Въпреки че остротата на кризата в еврозоната се притъпи, Европа навлиза в новата година с доста стари проблеми. Един от тях, според германския „Шпигел“, са обтегнатите отношения между Германия и Европейската комисия. На срещата на върха на Европейския съюз в средата на декември 2013-а и малки, и големи държави от общността блокираха напъните на канцлера Ангела Меркел за въвеждане на ориентирана към реформи единна икономическа и фискална политика по германски модел.
Брюксел не пропусна да атакува германците на широк фронт с най-силното си оръжие – закона за конкуренцията, което заплашва най-амбициозния национален проект на Меркел в момента – пренасочването на страната от атомна към зелена енергия (Energiewende). Например в Германия компаниите, които пренастройват захранването си от традиционни към възобновяеми източници, не само че не поемат разходите по прехвърлянето, но са освободени и от таксите за използване на преносните системи. Доколко това е в съгласие със закона за защита на конкуренцията, Брюксел ще преценява през първото полугодие на 2014-а. Продължават и проверките на правителствените субсидии за много германски регионални летища, както и на монопола на националния железопътен превозвач „Дойче бан“. Да не говорим, че тепърва започва щателното проучване на огромните търговски излишъци на Германия и на „приноса“ им към структурните дисбаланси в ЕС и в световен мащаб.
Някои партньори на най-мощното европейско стопанство са повече от доволни от „огъня“ срещу Берлин, което проличава от последния официален обяд, даден от италианския посланик към Европейския съюз. Почти два часа дискусиите се въртели около германските търговски излишъци, а един от гостите предположил, че те ще бъдат нмалени от германските плащания по глобата, наложена за Energiewende. Всичко това вбесява госпожа Меркел, която в началото на 2014-а признава, че „германската Европа“ все още е далечно бъдеще.
Финландия пък рискува да удвои размера на публичния си дълг през следващите 15 години, предупреди нейната централна банка. Публичните задължения са били 53.6% от БВП през 2012-а и могат да надхвърлят 110% до 2030-а, ако не се вземат мерки. Те са събрани в пакет от правителството и трябва да елиминират очертаващия се дефицит от над 9 млрд. евро в публичните финанси до 2017-а. Финландските централни банкери посочват, че ако тези инициативи бъдат задействани, публичният дълг на страната ще бъде ограничен до 70% от БВП до 2030-а.
Финландия, която е единствената членка на еврозоната с максимален инвестиционен кредитен рейтинг „ААА“ със стабилна перспектива и от трите най-големи рейтингови агенции в света, се бори да преодолее последствията от спада на националните пазари на хартия и от провала на водещата технологична компания „Нокия“. Износът засега не успява да компенсира слабото вътрешно потребление, фирмите уволняват работници, а правителството отговаря с орязване на разходите. Според последната прогноза на финландското финансово министерство от 19 декември 2013-а БВП на Финландия ще се повиши само с 0.8% през тази година след 1.2% спад през миналата, а публичният дълг ще достигне 60% от БВП.
Испания влиза в 2014-а с нов закон за осъвременяване на индекса на пенсионната система, който гарантира ежегодно повишение на пенсиите и определя минималното и максималното равнище на увеличението, съответно от 0.25% и 0.5% от индекса на потребителските цени за предишната година. Това означава, че от 1 януари испанските пенсионери ще получават поне с 0.25% по-високи пенсии, а при благоприятни икономически условия – повишението ще е с 0.5 процента. Законът предвижда също от 2019-а нататък да бъде въведен специален фактор на съответствие, дефиниран като коефициент, обвързващ размера на пенсията с очакваната продължителност на живота. Той ще се прилага при изчислението на първоначалния размер на пенсията и ще се ревизира на всеки пет години.
По Нова година министърът на икономиката Луис де Гиндос обяви по националното радио, че през 2014-а ще бъдат създадени „значителен брой“ работни места благодарение на икономическото възстановяване. Проучване на общественото мнение, публикувано на 1 януари от испанския всекидневник „Ел мундо“, обаче показва, че 71% от анкетираните испанци смятат, че икономическия подем след кризата ще започне най-рано през 2015-а.
Единствено артистична Франция не спира да изненадва света. След като въведе 75% данък богатство с двугодишен срок на действие, кабинетът планира да позволи разводи по взаимно съгласие без съдия, за да се улесни процедурата. Социалният министър Доминик Бертиноти потвърдил пред телевизия BFM – TV на 3 януари, че „опростяването е добро нещо“. Според правителствения замисъл съдебен чиновник можел да потвърди разводите при съгласие от двете страни. Министър Бертиноти коментирал, че съдебните служители имат висока правна квалификация и биха могли да се справят с тези случаи, за да освободят съдиите за по-заплетени дела. Френският всекидневник „Фигаро“ отбелязва, че в момента разводите по взаимно съгласие отнемат средно по осем минути на съдията.
