България приключи първия си програмен период като страна членка на Европейския съюз. Колко добре сме се справили с отредените ни от Брюксел 15.7 млрд. лв. тепърва ще се спори. Но това с позицията ни в несъществуващата класация за усвояване на евросредствата е просто една политическа дъвка, с която всеки може да надува каквито си пожелае балони. В действителност всяка държава се състезава само със себе си при реализирането на програмите и няма как да се правят сравнения. Това е така, защото страните имат различен опит със структурните и кохезионния фондове, а и навсякъде се финансират различни по същество проекти – докато у нас правим предимно инфраструктура, във Франция работят по иновации и икономика на знанието.
Независимо от всички уговорки все пак вече може да се направи някакво обобщение на постигнатите резултати. Според Информационната система за управление и наблюдение на парите от ЕС към 20 декември по всички оперативни програми са били договорени 17 466 915 114 лева. Сумата е с почти 1.8 млрд. лв. по-голяма от разполагаемия бюджет, тъй като е допуснато свръхдоговаряне от 160% по програмата „Околната среда“. При налични 3.5 млрд. лв. за екология сме подписали контракти за 5.6 милиарда. В същото време по всички останали оперативни програми има неразпределени средства. По „Транспорт“ например са останали 34 млн. лв., по „Регионално развитие“ – 55 млн. лв., а по „Човешки ресурси“ – 39 милиона. Най-много недоговорени пари обаче има по „Конкурентоспособност“ – малко над 200 млн. лева.
Разплатените средства са 8 361 153 663 лв., което е точно 53.31% от всичките 15.7 млрд. лева. Най-много – 2.13 млрд. лв., са платени за транспортни проекти. На следващото място с 1.78 млрд. лв. се нарежда „Регионално развитие“. Макар и с платени близо 1.5 млрд. лв. програмата „Околна среда“ е в най-критично положение, тъй като сумата представлява 42.48% от целия й бюджет.
Разбира се, трябва да се има предвид, че, за разлика от данните за договорените пари, тези за усвоените ще претърпят сериозни промени. Причината е, че според правилата на Евросъюза плащания могат да се правят до края на 2015-а. Не бива да се забравя също, че в историята на общността няма случай, в който някоя страна да е усвоила на 100% отпуснатите й средства. Затова резултати над 90% се приемат за отлични, а около 80 на сто, колкото се очаква да постигне България, – за много добри. И ако управниците ни бяха достатъчно коректни към гражданите, отдавна щяха да са разяснили тези подробности. Но така нямаше всяко постижение, различно от теоретичния максимум, да се приема за провал и съответно нямаше да има за какво да се обвиняват политическите опоненти.
