПЕС в София през юни, когато освен със Сергей Станишев говорихте и с Бойко Борисов?
– Личният ми дневник съдържа анекдоти, различни цветове, чувства и събития, който се случиха през този ден. Може би в даден момент ще реша да го публикувам, но този момент все още не е дошъл.
Какви червени линии не трябва да прекрачват българските партии, подкрепящи правителството в опита си да останат на власт?
– Те трябва да уважават конституцията на страната си, европейските стандарти и ценности, които включват уважението към демокрацията, правовата държава и да защитават правата на малцинствата.
Има ли Европа отговор на събитията в Унгария, България и Румъния, които подсещат, че демократичните промени може да не са необратими?
– Европейските договори предвиждат възможност за суспендиране на правото на глас на срещите на ЕС и рязане на европейски фондове за държавите, които не уважават ценностите на ЕС. Но се надявам, че никога няма да ни се наложи да използваме тези санкции.
Как си обяснявате проблемите с рейтинга на френския президент Франсоа Оланд? Не са ли те демонстрация, че мерките, традиционно свързвани с лявото – като повишаване на данъците и увеличаване на правителствените разходи, не работят добре?
– Според мен президентът Оланд наследи много трудна икономическа ситуация. Трябва да му бъде дадено повече време, за да разберем дали стратегията му ще даде резултати.
Европейският бюджет за периода 2014-2020-а ще опровергае ли твърдението Ви, че днешното поколение от млади хора е първото в Европа, което ще има по-лоши перспективи от тези на родителите си? В преговорите за бюджетната рамка бяха ли направени компромиси, които не трябваше да бъдат правени?
– На ноемврийската си сесия Европейският парламент одобри дългосрочния бюджет на ЕС, като това беше изключително важен вот. Сега фондовете ще започнат да бъдат изплащани от 1 януари 2014 г. на страните членки, включително и на България. Бюджетът осигурява много нужните средства за инвестиране в различни програми – от борбата с младежката безработица и подкрепата на по-слабо развитите региони в ЕС до областите на изследвания и развитие и подкрепата за земеделието. Въпреки това предвидените пари далеч не са достатъчни. Парламентът би предпочел да имаме един много по-амбициозен бюджет, повече насочен към ключовите предизвикателства, пред които сме изправени, като например умното инвестиране в икономически растеж и работни места. Все пак Европейският парламент осигури важни подобрения спрямо незадоволителните предложения на лидерите на страните членки от 8 февруари 2013 година. Постигнахме по-голяма бюджетна гъвкавост (бел. авт. – средствата, които не са били използвани, ще могат да се прехвърлят към други години или към други програми). Включихме важна клауза, която ще даде на следващия парламент и следващата Европейска комисия възможност да се произнасят по промяната на бюджета (бел. авт. – финансовата рамка ще може да бъде преразгледана в края на 2016 година). В противен случай двете институции трябваше да се придържат към приетите параметри до края на мандатите си.
