Ще продължи ли да боледува хронично здравеопазването ни, или държавата най-накрая ще открие ефикасно действащи хапове за него? Очевидно е, че в сегашния си вид здравната система работи на батерии, които рано или късно ще се изтощят. Катастрофалните сюжети за неизбежния финансов колапс в сектора обаче могат и да не се състоят, ако правителство реализира обещаните и вече започнати реформи.
Ресорният министър д-р Таня Андреева и управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Румяна Тодорова бяха принудени да излязат на „пета скорост“ на здравната писта, за да запушват огромните дупки по нея. Въпреки неизбежните грешки ръководният дует се справи нелошо през първите шест месеца на мандата си. Андреева и екипът й успяха да представят рамката на новата Национална здравна стратегия. Както каза директорът на болница „Св. Екатерина“ проф. Генчо Начев, тя е „доста обещаваща“ и ако бъде изпълнявана,
положителната промяна ще се усети
до 2020 година. Тодорова пък пое фалирала здравна каса с дефицит от около 150 млн. лв., задъхваща се от огромните преразходи при заплащането на лекарствата и дейностите на болниците. Но успя да тушира напрежението и да свали недостига в публичния фонд до 80 млн. лева. Касата и лекарите накрая постигнаха консенсус и подписаха Националния рамков договор, с който бяха повишени цените на общо 34 клинични пътеки.
Независимо от кризисната финансова ситуация нито една болница не фалира. Но след временната стабилизация предстоят тежките и непопулярни мерки. Най-важната от тях е промяната на здравноосигурителния модел, който не функционира. Министър Андреева все още не е изяснила за себе си по кой път трябва да се поеме. По думите й следва да се пристъпи към
пълна демонополизация на здравната каса
като хората да избират пряко кой ще управлява здравните им осигуровки и ще плаща на болниците. Дотук добре, но използваният от нея термин „задължителен втори доброволен стълб“ е откровен нонсенс. Иначе в идеята й да има една вноска, която да отива в НЗОК и да покрива основния пакет, а частните фондове да осигуряват допълнителните услуги, има логика. Основният пакет наистина не е малък спрямо размера на осигуровките ни и е нормално допълнителните дейности да се финансират от джобовете на пациентите, както става сега „под масата“. До този момент обаче липсва визия за обемите на пакетите услуги, не се знае как ще бъде регламентирано доплащането, както и по кой начин ще се процедира с безработните неосигурени и с тези, които имат доходи, но не плащат осигуровките си. Новият модел трябва да изкристализира най-късно до 2015-а, а дотогава ще се търсят работещи механизми за повишаване на събираемостта на здравните вноски, тъй като 2 млн. българи не плащат, поради което дефицитът в системата е почти 2 млрд. лева.
До няколко месеца ще бъде завършена и Националната здравна карта, която ще определи броя на болничните легла в страната и ще отсъди колко лечебни заведения ще получават пари от здравната каса. Според управителя й Румяна Тодорова първата част на документа е необходимо да отговори на въпроса, защо цели райони се оголват откъм болници, а във втория му раздел следва да се изброят мерките срещу опасните тенденции. Картата едва ли ще донесе удовлетворение за всички, тъй като парите не достигат. Експертите от здравното ведомство ще се видят в чудо как едновременно да спасят държавните, общинските и областните болници, без да „отрежат“ добре оборудваните, предлагащи качествени услуги частни лечебници. Важно е дали ще надделее административният подход, при който държавата еднолично определя дали на картата ще останат 150 или 400 болници, или ще бъде узаконен пазарният принцип и по-богатите и добре оборудваните ще „изядат“ неконкурентните? Андреева посочва, че в картата ще бъдат включени демографски критерии и брой легла, покриващи условията за качество на медицинската услуга. „Не става дума за затваряне на болницата в Разград, а да се определи колко легла са нужни в областта, за да обезпечат лечението по специалност. Неврологичното отделение там трябва да има 20 легла, за да гарантира лечението за областта, и здравната каса ще сключи договор само за тях“, обяснява тя.
Задава се и реформата в спешната помощ. Андреева има немалък шанс да успее, тъй като ще разполага с 300 млн. лв. по програма на Световната банка, които ще отидат по тази линия. От началото на 2014-а започна
изграждането на 11 национални комплекса
за спешна медицина с най-съвременно оборудване, които ще бъдат разположени в областните болници и ще обслужват най-тежките случаи на пациенти. В София подобни центрове ще бъдат „Пирогов“ и „Света Анна“. За създаването им ще бъдат инвестирани 47 млн. лева. Мрежата от „малки пироговчета“ трябва да бъде изградена до две години. И отново ще има много недоволни, тъй като обслужването на спешните случаи досега се извършваше от 41 болници, при все че само пет-шест от „големите“ разполагаха с достатъчно екипи по различните специалности и с реанимации от трето ниво на компетентност. Много от частниците, работещи със здравната каса, приемаха в спешните си отделения пациенти, чието лечение не изисква сериозен финансов ресурс и гарантирано ще бъде покрито, докато линейките по презумпция караха тежките случаи с множество странични заболявания към държавните болници. Последните от своя страна задлъжняваха, тъй като получените пари по клинични пътеки не покриваха разходите им.
Другият проблем е, че заради ниските заплати и големите рискове нищожна част от младите медици избират линейките. Според Андреева желаещи да работят в спешната помощ има, но ръководителите не назначават кадри, за да разпределят парите от незаетите щатове сред работещите. Наистина, от 1 януари 2014-а заплатите в спешните центрове бяха увеличени с 10%, но това едва ли е достатъчно. След поредната серия от нападения „бързите“ медици поискаха гаранция за сигурността си. Те настояват за нови правила за приемане на повикванията, обща комуникационна връзка, както и въвеждане на системата ТЕТРА, с която всеки екип ще има паник бутон и GPS координати на местоположението си, за да бъде защитен от най- близкия полицейски екип.
През 2014-а предстои „дебютът“ и на още един ключов механизъм за външен контрол – електронната карта. С нея
пациентът „ще държи ключа“ към системата
и здравното си досие.В картата ще се съдържа информация за всеки преглед или интервенция, на която сме подложени в извънболничната и болничната помощ. По план ще имаме достъп до пълния пакет от данни и ще оторизираме личните си лекари да работят с тях. Практиката е довела до намаляване на злоупотребите с 30% в държавите, където работи. По думите на Андреева не бива да се допуска да ни вземат пари за нещо ненаправено – например по документи пациент да се окаже опериран 10 пъти от една и съща диагноза. В пакет с електронните рецепти здравеопазването ни може да придобие с една идея по-високотехнологичен и модерен облик. Намеренията са добри, само че остава да бъдат и осъществени. Именно тази крачка предишните управляващи така и не посмяха да направят.
