От сряда президентът Росен Плевнелиев води с един на нула мача срещу парламента. Тогава депутатите не успяха да преодолеят ветото му върху текстове в Закона за чужденците, с които трябваше да се улесни даването на статут на постоянно пребиваващ у нас или гражданство срещу инвестиции.
Това е първото вето на държавния глава, което БСП и ДПС не успяха да оборят. За неговото отхвърляне трябваха най-малко половината плюс един от гласовете на народните избраници – или 121. 114 от хората на Сергей Станишев и Лютви Местан бяха срещу ветото, в негова подкрепа имаше 91 гласа – 76 от ГЕРБ и 15 от Атака.
Така Волен Сидеров, следвайки политиката на партията си, за пореден път демонстрира мускули и гласува с депутатите на Бойко Борисов. Показа на двете съуправляващи партии, че кворумът, или т. нар. мнозинство в 42-ото Народно събрание, в действителност зависи от него. И ако реши, скоро може да предизвика дори предсрочни парламентарни избори.
Допълнителни аргументи за това са:
1. Посланията на възлови депутати от ГЕРБ, които не виждат смисъл да присъстват в пленарната зала след окончателното гласуване на бюджета за догодина. Самият Борисов пък повтаря от месеци, че България трябва да иде на избори днес и веднага.
2. Искането на Атака за отстраняването на вътрешния министър и вицепремиер Цветлин Йовчев заради бежанската криза.
Отделен е въпросът, че Сидеров застана зад президента, с когото по принцип е във война от скандалното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС)през лятото, когато атакистът повдигна въпроса за някакви офшорни сметки на държавния ни глава.
Политика по върха на острието. Или трупане на рейтинг без мисъл за неотложни държавнически ангажименти.
Промените в цитирания закон позволяваха граждани от трети страни да получават статут на постоянно пребиваващи, ако вложат 1 млн. лв. в наша кредитна институция по договор със срок от поне пет години. Година след това същото лице можеше да стане български гражданин при облекчени условия и срещу 2 млн. лв. инвестиция.
В началото на ноември Плевнелиев наложи вето, защото с текстовете се позволяваше постоянно пребиваване и българско гражданство да се дават само заради финансови аргументи. Държавният глава подкрепя усилията на институциите да създават благоприятен климат за привличане на инвестиции в икономиката ни. Това е национален приоритет, но той не бива да бъде за сметка на националната сигурност, обясниха тогава от президентството.
Логика, разбира се, има. А дали юристите от Дондуков 2 не съзряха намерения на днешните съуправляващи да доведат у нас вече избрани от тях инвеститори, можем единствено да гадаем.
Истината сега е, че възелът около т. нар. национално съгласие се заплита. Защото първият бюджет на кабинета Орешарски по всяка вероятност ще бъде приет до дни. Но какво следва оттук нататък, ако президентът наложи отново своето вето? Да речем, че депутатите го преодолеят. А Избирателният кодекс, Законът за бежанците…?
Единственото успокоение е, че при налагането на вето върху актуализацията на бюджета Дянков през лятото именно гласовете на партия Атака помогнаха на управляващите да отхвърлят ветото на Плевнелиев.
Ала сега ситуацията е трудно предсказуема.
