На 26 декември имаше протест. Пореден за тази отминаваща 2013 година, която бе белязана от непрестанна борба срещу едно или друго правителство. Всичко започна през февруари, когато хората скочиха, заради високите си сметки за ток, срещу предходния кабинет на Борисов и се стигна до предсрочни парламентарни избори. И независимо от приликите и разликите между зимните и летните протести, скандиранията все бяха същите – оставка. На този 26 декември обаче дойде още една група, която досега участваше основно в интернет. Това бяха „чужденците”, които пристигнаха от другите държави. Наричам чужденци, всичко онези, които родом са от България, но към момента живеят или учат в чужбина. Мога да изтъкна редица причини, защо те са такива. Но и едничката, че не живеят тук е достатъчна.
Всъщност онези, които учат в чужбина са студенти, които наливат една камара пари за своето образование. И за да си „избият” всичко, което са дали за просвета по чужбина, надали ще се върнат у нас. Далеч по-лесно ще си възвърнат инвестираното в семестриалните такси и дадените пари за месечни разходи, просто ако работят и получават пари в евро, лири или долари.
А тези, които се върнат с европейските дипломи, но са го направили, защото са патриоти или просто страдат от носталгия по родината, ще се лутат, докато си намерят работа. На тях поне ще им останат придобитите европейки ценности и привички, които тук в България така или иначе не виреят и не са на почти. Но ще имат самочувствието, че поне с една идея са по-възпитани и културни.
В общи линии студентите, които учат в Англия, Германия и Холандия си дойдоха нетърпеливи, защото им писна да протестират само по Фейсбук и Туйтър . И се вляха в протестите на 26-и, за да покажат, че и те са тук. Но коледната ваканция привършва, така че пак ще трябва да си ходят.
Което между другото се отнася и за другите „чужденци”. Онези, които си дойдоха по празниците и се видяха с близките си. Хапнаха от родните манджи, чукнаха няколко наздравици и пак хванаха самолетите и автобусите на обратно. Защото животът им е там, както и работата, а това тук им влива малко живец, за да се почувстват като у дома си, макар и за малко. Всъщност тези хора не са чужденци, а просто емигранти, при това първо поколение. Едни от стотиците хиляди, които от 1991 година насам емигрираха. Около 3 милиона са българите, които напуснаха България, за да търсят своето щастие, препитание и по-добър живот в чужбина.
Но независимо дали си дават сметката, че животът им тече на друго място, то напускането им дава отражения и тук в страната. И не говоря за положителните ефекти, които оказват техните евра, долари, лири и какви ли не други валути, които се вливат в българската икономиката.
Говоря за един от най-големите негативи, които се породиха, след като си плюха на петите и избягаха. Защото те са важни, но не по-маловажни, дори напротив, са техните деца. Защото техният избор за по-добър живот в чужбина, не е просто личен избор, а касае и бъдещето на страната, което никак не е розово от демографска гледна точка.
През тази година в България са родени около 53 000 деца или с 16 000 по-малко от предходната. А в допълнение, в България вече 23 последователни години естествения прираст е отрицателен, обясни наскоро доц. Георги Бърдаров от Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
А неговият колега проф. Петър Иванов от Центъра за демографска политика, отбеляза, че според статистика, за около 30 000 от децата родени през тази година (повече от 50 на сто), българският език не е майчин език.
Но това са родените деца, от хората, които към момента живеят в България, а не в чужбина. Но какво се случва, когато една българка се ожени за англичанин, италианец, испанец или германец? Или какъвто и друг да е чужденец.
Раждат се деца, които вече не са българчета. И това често идва гарнирано с паспорт от страната, в която се роди детето, като в някои случаи името записано в паспорта не е и българско. Дори да е, какво от това – детето вече не е такова. И симптомите за това са все еднакви – невъзможност да говори езика. А ако може – то е на странен диалект с местен акцент. И все пак има и други лоши неща – като например да не знае нищо за тази страна, от която е майка му. И тук не говорим само за исторически и географски факти и данни. Говоря за това, че се къса връзката и приемствеността. Но това се случва не само, когато единият родител е чужденец.
Това се случва и щом двамата родители са българи. Емигранти първо поколение, установили се за дълго време в някоя страна, а детето – чужденец в България и местен, в съответната държава, в която се е родило. Ако някой се пита защо смятам така – ами просто е. Средата променя. Ментално детето се развива по друг начин. Средата, приятелите, храната, обноските,културата, пейзажът през прозореца дори, оформят като личност. А израснал на друго място, въпреки че родителите ти са българи, не те прави и теб такъв.
Вероятно има стотици хора, които лесно биха загърбили всичко тук и с лекота ще прегърнат европейските ценности и мислене. Всъщност доказателство за това са 3-те милиона напуснали страната. А това подсказва, за липсата на национален план за устойчиво развитие на страната през следващите 20 години в сферата на демографски и икономически държавни политики. Защото двете са обвързани. А промяната на демографската структура е факт. И това се случва не с бавни и малки темпове, а много бързо и с голям размах. Според прогнозите на Световната банка през 2050 г. България ще бъде населявана от 4 млн. души, като не е ясно дори какъв ще бъде етническия характер на страната.
А дотогава колко ли българчета ще се народят, за да бъдат европейци на континента и чужденци в България? Защото аз ще постигна моето лично щастие,едва тогава, когато оставя след себе си поне три деца. Нали толкова са необходими, за да се поддържа положителен естествен прираст и то при условие, че всяко семейство има толкова. Това ще бъде моята лична борба. Деца, отраснали, отгледани , възпитани и образовани в България. Които един ден ще продължат традициите и ще бъдат стожери на българщината. А дотогава – силно се надявам, че носталгията ще удари не само студентите, ами и „чужденците”. Защото само за по-малко от четвърт век България се превърна от един силен и здрав организъм в един труп, който е на системи и изкуствена кома. А за да се оправи не са нужни доктори, които вливат кръв и глюкоза, а майки и бащи, които да отглеждат лекари.
Петър Петров












