Иззад рамото на всяка обществена интрига у нас наднича все един и същи въпрос: кой държи парите? Или кой ги управлява? За тях ще е битката и през 2014 година. Което означава, че финансовият сектор ще ври и ще кипи, подклаждан от обществено недоволство и политически спекулации.
В сферата на финансите предстоят важни промени и ако те станат жертва на популизма, могат да предизвикат нови сътресения в цялата икономика. Става дума за промените в Закона за кредитните институции, за гласуването на специален закон за ипотечните заеми и за емитирането на нов външен дълг.
Едно от главните събития ще са дебатите в Народното събрание по приемането на промените в Закона за кредитните институции. Те бяха и сред най-дискутираните в обществото в края на изминалата година.
БНБ и банките са наясно, че промените трябваше да бъдат гласувани до края на 2013-а, за да може финансовите институции да започнат работа по новите изисквания на Европейската директива за капиталова адекватност още от началото на годината. Управителят на БНБ Иван Искров определи въвеждането им като надзорна революция. Което, ни повече ни по-малко, означава, че рискът по отделните видове вземания на банките – от ценни книжа, от корпоративни, ипотечни или от потребителски кредити, ще се отчита по нов начин.
Ще се промени и механизмът за формиране на капиталовата адекватност (тя се определя като съотношение между капитала и поетия от банката риск).
Предвижда се и въвеждането на няколко различни буфера. Те ще отчитат дали една банка е от системно значение за финансово-кредитния сектор; разполага ли с натрупани резерви, които да я правят устойчива на сривове в икономиката; има ли дъщерни институции в други държави, които създават рискове за стабилността й; доколко е зависима от финансовото състояние на своя мажоритарен акционер и ред други такива обстоятелства. Тези, неказващи нищо конкретно на обикновения читател условия, са от съществено значение за доброто здраве на която и да е банка в днешния глобален и динамичен свят.
Проектът за промени в ЗКИ въвежда правила за прозрачност и отчетност на кредитните институции. Много по-съществено е обаче, че с него се регламентира
механизмът за преструктуриране на банка
Става дума за банки, попаднали в капана на финансов недоимък. За целта обаче механизмът, по който те могат да бъдат спасени, както и критериите за отчитане на капиталовата адекватност и на риска трябва да бъдат въведени със специални наредби на БНБ. За съжаление всички тези важни въпроси предколедно останаха на заден план, а промените в ЗКИ не бяха приети от парламента.
Заради нормотворческата дейност на ЕС през 2014-а ще трябва да бъде изготвен и
законопроект за ипотечните кредити
На 10 декември 2013-а Европейския парламент прие директивата, която урежда отпускането на заеми за жилища и за офис площи. Сега остава тя да бъде одобрена от Съвета на Европа, където участват всички премиери и чието първо заседание е през февруари 2014-а. След като получи тяхната благословия, държавите членки трябва да я приложат в практиката.
Противно на всички очаквания тази директива не забрани ултимативно банките кредиторки да събират такси от получателите на ипотечни кредити. Но ги вкара в рамка, ограничаваща техния размер. Освен това даде право на всяка страна сама да преценява дали да въведе подобна забрана, или не – право, от което българският парламент най-вероятно ще се възползва.
В приетата директива обаче отсъства първоначалният текст на т. нар. испанско правило: ако кредиторът вземе ипотекирания имот на длъжника, заемът да се смята за погасен.
В първия вариант на директивата бе записано, че това право за длъжника възниква само ако изрично фигурира в договора за заем. Но явно самите испанци не са настоявали упорито този текст да се запази в окончателните варианти. Както „БАНКЕРЪ“ писа, в Испания от тази възможност са се възползвали само около 11% от притежателите на просрочени кредити.
Въпреки че няма окончателно решение, в европейския документ е оставена вратичка. И тя е, че държавите могат самостоятелно да уредят по подходящ начин взаимоотношенията между кредиторите и ипотечните длъжници. Тази формулировка безспорно ще мотивира застъпниците на тезата, че с продажбата на имота заемът трябва да се смята за погасен, да упражнят сериозен натиск върху политиците при подготовката и приемането на българския закон за ипотечните кредити. И точно тези въпроси вероятно ще нажежат политическите страсти у нас.
Още през първата половина на 2014-а очакваме
правителството да емитира външен дълг за близо 900 млн. евро
В случая не става дума за онези 900 млн. лв. вътрешен дълг, които правителството ще емитира, за да покрие разходите на бюджета за първите три месеца на 2014-а, в това си число и към земеделците.
Деветстотинте милиона евро външен дълг няма да бъдат харчени, а ще останат във фискалния резерв. Те ще бъдат използвани в средата на януари на 2015-а за погасяване на втората емисия облигации, която бе пусната на пазара от правителството на Симеон Сакскобургготски през 2003-а. С нея бяха заменени част от действащите по това време дългови книжа по брейди-сделката от 1994-а за редукция на българския външен дълг.
Казваме, че правителството на Пламен Орешарски ще емитира външен дълг, защото за момента няма публична информация дали това ще са облигации, пряк заем, или някаква комбинирана форма за финансиране. Не е ясно и дали новият дълг ще е в долари, в каквато валута е падежиращата през 2015-а облигационна емисия, или ще е в евро, за да се търсят някакви ползи от разликите във валутните курсове. Срокът за погасяване (т.нар. матуритет) на този нов дълг също не е известен. Според някои коментатори обаче, ако международните лихви се задържат на сегашните ниски нива, правителството най-вероятно ще вземе заем със срок най-малко от десет години.
Голямото събитие в банковия сектор, което почти сигурно ще се случи до средата на годината, е поглъщането „Юнионбанк“ от Първа инвестиционна банка.
Сделката, при която Първа инвестиционна банка купи МКБ „Юнионбанк“ от „Байерн ЛБ“ бе приключена на 10 октомври 2013-а. В този ден, както бе договорено месец по-рано, ПИБ изпълни всички финансови ангажименти към базираната в Лондон „Байерн ЛБ“, като плати за покупката на МКБ „Юнионбанк“ и стана неин едноличен акционер. За да сме точни, преводите са извършени по сметките на унгарската „Мадияр Керешкеделми Банк“, която де юре притежаваше „МКБ Юнионбанк“, но тя от своя страна е собственост на „Байер ЛБ“ – инвестиционното поделение на една от най-големите кредитни институции в Германия – „Байерише Ландесбанк“.
Няколко часа след плащането и прехвърлянето на акциите бе проведено общо събрание на МКБ „Юнионбанк“. На него бяха взети няколко важни решения. Името бе сменено от „МКБ Юнионбанк“ на „Юнионбанк“, управителният съвет бе разширен от трима на петима човека, а унгарците – членове на надзорния съвет, бяха сменени с трима представители на новия собственик ПИБ. Между представителите на двете банки бяха създадени няколко работни групи, които да „придвижват“ интеграцията на „Юнионбанк“ в Първа инвестиционна банка. Става въпрос за съвместяване на информационните системи на двете кредитни институции за прехвърляне на бази данни за депозити, кредити, гаранции, сметки и дебитни и кредитни карти, за разпределението на част от служителите на „Юнионбанк“ в отделите на ПИБ , след като тя погълне „Юнионбанк“. Най-важната част от целия този консолидационен маратон е обединението на информационните системи, което в момента изцяло е поето от Станислав Молдовански. От изпълнението й ще зависи успешната работа на ПИБ след поглъщането на „Юнионбанк “ и степента на операционен риск, който тя ще носи. Безпроблемното приключване на въпросната консолидация е от стратегическо значение за сектора, защото след нея ПИБ вероятно ще стане втората по големина банка в страната и доброто й здраве ще е от системно значение както за целия финансово-кредитен сектор, така и за стабилността на държавата.
