Бившият президент на „Литекс“ Ангел Бончев най-вероятно няма да види и лев от сумата, която фондация „Утре за всеки“ бе осъдена да му върне. Въпреки че за това има влязло в сила решение на съд, което не подлежи на по-нататъшно обжалване. Преведените през август 2008 г. 157 000 евро на тази фондация отдавна ги няма. А организацията няма и имущество, което да бъде продадено, за да се възстанови щетата на Бончев. Така след проточилото се с години дело той ще може само да се снима за спомен с изпълнителния лист, който ще му издадат.
Огромната сума от 157 000 евро беше преведена на фондацията „Утре за всеки“ от Ангел Бончев в края на юли 2008 година. Тогава съпругата му Камелия бе отвлечена от бандата на „Наглите“. Бончев бе принуден да дари парите на фондацията от бандитите, отвлекли жена му – така на практика се надяваше да откупи живота й. И наистина Камелия бе освободена ден след като Бончев дари парите на „Утре за всеки“. Но месеци по-късно се разболя от рак – болестта се отключи от стреса при отвличанията, които жената трябваше да преживее. Първо изчезна мъжът й, а после и самата тя попадна в плен, в който я държаха 45 дни. И през декември 2012 г. Камелия почина.
Първоначално Бончеви не отваряха и дума за направеното „дарение“. Но през януари 2011 г. Ангел Бончев заведе делото, с което поиска унищожаването на договора за 157-те хиляди евро, тъй като е бил сключен под заплаха. Тогава бизнесменът поиска от съда и налагане на предварителни обезпечителни мерки – да се сложи запор върху всички банкови сметки на фондацията, за да не бъдат източени, докато трае делото. Още през 2011-а СГС наложи запор, но само върху сметката на фондацията в „Банка ДСК“, за другите съдът отказа. Пък и се оказа, че мярката е безнадеждно закъсняла, защото парите вече бяха похарчени.
Още когато преди година Бончев поиска от съдия-изпълнител да предприеме действия по обезпечаването на иска му, се разбра, че на името на фондацията имущество няма, пари в касата – също, а в банковите й сметки няма пари. Впоследствие стана ясно, че регистрираната през 2008 г. фондация първоначално е държала парите на Бончев на влог и е печелила от лихвите. После ги инвестирала в ремонта и оборудването на рехабилитационен център „Алекса“ за онкоболни жени. Центърът се намира в двора на болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и също отдавна вече не работи. А освен това и не е собственост на фондацията, а на болницата – тя само го дала под наем на фондацията. Друго имущество на името на „Утре за всеки“ няма – поне това е установил съдебният изпълнител, пратен да започне събирането на парите, присъдени на Бончев. Освен това фондацията е декларирала пред НАП, че вече не извършва дейност.
След близо три години съдебни дела в края на декември ВКС най-сетне сложи точка на делото, превърнало се в поредната правосъдна сага. Договорът за дарение в полза на „Утре за всеки“ бе обявен окончателно за нищожен, а фондацията – осъдена да върне парите на Ангел Бончев. Сега той има влязло в сила съдебно решение, според което фондацията трябва да му даде освен платените 157 000 евро като „дарение“ и още към 70 бона за лихви и разноски по дела и адвокати.
И какво от това? Решението на съда се оказва напълно изпразнено от смисъл и представлява само ненужна никому хартия. Единственото, на което може да се надява Бончев, е да проговори човещината у хората, които управляват фондация „Утре за всеки“. Защото все пак парите биха могли да бъдат намерени и върнати доброволно. Само че рефренът „А дано, ама надали“ в случая звучи със страшна сила – ако искаше, фондацията отдавна щеше да е върнала парите, вместо да оспорва иска му пред всички възможни съдебни инстанции.
Така че за Ангел Бончев няма утре. Евентуално някой ден, но най-вероятно – никога.
