Отново джакпот за големите бандити. Делата за конфискация на имуществото на престъпници влязоха във фризера. Във всички съдилища предпочитат да ги спират, за да изчакат тълкувателното решение, което поиска омбудсманът Константин Пенчев. До момента са спрени общо 41 дела в цяла България. По тях държавата е наложила възбрани и запори и възбрани на имоти, яхти, коли и фирмени дялове за 41 000 000 лв., сочи справката от комисията за отнемане на престъпно имущество. Но работата й е блокирана не само от спрените дела, а и от калпавите промени, направени в закона. А от всичко това печелят само престъпниците.
Както вече Параграф 22 писа, искането на омбудсмана за такова тълкуване бе внесено през септември тази година, въпреки че законът Кушлев, за който всъщност става дума, съществува вече към две петилетки. И как трябва да се тълкува спорният му чл.4 далеч не е дилема, възникнала вчера. Основният въпрос, който Пенчев поставя, е изисква ли се да има връзка между престъпната дейност и имуществото, чиято конфискация се иска. Или всяко имущество без законен източник на доходи, собственост на осъден за престъпление, може да бъде отнето в полза на държавата?
В момента съдебната практика е противоречива – част от съдилищата не търсят връзка и при осъдителна присъда директно конфискуват наред всичкото налично имущество, надхвърлящо стойност от 60 000 лв., ако не може да се докаже произходът на средствата за придобиването му. Други съдебни състави обаче смятат, че с този подход на практика се реанимира прословутата Глава Трета от Закона за собствеността на гражданите от времето на комунизма, който предвиждаше конфискация на незаконно забогатели и въз основа на който изгоряха… десетки шивачки и фризьорки, които бачкаха частно. Затова магистратите изискват да се докаже, че парите са натрупани точно от извършеното престъпление.
С тълкувателното си решение ВКС ще трябва да определи чий интерес да защити с приоритет – този на държавата или на престъпниците, осъдени с влезли в сила присъди. Защото на практика това тълкувателно решение засяга само конфискациите по закона Кушлев, който изискваше влязло в сила решение на съда, за да се пристъпи към конфискация. Това е и едната от разликите с приетия по времето на ГЕРБ нов нормативен акт, според който осъждане вече не е нужно. А освен това бе и изрично записано, че връзка между престъпление и имущество вече няма да се търси. С уговорката все пак, че като се каже престъпник, не бива да се имат предвид само кръвожадни мутри или подкупни управници. Ще напомним куриозния случай с русенец, осъден заради стреляща писалка, която си донесъл от чужбина, за да се фука с нея. Само че според закона това е престъпление, при това сериозно – осъдиха го за незаконно притежание на оръжие, а с такава присъда човекът буквално влетя в списъка с деянията, срещу извършителите на които се полага конфискация.
Няма спор, че тълкуване на текста наистина е нужно, при това още преди години. Проблемът обаче е, че както бе казано в началото, в момента то се ползва като повод съдилищата в цялата страна да спрат разглеждането на десетки висящи дела все с мотива да се изчака какво ще кажат началствата от ВКС. Спорно е дали това е допустимо. Но дори и да се приеме, че е така, със сигурност спирането на делата не е задължително – съдилищата биха могли да продължат да събират доказателства по тях, докато чакат тълкувателното решение, което при всички случаи няма да бъде изготвено скоро. Но пък сме в навечерието на Коледа и всеки съдия с радост би разчистил от бюрото си дело, по което трябва да пише решение точно по празниците. А освен това мисълта за черна точка в атестацията му, ако заеме позиция, която после може да се окаже погрешна и доведе до отмяна на решението му, също е мотив, който не е за пренебрегване.
Каквито и да са основанията на съдиите да спират работата по подобни дела обаче фактът е факт – дейността на комисията в момента е блокирана. Поне по производствата, които продължават да се водят по стария закон Кушлев. Само че по новия закон пък все още изобщо няма дела. Нещо повече – няма дори наложени обезпечения върху имущество на обвинени за престъпления, както призна шефът на комисията Пламен Георгиев. Това е така, защото образуваните по новия закон производства все още не са приключили – още тече едногодишният срок, в който комисията събира данни и прави изчисления за доходите и разходите на своите клиенти.
Старите дела са спрени, нови – няма. Но дори и това не е целият проблем, защото се оказва, че умишлено или не, законът е така написан, че на практика да не работи – наложената граница от 250 000 лв., под която конфискация на имоти е невъзможна дори при липса на доказателства за законен произход на средствата, с които са купени, на практика праща в коша стотици преписки срещу престъпници. В масовия случай комисията открива имущество с незаконен произход до 100 000-130 000 лева. Но тези дела просто се прекратяват – заради неуместното благоразположение на депутатите, за които сумата от 250 000 лв. са явно джобни пари, чийто произход не се нуждае от доказване.
Така че хаосът около конфискацията на престъпните пари наистина е тотален. От една страна, стоят неподходящите промени в закона, които депутатите от сегашното мнозинство обаче и не мислят да оправят. А от друга – питанката на Константин Пенчев. А тази безтегловност подрива допълнително и без това рехавото доверие в съдебната система, а и в държавността у нас. Да не говорим, че е като златен дъжд за адвокатите, които вече потриват ръце как ще осъдят и държавата за евентуални вреди, нанесени на клиентите им в раирани костюми.
nbsp;
nbsp;
И братя Галеви спечелиха
Кюстендилският окръжен съд спря делото за конфискация на имуществото на братя Галеви, както станаха публично известни бизнесмените Пламен Галев и Ангел Христов. Искането на адвокатката им Капка Гергинова бе незабавно уважено с мотива, че следва да се изчака произнасянето на ВКС по поисканото от Константин Пенчев тълкувателно решение. Искът, който комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) е завела срещу Христов, Галев и съпругите им, е за 4 250 189 лева. Държавата вече е сложила ръка чрез запори и възбрани на девет луксозни леки автомобила, включително и специално бронирани и изработени по поръчка, на дялове във фирмите на бизнесмените и на множество недвижими имоти. Самите братя Галеви все още са в неизвестност, въпреки че са обявени за издирване, включително и чрез Интерпол. През 2012 г. те бяха осъдени за участие в организирана престъпна група за изнудване и рекет, но успяха да избягат дни преди да приключи делото в последната инстанция – ВКС.
Само през тази седмица и други две съдилища спряха дела за конфискация на имущество от осъдени лица, за да изчакат тълкувателното решение на ВКС. Окръжният съд в Добрич стопира производството срещу Атанас Маринов Атанасов, Теодора Валентинова Атанасова, Би Ей Инвест ЕООД, Компания за инвестиции и развитие АД, Атанасов ЕООД, Атанасов Инвест ЕООД, Атанасов консулт ЕООД, Гранит 99 АД, Мирослав Ангелов Гочев и Пътстрой Варна ЕООД. Цената на иска при образуването на делото през 2010 г. е възлизала на 8 471 629.60 лв.
Най-много са спрените дела в Апелативния съдебен район във Варна – 14 на брой. Следва Великотърновският апелативен съд с 11 спрени дела, в София са 8, в Пловдив – 5, а в Бургас едва са се класирали с три.
