Управителят на Федералния резерв Бен Бърнанке е оптимист, че насрещните ветрове, които са възпрепятствали щатската икономика, започват да се укротяват и страната е на прага на по-бърз растеж в края на втория му четиригодишен мандат, който изтича на 31 януари. „Комбинацията от финансово изцеление, по-голям баланс на жилищния пазар, по-малко фискални ограничения и продължаващата политика на парично стимулиране ще се отрази добре на щатския икономически растеж през следващите тримесечия“, заяви банкерът в реч във Филаделфия на 3 януари на годишната среща на Асоциацията на американските икономисти. Той допълни, че „опитът от изминалите няколко години ни учи, че трябва да сме предпазливи в прогнозите, които правим“. Банкерът посочи, че от 2010-а досега заетите по трудов договор са се увеличили със 7.5 млн. души, а БВП е нараствал през 16 от последните 17 тримесечия. Според него това е доказателство, че политиката, която провежда Федералният резерв (включително и по-обширната информация за евентуалната бъдеща посока на лихвите), е успешна.
Бърнанке подчерта в обръщението си какви усилия са били необходими, за да се предотврати депресията. Той каза, че след като в края на 2008-а и началото на 2009-а икономиката на САЩ е „падала свободно“, а цените на акциите са били с почти 60% под сегашните им равнища, подобно подобрение изобщо не е изглеждало сигурно. Благодарение на програмите на Федералния резерв за парично стимулиране безработицата в страната се е понижила до 7%, производственият сектор бележи подем, а жилищните цени вървят нагоре. Банкерът посочи, че сегашната политика за подпомагане на щатското стопанство ще се запази, а лихвите ще останат ниски, докато безработицата падне под 6.5%, особено ако прогнозираната инфлация се задържи под целевия годишен таван на централната банка от 2 процента. Така Бърнанке подсказа, че и неговата приемничка Джанет Йелън ще продължи досегашната политика. Гласуването на номинацията й от Сената е насрочено за 6 януари.
След изказването на Бърнанке последваха похвали за политиката на Федералния резерв от професор Анил Кашяп от Университета в Чикаго и от Кенет Рогоф от Харвард. Според последното съвместно проучване на професорите от Харвардския университет Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф средно осем години са необходими на отделните икономики, за да достигнат нивото на загубените по време на банкови кризи доходи. И единствено САЩ и Германия от общо 12 изследвани от тях държави от 2008-а насам са успели да постигнат това след финансовите трусове през 2008-а. Докато спадът в Гърция, Италия, Холандия, Португалия и Испания е продължил през цялата 2013-а. Райнхарт и Рогоф са анализирали 100 банкови кризи през последните две столетия – 63 в развития свят и 37 – в развиващите се стопанства. В 43% от проучените кризи икономиките са изпадали повторно в рецесия.
Оценките на икономическите величия като че ли убягват от вниманието на най-едрите играчи на валутните пазари. Поне ако се съди по очакванията за движенията на основните международни валути през тази година на „Джон Хенкок фъндс“ и на „Мерк инвестмънтс“. Това са активно управляваните щатски взаимни фондове, които единствени са спечелили от валутна търговия през 2013-а.
Мениджърите на „Хенкок фъндс“ – групата от взаимни фондове, инвестиращи във валутни сделки, са на дълги позиции в щатски долари, евро и английски лири в очакване паричните единици да продължат възхода си и през 2014-а. Експертите му са „умерени оптимисти“ за японската йена и очакват пазарен натиск за покупка на японските пари заради прекалено масовите им продажби през последните месеци. Те прогнозират низходящ тренд на шведската крона, на новозеландския и на канадския долар през тази година. Основания за оптимизма на „Хенкок“ за щатския долар са очакванията стопанството на САЩ да набере скорост в условията на затихващи „насрещни вълни“ от фискален, икономически и политически характер. Анализ на „Блумбърг“ пък показва, че БВП на САЩ ще се повиши с 2.6% през тази година срещу 1% на еврозоната и 2.4% на Великобритания.
Противоположно становище за зелените пари има Аксел Мерк – основател и президент на групата от взаимни фондове „Мерк инвестмънтс“. Той прогнозира спад на щатската валута до 1.50 щ. долара за едно евро през 2014-а срещу грубо 1.36 в момента. Мотивите на Мерк са, че Федералният резерв продължава политиката на парични стимули за щатското стопанство, макар и в по-скромен размер, за разлика от Европейската централна банка, която контролира по-строго баланса си. „Блумбърг“ припомня, че от началото на май 2013-а търговските банки са върнали обратно равностойността на 235 млрд. щ. долара, взети назаем от ЕЦБ по програмата за дългосрочно рефинансиране, което е помогнало банковите активи да се понижат до 2.3 трлн. евро (грубо 3.1 трлн. щ. долара). За сравнение, балансът на Федералния резерв е набъбнал до рекордните 4.02 трлн. щ. долара.
Усреднената прогноза за посоката на щатската валута през тази година, изчислена от „Блумбърг“ в края на миналата, е зелените пари да поскъпнат до 1.28 щ. долара за едно евро. Най-близо до нея е Ник Пайфър – шеф на звеното за търговия на инструменти с фиксиран доход на „Калъмбия асет мениджмънт адвайзърс“. Той очаква еврото да се обезцени до 1.30 щ. долара през 2014-а, като се обосновава с хилавия растеж и евентуалното по-нататъшно намаление на основната лихва на еврозоната. Според Пайфър и през тази година растежът на еврорегиона ще изостава в сравнение с този на партньорите от Г-10, като БВП на общността ще нарасне едва с 0.5 до 1 процент.
Фондовият мениджър Джонатан Люис залага на подем на австралийския долар, норвежката крона и канадския долар през 2014-а, защото те са продавани прекалено интензивно през 2013-а. В резултат валутата на Австралия е паднала с 14%, на Норвегия – с 8.3%, а на Канада – с 4.2 процента.
Официални представители на трите държави не пропуснаха да коментират нивата на националните валути през последното тримесечие на миналата година. Управителят на Австралийската резервна банка Глен Стийвънс заяви на 17 декември, че банковият борд остава в готовност да прецени дали да намали още лихвените проценти. А премиерът на Норвегия Ерна Солберг предупреди през ноември, че няма да се поколебае да ореже разходите, ако силната крона подкопава експортната конкурентна мощ на страната.
Дори Леванони – мениджър на един от фондовете на „Хенкок“, обръща внимание, че много инвеститори в чуждестранна валута са „изпуснали нишката“ и са загубили посока през миналата година, защото са съсредоточили вниманието си върху реториката на централните банкери и на отделни правителствени чиновници, а не на фундаменталните показатели, какъвто е икономическият растеж. Той съветва официалните власти „да държат затворени устата си през 2014-а“.
