Идеята на шефа на НАП Бойко Атанасов, изказана през седмицата – да се прехвърлят към частните съдебни изпълнители част от делата за задължения към държавата и общините, взриви много страсти. И страхове, повечето от които съвсем основателни. Защото, ако наистина се развържат ръцете на съдия-изпълнителите да събират и публичните държавни вземания, в страната ще се променят много неща. Най-важното от тях е, че недосегаеми хора в държавата вече няма да има. Нито пък възможност за „наши хора“ да се отварят политически или икономически „чадъри“ и събирането на задълженията им удобно да се забавя до изтичане на погасителната давност.
Идеята на Атанасов обаче нито е негова, нито е нова. Дори нещо повече -тя вече работи. Само че накуцвайки, заради една дупка в закона, която иначе е очевидна от години. Знае се и какво точно трябва да се направи, но законотворците от няколко парламента все не намираха време да стигнат дотам. Публичните вземания – това са задължения към държавата и общините, основно като данъци, такси, мита, акцизи, осигуровки и глоби. В момента по закон тях ги събират публичните изпълнители от НАП. В последните години обаче все повече прашасвали с години папки за такива борчове се прехвърлят към частни изпълнители, защото законът дава тази възможност и сега. Основно към канторите на ЧСИ-тата напират общините, за да могат да си приберат неплатените местни данъци и такси максимално бързо, вместо да ги губят заради изтекла давност.
Така на практика ЧСИ-тата вече работят вместо държавните изпълнители. Само за миналата година са събрали на държавата над 100 000 000 лв., отчита тяхната камара. Това става по два начина: или като присъединяват държавата като взискател по делата, които образуват при тях частни взискатели. Или когато изрично им го възложи НАП и органите на местната власт. Втората възможност е уредена в два закона: за частните съдебни изпълнители и в Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Само че в момента събирането на публичните държавни вземания от частните съдия-изпълнители по този ред става изключително трудно. Именно заради липсата на изрична уредба как точно те да събират държавен дълг. А тази нормативна „дупка“ създава невъобразим хаос, който затрупва съдилищата с дела и влудява длъжниците. Отделно връзва ръцете на частните изпълнители в много отношения. Проблемът е в това, че според ДОПК публични вземания се събират само по реда, описан в този закон. А той съдържа коренно различни правила от обикновения „граждански ред“, описан в ГПК: различни са процедурите, различни са органите, пред които се обжалват действията на съдебния изпълнител, сроковете, дори разпределението на събраните суми между различните взискатели става по различен начин. Не е в еднаква степен и защитата, която законът дава на длъжниците.
В ДОПК например няма уредба за това как ще се плаща за труда на ЧСИ – и те събират публични вземания, но за разлика от данъчните, не получават заплати от държавата за това. По този закон първо се погасяват главницата и лихвите, а най-накрая се покриват разноските. А много често имуществото на длъжника не стига дори само за главницата. Така че контрата остава у съдия-изпълнителите, освен когато попаднат на платежоспособен длъжник, който да си погаси всичко. Ако решат да си начислят разноски по своята тарифа обаче, идва друг проблем, който вече е родил цяла купчина съдебни дела и различна съдебна практика: едни съдилища допускат ЧСИ-тата да си начисляват такси за разноски по тяхната тарифа, други са убедени, че нямат право да начисляват, а трети направо ги съветват да си вадят отделен изпълнителен лист за разноските и да си ги събират отделно. При цялата тази бърканица е очевидно защо частниците съвсем не примират от мерак да събират публичните вземания, за което е напълно възможно изобщо да не им бъде платено.
Това кълбо може да се разплете с една поправка в ДОПК, която да „привърже“ реда за събиране на публичните вземания към Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Поне това предлага Камарата на ЧСИ. Какво ще измислят законотворците обаче е друга тема. Шефът на НАП Бойко Атанасов обяснява, че с предложението да се „развържат“ ръцете на частните съдебни изпълнители и по отношение на публичните вземания вече е запознато и правосъдното министерство. И явно се очаква конкретното предложение за изменение в закона да дойде от там.
Всъщност това предложение ще донесе безспорна полза за фиска. Задълженията ще се събират по-бързо и по-ефективно, защото частниците, за разлика от държавните чиновници в НАП, се справят доста по-добре с борчовете. И това е обяснимо, защото тяхното възнаграждение зависи от това какво са свършили. Докато пък това ще излезе без пари на хазната, защото със сигурност НАП ще намери начин да не плаща нито таксите за образуване на делата и първоначалните разноски за тях, нито за проверките на имущество, коли, доходи и банкови сметки – така, както правят всички частни взискатели, при това без никаква гаранция, че ще си върнат парите. В Камарата на ЧСИ са наясно, че от тях се иска да направят буквално подарък на държавата, като поемат за собствена сметка тези първоначални разходи. Въпреки това декларират, че са съгласни, поне повечето от тях. Вероятно в замяна ще поискат размера на таксите им по делата на частни взискатели ако не бъдат увеличени поне да не бъдат намалявани. Защото безплатен обяд все пак няма.
