Румен Янчев е завършил ВФСИ Д. А. Ценов в Свищов през 1980 г., специалност Застрахователно дело. От същата година е на работа в БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП и преминава през цялата йерархична стълба в дружеството.
Многократно е специализирал във водещи застрахователни и презастрахователни компании в Европа, САЩ и Япония, където се ползва с голям авторитет.
Румен Янчев е бил изпълнителен директор на European Reinsurance Brokers Ltd в Лондон. Регистриран е като брокер на Лондонския пазар.
От септември тази година е президент на Националната волейболна лига.
Владее писмено и говоримо английски и френски език.
nbsp;
Г-н Янчев, ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП взе преди броени дни наградата Най-коректен застраховател за 2013 г. при изплащане на обезщетенията за неимуществени вреди по застраховка Гражданска отговорност. Това социалната оценка на дейността Ви ли е?
– Мисля, че мога да се съглася с вашата оценка. Това е приз, връчван от Българската асоциация на застрахователните брокери, съвместно с Българската асоциация на пострадалите при катастрофи. Въпросът с коректното плащане на обезщетенията за неимуществени вреди е важен навсякъде по света. В смисъл, че винаги има доза недоволство при компенсиране на пострадалите при катастрофи или наследниците на загиналите в тях. Още повече че лимитите, които се отнасят до човешкия живот и здраве, растат скокообразно. Ако преди десет-петнадесет години 5-10 хил. лв. бяха летвата, сега лимитите са до 2 млн. лв. за един пострадал и до 10 млн. лв. за повече от една жертва. Това е решено законово.
Хуманизмът търпи развитие. Но какво стои на входа на системата?
– Нивата на застрахователните премии, т. е. това, което застрахованите плащат, са ниски у нас. През последните десет години Гражданска отговорност е поскъпнала с не повече от 10 на сто. А лимитите на отговорност са скочили със 100 процента.
Бедни сме, толкова можем да платим за полицата, е популярното и популистко обяснение.
– Да, но когато се случи лошото на пътя и застрахователят трябва да плати, той не пита пострадалия или загиналия беден ли е, или богат. Така че да се върна към началото на въпроса ви – приемам наградата като оценка на поведението ни, на почтеността ни в отношенията с клиентите ни, когато става дума за най-щекотливата част от дейността – компенсации и обезщетения при смърт и инвалидност. Наградата има и друга страна – по принцип са чести случаите, когато пострадали или наследници гледат на застрахователя като на виновник, все едно той е причина за страданията им. Трето – плащанията на неимуществените щети са много по-сложни от тези, както им казваме – за ламарината, те са свързани с човешки трагедии. Ако трябва с една дума да обобщя, бих казал: Застраховането се крепи на доверието и призът е важен точно в този аспект.
Аз пък да ви върна към Гражданската. Защо тази полица не поскъпва?
– Най-силният период на полицата е през декември-януари. Тогава 25-28% от полиците се сключват или подновяват. Има застрахователи, които са силно зависими от тази застраховка и те се стремят да запазят, а дори и да разширят дела си с по-атрактивни цени. През март-април обикновено полицата леко поскъпва. По това време се подновяват не повече от 5-7% от застраховките и компаниите тестват пазара със завишени цени.
Получавате награда, а работите в една неясна и труднопредсказуема среда.
– Да, неимуществените вреди се плащат като правило три-четири-пет години след настъпването на събитието, след катастрофата. През това време се натрупват, понякога и огромни, лихви. Съдебната практика е твърде различна у нас – по един казус различни съдии имат големи различия по отношение на обезщетенията. Да не говорим пък за плащане на щети, които са се случили в чужбина. В Германия например се плащат 120-150 хил. евро на наследник на загинал. Редица страни имат и сложни методики, които отчитат къде на социалната стълбица е била жертвата, с какви доходи е разполагала, какво освен издръжката губят членовете на семейството и т.н.
Колко струва смъртта на българина?
– Позволете ми да си спестя цинизма, но можем да кажем, че посочената по-горе сума за Германия при нас е 7.8 пъти по-ниска.
За методика при оценка на неимуществените вреди се говори поне от десетилетие, само с риториката ли ще си останем?
– Много е сложно. От една страна, стоят адвокатите на жертвите, които все пледират за бързо и справедливо решаване на казусите, но често предявяват ни повече ни по-малко, а лимита. Съдилищата са също важен участник в процеса – делата трябва да се решават по справедливост, а по-горе стана дума за разнородната съдебна практика.
Гражданската отговорност е по принцип губеща полица у нас, защо тогава е този наплив към нея? Защо не се полагат усилия да се разработи една ниша – тази на застраховките Професионална отговорност, които биха намалили общия риск в общото застраховане?
– Ние сме народ с особен манталитет, не вярваме много-много на държавата, а ако нещо е задължително по закон, посрещаме го на нож и първата мисъл е как да го заобиколим. Да дам един пример. Никой не би поставил под съмнение демократичността на Франция например. Ами там държавата беше въвела, ако не се лъжа, 112 задължителни застраховки – професионални отговорности. Те покриват щетите, които поради особеностите на някои професии могат да нанесат на трети лица. Колко просто изглежда – купуваш си полица и си решаваш проблема в случай на професионална грешка. Спомням си, още при социализма, японска фирма наемаше офис в София и първото нещо, което направиха, беше да си застраховат фирмата срещу щети на клиенти – при спъване, подхлъзване, падане на клиент на територията на помещенията… При нас нещата стоят точно обратно. Въпреки че думата застраховка (броихме преди четири години) присъства поне в 37 закона. Има задължително застраховане на отговорност поне на 40 професионални позиции. И пак нищо.
Някои професии обаче са по-изпълнителни като лекари, съдии, адвокати, застрахователни брокери, нотариуси… Туроператорите също.
– Последната полица е сгрешена по същество. Тя се води професионална отговорност, но всъщност покрива финансов риск. Така е, когато министерствата и ведомствата измислят правилата, без дори да искат мнението на бранша. А ние улавяме проблемите още преди да са станали факт. Преди двадесетина години например Кока-Кола пострада в Белгия – откриха опасно вещество в нея. Застрахователите покриха всички щети – загубите от изтеглената от магазините партида, за транспорта и логистиката… Но те веднага прозряха една друга щета, за която не беше мислено дотогава – загубите на компанията от репутация, парите, необходими, за да се върне доверието в нея. Направиха се застраховки, които покриват точно загубата на престиж. Схватливи са, умни са колегите и у нас, но никой не ги пита.
Каква ниша може да са професионалните отговорности?
– В развитите пазари – около 10%, при нас делът им едва ли е повече от 2-3 процента.
Да хвърлим един бегъл поглед върху друг аспект на автозастраховките – забраната за маркиране на колите при Каско. Основната цел на КФН беше да ограничи избирателните кражби. Има ли ефект?
– КФН забрани не маркирането на частите на колата, а лепенките, които указваха кой е застрахователят. Говореше се, че крадените маркирани части по-лесно се откривали в моргите от полицията. Не знам, само бих споменал, че няма лицензионен режим за авточастите втора употреба. Готов съм да се обзаложа, че половината употребявани части са от крадени автомобили – със или без маркировка.
Поредна година се изнизва само с приказки за системата Бонус-малус. Защо тя не се случва? Аз виждам един сериозен проблем – по Гражданска отговорност се застрахова колата, а при надграждането й с Бонус-малус фокусът се поставя върху шофьора.
– Да, трябва да се направи много добра комбинация между двете. А всичко това минава през системата на КАТ. Оттам трябва да потекат данни към застрахователите. Не може от неправилно паркиране да се прави извод, че водачът е рисков на пътя. Ние дори не знаем какви възможности има базата данни на полицаите. Трябва да знаем също така и личната история на шофьора – неговия опит и квалификация. Тези данни трябва да са обект на постоянен обмен между отделните застрахователи и КАТ.
Някои ваши колеги се хвалят, че са въвели детайли от Бонус-малус и вече поощряват с цената на полицата дисциплинираните водачи, а утежняват с оскъпяване цената й за джигитите на пътя? Възможно ли е такова едностранно въвеждане на системата?
– Помислете. Ако дойде клиент и аз му кажа, че ще го санкционирам заради рисково шофиране и катастрофа през тази година, той какво ще направи? Ще стане и ще отиде при колеги, които няма да му поставят този въпрос.
Значи е необходимо нещо като Централния кредитен регистър на банките, където авторизирани лица да могат да следят поведенческата история на всеки водач.
– Да, обективно системата за оценка на всеки водач трябва да е една и всички да предлагат бонуси или малуси, съобразно нея.
Каква година изпращате?
– Изпращаме една добра година. Планираният премиен приход и заложената печалба ще бъдат изпълнени. Вече постигнахме съотношение между автомобилните застраховки и другите полици в общото застраховане 57 към 43%, като си дадете сметка, че средното за пазара е 72 към 28 на сто. Някои колеги надуват пазарен дял с Гражданска отговорност, ние не сме фенове на това.
