Електроразпределителните дружества пробват нова схема за събиране на пари от абонатите, този път чрез арбитражните съдилища. Тези съдилища разглеждат делата само на една инстанция, обикновено в закрито заседание, решенията им не подлежат на обжалване и въз основа на тях веднага се издава изпълнителен лист, с който се задейства съдия-изпълнител.
Основният хит са т. нар. корекции на сметки. Към него прибягват и трите ЕРП-та в страната. За да се направи такава корекция, служители на дружествата правят проверка на електромерите по входовете и ако забележат неточност в отчитането, демонтират уредите и ги пращат на изследване, а на тяхно място слагат нови. При тази процедура се съставя констативен протокол, който често подписват съседи, ако собствениците са на работа – така те може дори да не разберат, че електромерът им е бил сменен. Но ако при проверката в метрологичната лаборатория действително се установи, че електромерите са отчитали неточно, абонатите получават сметки с фантастични суми, с по няколко нули отзад.
ЕРП-тата обясняват действията си с клауза в общите условия на договорите им с абонатите, които им позволяват да начисляват подобни „корекции“ при неточно отчитане от електромерите. Корекцията представлява начисляване на сметка според мощността на наличните в жилището елуреди за шест месеца назад – поне доскоро беше така, сега срокът е скъсен до три месеца.
Абонатите имат един единствен шанс – да оспорват тази сметка в съда. Съдилищата в страната от месеци наред са буквално залети с такива жалби, а справките показват, че абонатите масово печелят този вид дела. Съдилищата почти единодушно определят „корекциите“ за незаконни, тъй като според тях клаузите в общите условия, допускащи подобни действия, са неравноправни и следователно – нищожни. Такава е и трайната практика на ВКС.
Вероятно именно това е причината, поради която ЕРП-тата са се сетили и за арбитражите, доколкото там производствата наистина са по-бързи и по-евтини, тъй като минават само през една инстанция. Друг въпрос е дали там електроразпределителните мастодонти ще успеят да пробият, защото законът е един и същ и би следвало да се прилага еднакво. Може би продавачите на ток смятат, че някакво предимство им дава фактът, че удостоверението за заведено дело в арбитражен съд също позволява да се издаде заповед за незабавно изпълнение и при абоната да бъде пратен съдия-изпълнител. Но така е и в държавния съд.
Само в един от арбитражите в София са заведени вече над 70 дела именно по такива „корекции на сметки“. Около 100 е завело само от едно от трите електроразпределителни дружества, но от от съда отказаха да кажат кое е то – длъжни са да пазят конфиденциалност за страните, които са ги потърсили. Но пък уточниха, че има 86 други дела, заведени по искове на абонати срещу електроразпределителни дружества и дори – че клиентите са ги спечелили.
Основният въпрос обаче е как енергодружествата изобщо стигат до арбитраж, след като за това е нужно да са подписали арбитражна клауза или споразумение с абонатите си. А в масовия случай клиентите нямат индивидуални договори за доставка на ток, в общите условия никъде не фигурира възможността споровете да се разглеждат другаде освен в редовните съдилища на страната. Възможността за арбитража в тези случаи не е регламентирана и в закон.
Оказва се, че ЕРП-тата са му намерили цаката: арбитражната клауза е включена именно в констативните протоколи, които се подписват при снемането на „повредените“ електромери. И ако абонатът не прочете какво точно подписва, той без дори да разбере каква е разликата между държавния съд и арбитражния просто се съгласява с този ред, като подписва протокола. От това съгласие обаче има последици само в един-единствен случай: ако протоколът е подписан от самия титуляр на партидата. Но не и ако констативният протокол е парафиран от съсед или от домоуправителя на входа, категорични са юристи.
Дори и да е подписана такава клауза обаче, тя пак не гарантира, че ЕРП-то ще спечели в арбитража, защото Законът за защита на потребителите е в сила и в тяхната практика. А според ЗЗП клаузите в общите условия на дружествата, позволяващи им да извършват подобни едностранни корекции на сметки, са неравноправни. Освен това само констатираното неточно отчитане на доставяната електроенергия не е достатъчно, за да се начисли такава сметка на потребителя – първо, трябва да се докаже, че той е виновният за това. Което означава да се установи, че именно титулярят на партидата е оказал някакво въздействие върху средството за измерване. Но както е известно, електромерите, таблата или шкафовете, където те стоят, са собственост на енергодружествата, а не на абонатите. И поддържането на техническата изправност на електромерите е тяхно задължение.
В случая изобщо не става дума за това, дали неточното измерване на електромерите е предизвикано от самите абонати, които са пипали уредите, за да могат да крадат ток. Безспорно е, че има и такива случаи. Но кражбата на ток отдавна е престъпление от общ характер и затова единствено прокуратурата и държавният наказателен съд могат да го установят и накажат. Това не е работа на арбитражните съдилища. Ако установят наличие на данни за престъпление, те просто са длъжни да уведомят прокуратурата.
До доказване на престъплението обаче, при това с влязла в сила присъда, всеки абонат на ЕРП-тата е невинен. И арбитражите единствено могат да кажат дали той следва да плаща пари, които са му начислени като корекция към сметката на ток по правила, които ДРУГИТЕ съдилища в държавата определят като „нищожни“.
Новата битка между абонати и ЕРП-та тепърва започва, голяма част от заведените дела за коригираните сметки за ток все още са висящи. До момента не е известно арбитражен съд да е приключил подобно дело с решение в полза на електроразпределителните дружества. Но на практика няма как да се знае точната статистика за това, защото тези решения не се публикуват, за разлика от заключенията на редовните съдилища.
От Арбитражния съд – София, ни изпратиха следната справка, която публикуваме без редакторска намеса.
В арбитражния съд по дела, по които страна са ЕРП, има заведени и към момента и са висящи три вида дела:
1. Дела, заведени от абонати против ЕРП-та за надписани сметки.Това са дела, при които сметките на абонатите са надписани с повече консумирана електроенергия от действително потребената (38 % от делата).
2. Дела, заведени от контрагенти – доставчици на ЕРП. При неизпълнение на договор за доставка на стоки или услуги (17 % от делата).
3. Дела за корекции на сметки – дела, заведени от ЕРП или от абонати на ЕРП (45% от делата).
Делата за корекции се делат на два вида :
– дела за кражби на ток – 93 % от делата за корекции на сметки са от кражбите на ток.
– дела при техническа неизправност на СТИ (средство за техническо измерване) – 7% от делата за корекции на ток.
От кражбите на ток наречени (корекция на сметки) се краде средно между 5-9 млн. лв. на всяко ЕРП в страната.
Кражбата на ток (корекцията на сметката) се приема като загуба и се начислява на всеки един от коректните абонати на ЕРП.
