Разместването на пластовете в здравната система доведе след себе си до силни трусове и в лекарствената политика. За отрицателно време се появиха няколко нови контролни комисии, сменено бе ръководството на Изпълнителната агенция по лекарствата, като заедно с това здравните ревизори получиха почти неограничени правомощия. В същото време производителите на медикаменти започнаха тих двубой за надмощие, който вероятно ще доведе до плавното преразпределяне на фармацевтичния пазар. Фракциите в съсловието на аптекарите също се счепкаха помежду си за по-големи парчета от баницата. Очевидно единственият арбитър, който ще разрешава конфликтите, е държавата в лицето на ресорния министър д-р Таня Андреева и управителя на здравната каса д-р Румяна Тодорова. При все че те също ще бъдат ръководени от интересите си – да се харчат колкото може по-малко обществени и бюджетни средства за лекарства. Твърдата ръка и прекалената административна регулация в сектора обаче като нищо могат да сложат прът в колелата на частната инициатива и впоследствие да предизвикат ответни санкции от Брюксел.
Назначаването на доц. Кирил Ненов за нов директор на Изпълнителната агенция по лекарствата бе изненадващо, тъй като той не е от най-познатите имена в гилдията. А фактът, че идва от Клиниката по нефрология и хемодиализа към Катедрата по вътрешни болести на Медицинския университет във Варна, го обвързва със сегашния образователен министър Анелия Клисарова. Именно Клисарова, преди да оглави просветното ведомство, ръководеше варненския медицински вуз. Сама по себе си тази индиректна връзка не доказва, че рокадата е червена, но най-вероятно министър Клисарова е дала своята тежка препоръка. Едва ли е случайно и че почти едновременно с назначението парламентът гласува и промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. С тях учреждението на Ненов получи картбланш да затегне издаването на разрешителни за нови аптеки и да контролира паралелния износ на лекарства за чужбина.
Според противниците на споменатата законодателна инициатива с нея ще бъде върнато монополното право на Изпълнителната агенция по лекарствата да се разпорежда на аптечния пазар и така да бъде съдник в спора между малки и големи. Проблемът е, че в този си вид новосъздаденият Експертен съвет, който ще подпомага и подобрява дейността по издаване на разрешителни за търговия на дребно с лекарства, съвсем не изглежда безпристрастен. В състава му влизат представители на агенцията, медицинските университети и… Българският фармацевтичен съюз. Именно съсловната организация обединява дребните собственици на аптеки, които открай време водят война с големите вериги и определено имат личен интерес да спрат разрастването им. Явно е, че присъствието им в контролния орган поставя под съмнение принципите на пазарната конкуренция в сектора. А това може да повлияе зле и на джобовете на пациентите, тъй като ограниченото предлагане е най-сигурният път към високите цени.
Фармацевтичният съюз откри и втори фронт срещу големите собственици с предлаганите промени в договора за 2014-а, който предстои да бъде подписан между здравната каса и аптеките. Организацията поиска въвеждането на лимит за брой изпълнени рецепти, което би ощетило големите. Ответната страна – председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов, веднага контрира, че идеята е да се прехвърлят клиенти от по-силните към по-слабите обекти.
Имаме максимален брой рецепти за период, които може да изпълни аптеката. И когато пациентите са повече, те ще бъдат пратени да търсят друга аптека. А голяма част от тези, които работят с касата, нямат договор за всички лекарства, тъй като за част от тях нямат право да слагат надценка , и те губят. КЗК веднъж препоръча на здравната каса да премахне този лимит, защото ограничава конкуренцията и влошава услугата. Но явно аргументите на някои фармацевти са по-силни от тези на антимонополния регулатор и административния съд, обяснява Костов. По думите му от 1 януари 2014-а лекарствата вероятно ще поскъпнат с 8-10% заради предвидената в проектодоговора поделена отстъпка. Досега фирмите даваха намаления на аптеките за скъпоструващи лекарства, които не се реимбурсират на 100% от касата. По този повод лидерът на Националната пациентска организация Станимир Хасърджиев изтъкна, че ако касата прибере половината отстъпка, твърде малко хора ще си позволят да заделят 100 или 200 лв. на месец, за да доплатят лекарствата за тежки болести като остеопороза, паркинсон или ревматоиден артрит.
Естествено, съвсем друга визия по въпроса има Българският фармацевтичен съюз. Заместник-председателят на организацията Димитрия Стайкова отбеляза, че законовата редакция не е в ущърб на пациентите, тъй като лимитът за изпълнени рецепти няма да е свързан с аптеките, а с броя на магистър-фармацевтите, които работят в тях. Тя уверява, че лекарствата за тежки заболявания, които поевтиняват в резултат на програмите на фирмите производители за достъпност до продуктите им, ще останат на същите цени. Единственото ново условие било програмите да станат валидни за всички аптеки и да се знаят от здравната каса.
Досега някои лекарства бяха по-евтини в точно определени аптеки, а в същото време касата плащаше за тях повече, отколкото заложеното в Наредба №10, допълни Стайкова.
От друга страна, управляващите търсят адекватно разрешение и на казуса с намаляването на огромните разходи за лекарства, които годишно прави здравната каса. От проведения неотдавна в Народното събрание форум, посветен на достъпа на пациентите до медикаменти, стана ясно, че резервите са в по-евтините генерици. Представителите на българската и европейската генерични асоциации, изглежда, успяха да убедят властимащите, че много пациенти спокойно биха могли да се лекуват с генерици или биоподобни лекарства, вместо да доплащат огромни суми за оригинални. Обяснението бе, че използването на по-евтини молекули ще освободи финансов ресурс, който да се използва за покупката на други досега непокривани от касата медикаменти.
Производителите настояха за цялостна промяна в системата на реимбурсиране, нова политика на ценови контрол и въвеждане на стимули за лекари и фармацевти, промотиращи генериците. И може би ще видят осъществени голяма част от желанията си. Управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова изтъкна, че точно касата е най-заинтересована достъпът на пациентите до по-евтини лекарства да се подобри. Думите й бяха подкрепени и от председателя на парламентарната здравна комисия д-р Нигяр Джафер. Тя заяви, че за периода 2001-2013-а в държавите членки на Евросъюза прилагането на генерични и биоподобни медикаменти в няколко области е намалило средната цена за терапия с 60%, а същевременно достъпът до лечение се е увеличил двукратно. Очевидно е, че управляващите стягат промяна в правилата на играта, която ще промени картинката за всички на лекарствения терен.
