Намаляващата заетост и неясните перспективи относно динамиката на работните заплати правят населението твърде консервативно в потребителското си поведение и ограничават неговия апетит за кредитен ресурс. Това се посочва в икономическия и финансов анализ на Българска банка за развитие (ББР) за третото тримесечие на 2013 година.
Банката подчертава, че тенденцията на забавяне на кредитния ръст се наблюдава от средата на 2011 г., като през второто тримесечие на 2013 г. дори се наблюдава отрицателен ръст на кредитите на годишна база. През август и септември годишният ръст на кредитите отново става положителен, но се запазва на относително ниски равнища (под 1%). Несигурната икономическа среда все още ограничава търсенето на кредитен ресурс в икономиката, което е основна причина за относително ниския ръст на обема на кредитите. През третото тримесечие се наблюдава минимално нарастване на кредитите за фирми (със 134 млн. лв.), докато кредитите за граждани продължават да намаляват (с 19 млн. лв.). От експозициите на дребно през тримесечието намалява обемът на жилищните кредити (с 44 млн. лв.), докато потребителските нарастват с 25 млн.лв., но въпреки това последните все още остават под нивото си от септември 2012 г.
Според банката за развитие, в настоящия момент българската икономика е на прага да преодолее периодa на застой и отново да се върне към траекторията на висок икономически растеж. Външното търсене е с положителен принос за растежа на българската икономика, но е необходимо е да бъдат създадени подходящи условия за съживяване на вътрешното търсене, се казва още в анализа. Въпреки, че очакванията на бизнеса са все още резервирани, данните за бизнес конюнктурата показват, че през последните месеци основните икономически сектори започват да преодоляват спада от началото на 2013 г.
Спадът на заетостта е почти преустановен. Броят на заетите е много близо до нивата, регистрирани през предходната година. Годишният ръст на номиналната работна заплата продължава да се забавя под влияние на относително слабото търсене на труд, преобладаващите нагласи за несигурни близки перспективи пред икономическото развитие и ниската инфлация. Натрупаната инфлация от началото на годината е отрицателна поради динамиката на международните цени, промяната на някои административни вътрешни цени и все още ниското вътрешно търсене, влияещо върху динамиката на цените в нетъргуемия сектор.
Външният дълг на страната следва тенденция на намаление главно поради намалението на външните задължения на частния сектор. По-ниските икономически ръст и инфлация от предварително очакваните влияят негативно на данъчните приходи на държавния бюджет. Все пак, не съществуват особени рискове за постигането на целта за бюджетния дефицит.
Лихвените равнища по кредитите и по депозитите в страната продължават тенденцията си на намаление, повлияни от външни (ниски равнища на EURIBOR) и вътрешни фактори (слабо търсене на заемен ресурс и висока ликвидност на банките).
