Дали следствието ще бъде ликвидирано, или оздравено е рано да се каже. Но преди да стане ясно ще го бъде ли разследващото звено в съдебната власт, то ще си има нови началници. Обещаната от главния прокурор Сотир Цацаров и от новия му заместник Евгени Диков, който стана шеф на Националната следствена служба (НСлС)спасителна процедура започна с подмяна на ръководството й. Логично, макар че са необходими и други мерки – законова промяна, която да регламентира ясно кои дела трябва да бъдат възлагани на следователите, или инструкция, която да задължи окръжните прокурори да ги товарят с работа.
Първият кадрови ход на Диков, несъмнено стикован с Цацаров, изглежда решителен. За свои заместници в НСлС той предложи следователите Лъчезар Пенев и Кънчо Митов. Пенев е бил вече началник на отдел и работи по тежки посегателства върху личността. Митов е с ранг „ръководител на отдел в НСлС“ и разследва основно компютърни и икономически престъпления, както и трафик на хора. Назначаването им трябва да стане с решение на Висшия съдебен съвет, но то е формално, тъй като съдебният закон дава правото на последна дума на административните ръководители.
Досегашният заместник-директор на НСлС Петко Петков дори не изчака да бъде освободен от съвета, а подаде оставка. Цацаров пък освободи всички досегашни завеждащи специализирани отдели в службата – Ангел Александров, Койчо Трухчев, Румен Василев, Ваня Дойчева, Младен Петров и Емил Киров. Последният също предпочете да напусне поста по свое желание. Същевременно Евгени Диков предложи и нова структура на националното следствие. Аналогично на промените във Върховната касационна прокуратура броят на спецотделите в НСлС се редуцира и се оптимизира специализацията на следователите.
Макар и само кадрови засега, промените са контрапункт на спекулациите, че Евгени Диков ще е последният директор на НСлС. Той и Цацаров изказаха сходна оценка, че следствието е в клинична смърт, а следователите се чувстват втора ръка магистрати, и има два възможни изхода от тази ситуация. И Диков обеща да е лекар, а не поп. Но пък и резюмира, че ако следствието не покаже резултати, ще трябва да бъде ликвидирано. Никой нямало да позволи съществуването на структура, която не работи. Фактите говорят обаче обратното – това досега беше не само позволено, но, изглежда, и нарочно поддържано състояние.
Шефът бръкна директно в раната, посочвайки, че това зависи и от депутатите, и от ръководството на прокуратурата. Сегашната уредба, според която окръжните прокурори преценяват на своя глава кои дела от фактическа и правна сложност да дадат на следователите, Диков определи като „благоволение“. Новият шеф на следствието посочи обаче и жокер, за който досега не се говореше. И едва ли това е случайно с оглед принципа „Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари“. Както каза Диков, въпросът е кой ще плаща работата по разследването – съдебната система или МВР. Иначе казано, като възлага делата на разследващите полицаи, прокуратурата просто се отървава от разноски, прехвърляйки ги на МВР. Директорът на НСлС разшири проблема и с уредбата в Наказателния кодекс, като поиска декриминализация на редица деяния, за да се разследват само „сериозните престъпления“. Тази идея се дъвче обаче от години и не е възприета в проекта за нов НК. Нито пък е ясно ще бъде ли реализирана в някаква степен в друг ключов законодателен проект – за създаване на Административно-наказателен кодекс.
Очертаният кръг от проблеми изкушава да се направят някои нелицеприятни предположения. Например, че предишното ръководство на прокуратурата в лицето на Борис Велчев и компания е било в основата на принудителното бездействие на следствието. Че определен принос за замазване на нещата има и предишният състав на Висшия съдебен съвет. На първо време Цацаров и Диков могат да променят бързо нещата с една инструкция или с едно окръжно, докато се чака по-фундаментална законодателната власт. Ако не го направят, ще дадат още основания на онези, които твърдят, че следствието като отделна структура в съдебната система наистина не е необходимо.
Ако следствието заработи, това ще зависи и от бъдещия нов градски прокурор на София. Постът сега заема временно заместник градският прокурор на София Роман Василев. Поредният опит за избор на титуляр е насрочен за 16 януари. Кандидатите за мястото на оттеглилия се след резила със записа Банкя Николай Кокинов са двама – районният прокурор на София Христо Динев и Бойко Атанасов от следствения отдел на Софийската градска прокуратура. Въпреки че Динев оглави столичната районна прокуратура едва в края на април миналата година, той е сочен за титуляр. За него се говори обаче, че е свързан с масонството и е член на ловна дружинка. В прокуратурата са настроени зле и към един от заместниците на Динев, предложен от него – Чудомир Спасов-Чудото – един от обвинителите в делото „Октопод“. За него се говори също, че делата му приключват неизменно с оправдателни присъди. Бойко Атанасов пък се проваля вече в два вота – в предишния избор за същия пост на 26 септември той получи най-малко гласове във ВСС, а през 2011 г. беше победен от Кокинов.
