Нов паричен инструмент ще е ключова част от стратегията за затягане на монетарната политика на Федералния резерв, коментира Саймън Потър , отговарящ за финансовите пазари в клона на щатската централна банка в Ню Йорк. Той ще позволи на централните банкери да увеличат контрола върху краткосрочните лихви на паричните пазари.
Федералният резерв вече тества новия продукт за обратно повторно изкупуване с фиксирана лихва (fixed-rate, full allotment overnight reverse repo facility), или накратко споразумение за обратно повторно изкупуване (RRA).При него централната банка дава назаем ценни книжа за определен период от време и по този начин временно изтегля налични пари от банковата система. На падежа книжата се връщат на Федералния резерв, а кешът – на контрагентите. Щатската централна банка въведе програмата на 20 септември и в резултат постепенно започна да формира основа за краткосрочните лихвени проценти. При едномесечните щатски ДЦК те са се повишили до около 0.015% срещу 0.0051% на 20 септември.
Въпросният инструмент е своеобразна прелюдия към дългоочакваното начало на края на паричните стимули за щатското стопанство. В момента Федералният резерв купува всеки месец ценни книжа за 85 млрд. щ. долара, а балансът на банката е надхвърлил 3.9 трлн. долара. Директорът на клона на щатската централна банка в Атланта Денис Локхарт – отявлен привърженик на рекордните стимули, поиска да се изработи график за изтеглянето им, за да се предотвратят пазарни сътресения.
Инвеститорите се надяват този процес да започне в близко бъдеще заради
оптимистичните фундаментални показатели на САЩ
Реалният БВП през третото тримесечие се е увеличил с 3.6% годишно – доста над първоначалните очаквания за ръст от 2.8 процента. По-добрият резултат от първоначалната прогноза обаче не идва от важни за стопанството сектори. Той се дължи основно на по-големия подем на складовите запаси и на слабото повишение на правителствените разходи и на търговските недвижимости. За сметка на тях чистият експорт е по-нисък от очаквания. Като цяло потреблението е останало вяло.
Компаниите отчетоха ръст на заетостта през ноември, когато на трудов договор са били наети 215 хил. души, сочат данни на института ADP. Новите молби за обезщетение при безработица пък са намалели с 23 хил. през миналата седмица – до общо 298 хил. към 30 ноември. Министерството на труда обаче предупреждава, че късната дата на Деня на благодарността през тази година може да е изкривила реалните числа.
Неочаквано ускоряване на производствения растеж е отчетено през ноември. Докато активността в сектора на услугите е била по-слаба от прогнозите.
Европейската централна банка
намали инфлационната си прогноза за следващата година и намекна, че в обозримо бъдеще ще задържи лихвите на ниски равнища. За нулеви лихвени проценти обаче не стана дума, което се отрази положително на еврото.
ЕЦБ очаква 1.1% годишна инфлация през 2014-а и 1.3% през 2015-а. БВП на еврозоната ще спадне с 0.4% през тази година и ще се повиши с 1.1% през следващата и с 1.5% през 2015-а.
На редовното си заседание на 5 декември управителният съвет на институцията остави без промяна – 0.25%, основната лихва на еврорегиона.
Еврото се изкачи над 1.365 щ. долара след решението на европейските централни банкери. Единната европейска валута е поскъпнала със 7.9% от началото на годината досега и е с най-висок резултат сред десетте най-активно търгувани парични единици, които следят валутните индекси на агенция Блумбърг. През същия период щатският долар е добавил 3.9% към пазарната си оценка, а японската йена е олекнала с 13.4 процента.
Вялият икономически подем на еврозоната
бе потвърден на 4 декември, когато статистическата служба на Европейския съюз – Евростат – обяви, че БВП на общността се е повишил с 0.1% през третото спрямо второто тримесечие – число, което съвпада напълно с първоначалната оценка. Износът от блока е нараснал с 0.2%, а вносът – с 1 процент. Потреблението на домакинствата пък се е увеличило със символичния 0.1 процент.
Икономисти очакват 0.2% стопански растеж на еврорегиона през четвъртото тримесечие и 0.3% през първите три месеца на 2014-а.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2498 млн. евро (4889 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.9% дял от купената и продадена валута с отчетлив превес на продажбите.
