Въвеждането на таван на лихвите ще принуди някои кредитори да търсят други възможности за компенсиране на своя риск и разходи. Това е мнението на ПРОФИ КРЕДИТ България за планираните бъдещи нормативни промени в регулирането на сектора на бързите кредити. Според компанията, законодателните промени за небанковите финансови институции, които се обсъждат в последните месеци, трябва да бъдат балансирани, така че да гарантират по-добри условия за бизнеса и потребителите.
Трябва да решим дали искаме предлагането на бързи кредити да бъде легитимно или искаме да го изтласкаме в сивия сектор, тъй като търсене ще има и то ще бъде задоволено, подчерта изпълнителният директор на компанията Здравко Райчев. Според него регулирането на лихвите би довело до отлив на небанкови финансови институции от пазара и би ограничило по-рисковите клиенти от достъп до кредитен ресурс, а това от своя страна ще ги тласне към сивия сектор.
Според ПРОФИ КРЕДИТ България голяма част от обсъжданите нови законови регулации са положителни, но други трябва да се обмислят и прецизират внимателно, за да не предизвикат негативен ефект и да изтласкат потребителите към сивия сектор. Представители на компанията вече са провели експертна среща с представители на законодателите, на която са изложили своите идеи, и са получили покана да участват в бъдещото обсъждане на нормативните промени.
Осветляване на финансирането и произхода на средствата, с които кредитират небанковите финансови институции е един от най-важните въпроси, които трябва да бъдат решени с бъдещите изменения, според финансовата институция. Това е от изключително значение, тъй като всякакви съмнения в тази посока рушат доверието на потребителите не само към конкретни дружества, но и влияят негативно на имиджа на целия сектор. Необходима е ясна регламентация в тази посока, която без съмнение ще има положителен ефект, коментира Здравко Райчев.
Компанията приветства и евентуално разширяване на обхвата на Закона за потребителския кредит, така че разпоредбите му да се прилагат и по отношение на заемите до 400 лв., тъй като това ще осигури по-голяма яснота и защита на потребителите при сключването на такъв тип договор за кредит.
Другите мерки, които според ПРОФИ КРЕДИТ ще имат благоприятен ефект са преразглеждането на регулациите относно някои такси, които кредитори изискват като таксата за кандидатстване, за усвояване, както и извън съдебното решаване на спорове между потребители и финансови институции и намиране на взаимноизгодни решения, чрез използването на способи като Арбитражни съдилища и Финансов омбудсман.
Репортажите за клиенти, отразени в телевизиите, Райчев определи като медийна атака от наш конкурент.
Същевременно компанията апелира да се прецизира внимателно идеята за евентуално въвеждане на лицензионен режим за дейността на небанковите финансови институции. Този тип компании, за разлика от банките, които подлежат на лиценз, не привличат паричен ресурс под формата на депозити и не боравят с пари на вложители. Затова лицензионният режим едва ли ще повлияе положително в някаква степен на пазара и от тази гледна точка, според ПРОФИ КРЕДИТ, не би имало причина да се въвежда, тъй като по-скоро би довел до допълнителна административна тежест и за двете страни.
Познавайки добре практиките на пазара, компанията подкрепя подобряване на регулацията по отношение на задълженията – различните видове такси и неустойки, които възникват за потребителите при предсрочна изискуемост на кредита и последващото извън съдебно и/или съдебно събиране на вземания. Евентуално определеният максимален размер на разходите за потребителя при просрочие обаче трябва да бъде така преценен, че да не доведе до увеличаване на цената на кредита за редовните клиенти и в същото време да е в състояние компенсира разходите и риска на кредитора.
Същевременно друга от коментираните промени – за повишаване на минималните капиталови изисквания за небанковите финансови институции, според ПРОФИ КРЕДИТ би имала редица ползи, но и негативи. От една страна, това изискване ще отсее дружествата, които са без установен опит и проверени практики, и ще повиши нивото на предоставяните услуги. Но от друга, прекомерното вдигане на изискванията за минимален размер на капитала би могло да доведе до премахване на малките компании и съответно до монополизиране на сектора, което ще е в ущърб на конкуренцията и ще ограничи възможностите за избор на потребителите.
