Г-н Ирибозов, преди дни Бюджетната комисия одобри на първо четене промени в Закона за хазарта. Какво е мнението на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ) за законопроекта?
– Готвените промени засягат различни раздели от Закона за хазарта. Част от поправките например отварят пазара за производители, които нямат местен лиценз. Това поставя под въпрос легитимността на игралното оборудване, което използват, и коректността на играта. Създава се реална заплаха за масово навлизане на копирано и неправомерно придобито оборудване, а неравнопоставеността, с която се сблъскват българските лицензирани производители, ще създаде сериозен мотив за свиване на производството в България и за изнасянето му извън страната. Секторът внася многомилионни данъци и осигурява работни места за кадри от високотехнологичния и производствения сектор, а тази стъпка неминуемо ще се отрази негативно. С промяната, която дава възможност за внос и сервиз на игрално оборудване от организаторите на хазартни игри, се обезсмисля и съществуването на лицензирани вносители и сервизни организации. Лицензирането на вносители и на сервизни организации гарантира контрол върху оборудването, а с промените всеки организатор на хазартни игри ще може да внася и да осъществява сервизна дейност, което пък дава възможност да се правят нерегулирани модификации и промени в оборудването. По този начин се създава предпоставка за недобросъвестни действия, а това би довело и до липса на гаранция за защита на интересите на потребителите.
Вече се чуха предупреждения, че готвените промени ще позволят неконтролируемо навлизане в България на съмнителни хазартни сайтове.
– Със сигурност. Отпадането на изискванията за филтриране и липсата на изискване за юридическо и физическо присъствие в България ще позволят тук да навлязат нелицензирани сайтове, които не подлежат на контрол и регулация от Държавната комисия по хазарта. В дългосрочен план това неминуемо ще даде отражение върху бранша и ще породи негативна нагласа дори към коректните и легални организатори. Ще породи и нелоялна конкуренция спрямо лицензираните организатори, чиято дейност сега е обект на изключително строг контрол от страна на държавата. От друга страна, отпадането на едно-единствено изречение в законопроекта, а именно Участниците залагат пряко чрез интернет или чрез други електронни съобщителни средства, създава предпоставки за тълкуване на дефиницията за онлайн хазарт в посока, че той може да се осъществява и чрез посредници. Допускането на посредници по този начин нарушава дефиницията за онлайн залагания и отваря възможност да се заобиколи изискването за регистрация и идентификация на крайния получател на хазартната услуга, което на свой ред води до редица рискове.
Можете ли да прогнозирате крайния ефект на предвижданите промени върху потребителите?
– Според нас промените по-скоро ще имат негативен ефект върху потребителите именно поради опасенията, за които говорим досега. С отпадането на изискването за филтриране и липсата на изискване за юридическо и физическо присъствие в България се увеличава комфортът на нелицензираните сайтове, които ще продължат да действат необезпокоявано и ще бъдат достъпни за масовия потребител. Това крие риск за потребителите, които могат да бъдат излъгани от некоректни нелегални организатори, които са извън контрола и санкциите на ДКХ. В допълнение към казаното премахването на изискванията за минимален процент възвръщаемост при онлайн игрите застрашава сериозно усилията за гарантиране на качествена и почтена игра. А самият потребител няма как да разбере това, преди да изгуби парите си.
А как ще се отразят тези промени върху данъчното облагане за сектора?
– Вместо данък върху оборота се предвижда организаторите да дължат данък от 20% от разликата между приходите и изплатените печалби, който е променлива компонента, и корпоративен данък, който чуждите фирми не биха могли да не плащат, ако нямат местно юридическо и физическо присъствие. Бяха изразени очаквания за нарастване на приходите в хазната при новия модел на облагане, но на този етап не сме видели финансова обосновка за това и икономическият резултат от новия модел на облагане не е доказан. Според нас намаляването на сегашния данък би имало по-добър финансов ефект върху постъпленията в хазната вместо въвеждането на съвсем нов модел.
А някой поиска ли мнението на асоциацията по повод на готвените промени в Закона за хазарта?
– Не – нито при подготвянето на законопроекта, нито при общественото обсъждане на предложението.
А какви са предложенията на хората от бизнеса за данъчно облагане на хазартната индустрия?
– Данъците, които индустрията плаща годишно в последните три години, са около 120 млн. лв., или над 8% от приходите по ЗКПО в бюджета. Това са само приходи от традиционен наземен хазарт. Една от алтернативите бе спомената и от някои депутати по време на обсъжданията на предложенията. По време на заседанието на комисията бяха изнесени данни, че данъците, внесени в хазната от български организатори на залагания, са намалели с над 20 млн. заради влошените коефициенти и намалелите приходи след увеличението на данъчните ставки. Ако вместо да се експериментира с нови схеми се направи най-логичното в случая – да се намали данъкът, то към сегашните 120 млн. лв. приходи в бюджета биха се добавили тези 20 милиона. Това означава, че секторът би генерирал над 140 млн. лв., а това е повече от планираните при сегашната промяна на данъка 135 млн. лева.
