Бяхме се задръстили с върнати от лизинг машини и транспортни средства, но вече дворовете ни са почти празни. Разпродадохме леките коли, камионите, полуремаркетата, напоследък тръгна и строителната техника. Проблем засега са машините от индустриалния бранш.
Това каза специално за БАНКЕРЪ Борислав Тодоров, управител на Кюн Лизинг и съпредседател на Българската асоциация за лизинг. Той обясни, че от оказион портфейла на всяко дружество може да се съди за това кой стопански бранш вече излиза от кризата. След транспорта, логистиката и земеделието напоследък това се случва и в строителството. Все още обаче индустрията е в рецесия. Застояват почти нови (втора употреба) производствени машини, поточни линии и специализиран транспорт, при това на доста изгодни цени. Има възможност и за (макар и по-кратки като срок) лизингови схеми.
Официалната статистика на БНБ подкрепя казаното от Тодоров. Тя показва, че за второ поредно тримесечие необслужваните лизингови договори показват положително движение – обемът им намалява, макар и с малко – 3.1% (22.2 млн. лв.). И на годишна база портфейлът от просрочия отбелязва спад с 11.6% (92 млн. лв.).
nbsp;
nbsp;
Подем
Сектор Лизинг отчита първо увеличение от 2009 г. насам на тримесечна база, въпреки че на годишна база спадът продължава. Това е радостната новина след петгодишната криза в бранша, която отряза половината оборот и вдигна просрочията с около 50 процента. Фирмите и домакинствата вече си плащат по-редовно вноските по лизинговите договори. От началото на 2009 до края на септември 2013 г. бизнесът на сектора се е свил с 45.8% (или с 2.6 млрд. лв.), а необслужваните лизингови договори са се увеличили с 44.2% (или с 215 млн. лв.).
Превърнали сме се в дипломати, казаха търговци в лизингови дружества. Те се опитват максимално гъвкаво да търсят формули за успешно приключване на лизинговите схеми при закъсалите клиенти. Още при първите месечни просрочия клиентите се викат на срещи и започва да се мисли за преструктуриране на дълговете им. Най-често се увеличава срокът на лизинговата схема, търсят се допълнителни обезпечения – залози – за да се подсигури лизингодателят и да получи намаление на вноските, докато се появят някакви пари.
Ако нещата нямат развитие, се прибягва към едностранно прекратяване на договора. След датата на прекратяване наказателните лихви спират да текат и нещата остават като моментна снимка на вземанията, докато се стигне до издължаване. От една страна, автомобилът (земеделската или транспортната техника, яхти и т.н.) се обявява за продан – на страницата на лизингодателя и в специализирани сайтове. Първата обявена цена обикновено е малко под пазарната, но често след мъчително чакане на клиент тя може да падне с до 20 процента.
Другата линия на дипломатичен натиск върху клиента е чрез саморъчно подписаните от него при сключване на договора за лизинг записи на заповед. Ако той не е щадил усилията и химикалката си и е подписал записи на заповед месец по месец – примерно 48 или 60, по съдебен ред ще му бъдат предявани само тези за месеците, за които му остава да плати. Ако обаче той е решил да подпише само един запис на заповед за целия срок на лизинга, лизингодателят представя него в съда и по този начин предявява цялата сума за изискуема. Не са редки случаите, когато съдът прибързано отсъжда да се плати цялата сума, а след това от парите от продажбата на колата да се върне на лизингополучателя. За последния следват мъчителни обжалвания с неясен успех.
Данните на Българската народна банка показват още, че обемът на вземанията по лизингови договори в края на септември тази година е 3.105 млрд. лв., а необслужваните лизинги са за 701.2 млн. лева. Това е с 91.7 млн. лв. по-малко в сравнение с размера им година по-рано.
Новите договори за лизинг, сключени през третото тримесечие, са за 303.6 млн. лева. За сравнение – през първото тримесечие на 2009 г. обемът на новия бизнес е бил 336 млн. лв. и оттогава следват спадове. Въпреки това обемът на новодоговореното финансиране не успява да превиши размера на вземанията, които се погасяват. Поради това портфейлът отчита нетно свиване – със 7.8% (или с 264.3 мнл. лв.) на годишна база, показва още статистиката на БНБ.
Все пак при два от трите вида активи, които имат по-съществен дял в общия портфейл на финансовия лизинг – машини, съоръжения и индустриално оборудване; товарни и лекотоварни автомобили и леки автомобили, се наблюдава ръст. За трето поредно тримесечие лизингът на товарни и лекотоварни автомобили отбелязва увеличение, макар и с малко и с бавни темпове – 0.2, 0.5 и 2.5% за съответните три тримесечия на тази година достигна до общо 751 млн. лева. Този тип активи се увеличават и на годишна база с 1.14% (8.4 млн. лв.), личи от числата на Централната банка.
От статистиката става ясно още, че фирмите са основните клиенти на лизинговите дружества. През третото тримесечие на 2013 г. на тях се падат 250.8 млн. лв. от новите договори за финансов лизинг. За същия период домакинствата са сключили такива контракти на стойност 26.9 млн. лева. През третото тримесечие на лизинг най-често са купувани товарни и лекотоварни автомобили, отчитат още от БНБ.
nbsp;
Схемата с остатъчна стойност остава
Големите брожения около готвените данъчни промени, засягащи лизинга, се оказаха неоснователни. Или, точно обратното, необходими, за да се запази една преференция първо за клиентите, а после и за самите лизингови дружества. Преди дни в Държавен вестник излезе поправка в Закона за ДДС, която като че ли узаконява реалната ситуация на пазара и затвърждава основната схема при лизинговите сделки – финансов лизинг с остатъчна стойност.
За какво иде реч?
В нормативната база се прави разграничение при плащането на ДДС в зависимост от това дали договорът за лизинг е оперативен (клиентът само ползва автомобила, като плаща наем), или финансов (след изтичане на договора клиентът, който го е изплащал на вноски, има право да го придобие). В първия случай фирмите имат право на данъчен кредит за всяка месечна вноска по лизинга. Във втория случай обаче фирмите трябва да плащат ДДС с всяка вноска или при получаване на лекия автомобил и нямат право на данъчен кредит. Редица фирми през последните години обаче са направили опит да представят финансовия лизинг за оперативен, за да си спестят ДДС.
С няколко думи схемата е такава: Вървят вноски по оперативен лизинг, които се приспадат като разход, а когато останат няколко погашения, колата се прехвърля на клиента по остатъчна цена. Тази цена е символична и само върху нея се начислява ДДС.
Депутатите от мнозинството искаха фирмите с коли на лизинг да платят наведнъж ДДС върху оставащата за изплащане стойност на автомобила към 1 януари 2014 година. Това правило щеше да важи за договорите за лизинг, в които е уговорена опция за прехвърляне на собствеността на колата дори автомобилът да е взет на лизинг преди три-четири години. Данъкът върху оставащите за плащане вноски по лизинга трябваше да се начисли до 31 март 2014 г., гласяха още промените. Така налогът реално трябваше да се внесе в хазната в срока за подаване на следващата данъчна декларация по ДДС – до 14 април 2014 година.
БАНКЕРЪ тогава потърси по-детайлна информация какви точно измамни схеми атакуват законотворците. От Министерството на финансите любезно отклониха отговора.
Сега обаче, след публикуването на поправката в ДВ, някои хора от бранша не са убедени, че се връща напълно и изцяло старото положение. Те очакват наредба да обясни неразбираемата поправка.
Попитахме шефа на лизинг асоциацията Борислав Тодоров как се определя остатъчната стойност. Той даде пример от собствената си практика – с пазарна оценка и исторически наблюдения за отделните марки и модели. При 24-месечна схема остатъчната стойност е 25%, при 36-месечна – 15-20%, при 48 – 10-20%, и при 60 месеца, пет години – около 10 или малко над 10 на сто.
