Движението на Николай Бареков България без цензура вече задминава Атака и НФСБ. Това отчита ново проучване на социологическа агенция Галъп интернешънъл.
Нагласите на анкетираните показват, че ако изборите за народно събрание бяха сега 2.1% ще отидат за партията на Бареков, 1.8% за ПП Атака и 1.6% към Националния фронт за спасение на българия. За месец декември се запазва и съотношението при първите две политически сили. Данните на Галъп сочат, че за БСП биха гласували 22.8%, а за ГЕРБ 18%. Реформаторският блок запазва шансовете си за влизане в парламента с около 4.8%. За него обаче остава проблемът с припознаването му от избирателите. Според агенцията около половината от избирателите в тази ниша спонтанно назовават Реформаторски блок, а останалите продължават да назовават съставните му партии.
Проучването на Галъп индикира още, че стойностите на доверие към Българските институции остават ниски. Относно индикираните нагласи Първан Симеонов, политолог в Галъп интернешънъл, обобщи така: Нарастващо раздразнение спрямо политическата прослойка въобще. Делигитимация на политическия елит като цяло. През този месец това се потвърждава от ниските стойности на доверие в правителство, президент и парламент. Доверието обаче не е продължило да спада.
Данните на агенцията показват, че за декември доверието в правителството е около 30%, а на недоверие малко над 60%. Президентската институция пък отбелязва същите стойности от 60% недоверие и 30% доверие. Парламента бележи много ниски показатели за доверието на обществото – само 18%, при малко над 70% недоверие в институцията.
Данните за ниските нива на доверие в институциите Симеонов обобщи така: Това свидетелства, че 2013 г. ще бъде запомнена с проблеми пред целия политически елит, породени от яростната конфронтация на два лагера.
Според експертите от агенцията, липсата на бърза оставка на правителството е довела до известно изтощаване на протестите и скептицизъм. 26% от запитаните смятат, че ако протестите продължат, те ще придизвикат предсрочна оставка на правителството и предсрочни избори. На обратното мнение обаче са цели 47% от анкетираните. В същото време социолозите отчитат сравнително голям протестен потенциал. Оказва се, че 22% от анкетираните биха участвали в протест срещу правителството на Пламен Орешарски.
Периодът на провеждане на проучването е 28 ноември – 5 декември 2013 година. Методът на регистрация е лично стандартизирано интервю, а типът извадка – двустепенна гнездова извадка на случаен принцип. Общият брой интервюирани е 1012 души от пълнолетното население на страната. Размерът на статистическата грешка пък е +/- 3% при 50%-ови дялове.
nbsp;
Мая Иванова
