„Животът в Люксембург е различен“, пише на правителствената интернет страница. Същото се отнася и за данъчния режим на Великото херцогство и по-специално за закона, който позволява на компаниите да намаляват данъците върху приходите си, като осчетоводяват разходи, които реално не са били направени. Въпросната норма датира от Втората световна война и помага на юридическите лица да спестяват милиони долари от налози всяка година. При това печалбите, които не се облагат, в общия случай дори не са спечелени в Люксембург, а в други страни като например Великобритания, САЩ и Германия, което ги ощетява. От данъчното облекчение са се възползвали холандската група „Вимпелком“, щатските „АОЛ“ и „Кетърпилър“ и английският мобилен гигант „Водафон“, разкрива проучване на агенция „Ройтерс“.
В Европейския съюз, където някои държави използват данъчни стимули, за да привличат корпоративни инвестиции, люксембургският норматив е уникален. Данъчни консултанти твърдят, че законът е помогнал на Великото херцогство да привлече над 40 хил. холдингови компании и хиляди високоплатени работни места за своето население от около половин милион души. Лидерите на Г-20 обещаха през септември 2013-а да затворят всички вратички в международното корпоративно законодателство, но те няма да засегнат специфични практики, какъвто е случаят с Люксембург.
Анализът на „Ройтерс“ разкрива как работи нормативният акт. Ако дадена компания направи инвестиция, примерно купи друго дружество, но бизнесът не оправдае очакванията и се окаже по-ниско печеливш от платената за него цена, международните счетоводни стандарти позволяват на собственика да преоцени стойността на актива в баланса си. Подобна операция в САЩ или Великобритания, да речем, няма да спести данъци на корпорацията, но в Люксембург ситуацията е различна благодарение на т. нар. вътрешна банка.
Точно такъв е случаят на „Вимпелком“ – един от най-големите телефонни оператори в Русия, който развива дейност и в Канада, Италия и Северна Африка. В края на 2012-а негово поделение отписало 1.1 млрд. евро заради спад на цените на акциите в друго подразделение. Освен това групата обявила спад от 840 млн. евро в оценката на заем, който отпуснала на въпросните компании. Тези загуби обаче не могат да спестят данъци, освен ако не бъдат приспаднати от печалби. А вътрешният пазар в Люксембург е прекалено малък, за да генерира подобен приход, при това „Вимпелком“ дори няма телефонен бизнес в херцогството. Поради тази причина ръководството на групата обявило в началото на 2013-а, че планира да основе „вътрешна банка“, която да вземе пари назаем и да отпусне кредит на оперативните поделения по света, за да финансира инвестициите им. Насочвайки всяка година заеми в размер от 13 до 15 млрд. щ. долара, вътрешната банка щяла да докарва солидна печалба, като предоставя получените пари с по-висока лихва. Но тази печалба няма да се облага с данък, защото финансовото звено е регистрирано в Люксембург, където „Вимпелком“ може да я компенсира със загубите. По оценка на висшия мениджмънт по този начин годишно „ще се спестяват“ по 200-250 млн. долара от данъци.
Люксембургската сделка на щатската интернет група „АОЛ“ показва, че приспадането на данъци може да се организира много бързо. В годишния си отчет за 2009-а ръководството на компанията отчита отрицателна тенденция на рекламния си бизнес в Европа. През 2010-а то прехвърля собствеността на няколко европейски рекламни поделения от Великобритания в регистрирана в Люксембург фирма – „АОЛ Юръп“. Няколко месеца по-късно тя намалява оценката на рекламните си поделения като част от операцията по осчетоводяване на разлики на обща стойност 27 млн. евро и след това ги компенсира с приходи за 6 млн. евро, по които е трябвало да плати почти 2 млн. евро данък. Ако „АОЛ“ беше оставила рекламните поделения в Обединеното кралство и бе осчетоводила загубите там, групата нямаше да има никаква данъчна отстъпка.
Един от най-печелившите „потребители“ на данъчния норматив на Люксембург е „Водафон“. Тя става най-голямата компания за мобилни телефонни услуги в света след множество покупки в края на 90-те години на ХХ век. Сред сделките е поглъщането на германската „Манесман“ срещу 180 млрд. щ. долара. След края на технологичния бум обаче „Водафон“ е принудена да отпише набързо придобитите активи. По онова време те са регистрирани в Люксембург, което означава, че загубите за близо 70 млрд. евро спокойно биха могли да се компенсират с реализирани печалби. Това става възможно чрез различни „хватки“, включително и чрез „вътрешна банка“. В резултат от 2001-а досега „Водафон“ е платила данъци за 100 млн. евро. Ако трябваше да обложи печалбата си, без да приспадне загубите, данъчната й сметка щеше да е почти 9 млрд. евро.
