Пари няма, действайте! Така лаконично може да бъде описана ситуацията със затъналото в дългове здравеопазване. Националната здравноосигурителна каса се бори с дефицит от 150 млн. лв., лекарствата, заплащани от публичния фонд, стават все по-скъпи, болниците работят на критичния минимум от необходими средства и продължават да задлъжняват, а спешната помощ все така фатално закъснява. Обезверените лекари и медицински сестри масово напускат потъващия кораб в преследване на високите западни заплати и стандарти на работа. За пореден път се мисли за нов модел на финансиране на сектора, ударно се прекрояват и здравните закони. Приетите досега от това правителство законодателни промени обаче бяха козметични и по същество никак не разрешават натрупалите се колосални проблеми.
След като допълнителни пари не идват отникъде, битката с дефицитите явно зависи от прехвърлянето на наличните средства от едни в други джобове на здравеопазването ни. В това отношение много се залага на Националната здравна карта, която да определи кои лечебни заведения ще работят със здравната каса и ще получават пари оттам. По думите на управителя на НЗОК д-р Румяна Тодорова първата част на прословутата карта трябва да обрисува сегашното положение на системата и да обясни защо цели райони се оголват откъм болници, а във втория й раздел ще се изброяват мерките срещу опасните тенденции.
Отсега е ясно, че документът ще бъде всичко друго, но не и справедлив. Просто
парите не стигат за всички
nbsp;
и все отнякъде ще се отреже. Със сигурност това е ясно и на експертите от здравното ведомство, които си блъскат главите как да спасят положението в затъващите държавни, общински и областни болници, без да ужилят лошо най-добре оборудваните и предлагащи високо качество на услугите частни лечебници. Въпросът е дали ще надделее административният или пазарният подход, тъй като действащото днес миш-маш положение е главният виновник за плачевните резултати?
Държавата е най-големият собственик в здравеопазването, тъй като притежава университетските, многопрофилните и ведомствените болници, а има различни дялове и в общинските. В много от тях като Александровска и Св. Иван Рилски предишният кабинет инвестира общо 148 млн. лв. за обновяване, нова техника и лъчетерапевтични комплекси по оперативната програма Развитие на човешките ресурси. Сегашният кабинет пък създаде специален кризисен фонд, от който застрашените от фалит общински болници ще могат да разчитат на до 250 хил. лв. годишно. Говори се и за защитен статут на медиците, работещи в непривлекателните райони. Всичко това са административни мерки, които частната конкуренция смята за пряко подпомагане, нарушаващо принципите на Търговския закон. В същото време властта се прави на ударена и не иска да има нищо общо със завещаното й тежко наследство. Дълговете на болниците вече надхвърлят 400 млн. лв., но
никой не се ангажира да ги покрие
nbsp;
и да започне на чисто. Здравната каса плаща 80% за дейност, а доставчици като фармацевтичната компания Фаркол вече ограничиха заради натрупани към тях задължения доставките на лекарства и консумативи. Някои от грешниците дори бяха заплашени със спиране на зареждането и блокиране на банкови сметки.
При 100% пазарна конкуренция големият победител ще са частните лечебници. Болници като Сити Клиник, Софиямед или АГ клиниката Надежда сякаш идват от друга здравна галактика. Перфектен мениджмънт, модернизация по последни стандарти, ангажиране на най-добрите специалисти, учтив персонал, високо качество на предлаганите услуги… Подобни условия са табу за една държавна болница, но само така един частен инвеститор може да си върне вложените средства след десетина години къртовска работа на болничния пазар. Многопрофилните частни лечебници вече си имат реанимации и спешни отделения, които все по-активно използват, затова трудно могат да бъдат обвинявани и че приемат само леките случаи по доходоносни клинични пътеки.
Първият сблъсък между държавните и общинските болници, от една страна, и частните, от друга, очевидно няма да е на неутрален терен. През последните дни пак се заговори за нормативни промени в Закона за лечебните заведения, с които здравното ведомство да отнема по-лесно лиценза за дейност на частните клиники и лаборатории, работещи на територията на държавните и общинските болници и дублиращи техни дейности. Любопитното е, че процесът върви паралелно с дебатите около дълговете и належащото преструктуриране на Военномедицинска академия, където са ситуирани най-много частни звена. Военният министър Ангел Найденов поиска 7 млн. лв. спешна финансова инжекция за ВМА и добави, че новият директор доц. Крум Кацаров ще приложи мерките в оздравителния план и ще намали задълженията на академията чрез преструктуриране и на дейности, които не са финансово защитени. Вече бе анонсирана и идеята за сливане между ВМА и МВР-болницата с цел намаляване на разходите, премахване на дублиращите се структури и оптимизиране на управлението.
Дали частниците ще го отнесат все още е рано да се каже. Но дефиницията дублиране на дейност по принцип може да бъде
използвана като репресивен инструмент
nbsp;
за натиск върху конкуренцията. В поликлиниката към Военномедицинската академия например от години работи една от най-известните частни лаборатории – Армилабор. Тя извършва широк спектър от изследвания на кръв и урина и ежедневно през нея преминават стотици пациенти. В същото време в Центъра за диагностика и анализ на вируси и вирози към ВМА от октомври 2012-а работи автоматизирана система за лабораторни изследвания на кръв, която диагностицира инфекциозни болести и вируси. На територията на болницата се помещава и частната СБАЛ – Гръбначен център АД, която е първата специализирана болница в България и на Балканите за лечение на заболявания на гръбначния стълб и гръбначния мозък, разполага със стационар с 21 легла, две операционни зали, приемно-консултативен кабинет, кабинет за рехабилитация. Тя развива специфичната озонова терапия и е оборудвана с най-новата и съвременна апаратура, но какво ще стане, ако някой реши, че пречи?
Още по-спорни съжителства битуват в провинцията. Във врачанската болница се е разположила и частна лечебница, която според местните пациенти взима само най-леките случаи и използва персонала на държавния си конкурент. Неотдавна нашумя и случаят с дублирането на структури по инвазивна кардиология във Велико Търново и последвалия конфликт между държавната болница Д-р Стефан Черкезов и частната СБАЛК Велико Търново. Подобни казуси има в Ямбол, Варна и други големи градове. По тях страна е и здравната каса, която бе принудена да сключва извънсъдебни споразумения за прекратени договори.
