Изборът на нов шеф на съдебния инспекторат май приключи, преди да е проведен. Поисканото от ГЕРБ удължаване на срока за номинации до края на януари вероятно ще бъде прието от управляващите. Но здравият разум подсказва, че издигането на опозиционен кандидат ще означава невъзможност да се постигне заветното квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители. Освен ако между управляващите и опозицията вече не е сключена сделка. В такъв случай може и да не се стигне до варианта всеки да държи на своя кандидат докрай.
Че договорки е имало, пролича както от закъснялата реакция на ГЕРБ, така и от признанието им, че нямали никакви забележки към номинираната от БСП и ДПС съдията от Върховния административен съд Веселина Тенева. Това заяви официално един от вносителите на предложението за удължаване на срока Димитър Главчев. По думите му проблемът бил единствено в процедурата, и то не по друга причина, а само заради критиките на неправителствените организации.
Подобно дебелоочие явно си има опашка. Защото проблемът не е толкова в процедурата. Тя е нагласена съобразно намеренията за уреждане на „правилния“ кандидат. Одобреният от БСП и ДПС 9-дневен срок за внасяне на кандидатурите наистина беше кратък, но напълно достатъчен другите две парламентарно представени сили да предложат свои кандидати. И отговорността е основно на ГЕРБ, които управляваха до изтичането на мандата на Ана Караиванова, без да започнат процедура за избор на неин приемник още преди той да изтече. Хората на Бойко Борисов, който – стане ли въпрос за съдебната власт, дава вид на разсеян, трябваше отдавна да са одобрили своя човек и да внесат кандидатурата му незабавно. А поведението им сочи недвусмислено, че те изобщо не са имали намерение да правят това, оставяйки всичко в ръцете на политическите си опоненти.
От аргумента на хората от ГЕРБ, че „удължаването на срока се налага, защото в обществото се създава впечатлението, че се действа задкулисно и това не влияе положително на кандидатурата, която и да е тя“, следва изводът, че състезанието може и да си остане с един кон, макар и с двама кандидати. Изведнъж се оказа, че парламентарната група на ГЕРБ обсъждала достатъчно имена за своя номинация и ги съгласувала с неправителствени организации. А на журналистически въпрос защо отдавна не са направили това Десислава Атанасова прати медиите за зелен хайвер с обяснението, че, първо, трябвало да бъдат уточнени правилата, а после да се говори за конкретни имена. За капак Главчев отклони въпроса дали партията му ще подкрепи номинацията на Тенева, ако срокът не бъде удължен. И го направи възможно най-неубедително. Всички кандидати (а става въпрос за един)трябвало да бъдат изслушани, както станало в „прозрачната“(?!)процедура за избор на членове на Висшия съдебен съвет. Конкретно за съдия Тенева в ГЕРБ нямали позиция „за“ или „против“, тъй като не знаели подробности. А появилите се смущаващи факти трябвало да бъдат проверени.
Проверката обаче се оказа още по-смущаваща. Депутатката Мая Манолова демонстрира що за юрист е, твърдейки, че прехвърлянията на имоти в семейството на Тенева били „стандартна процедура, която прави всяко българско семейство“. Майката на съдийката нямала, естествено, парите да ги купи от нея, но всичко било допустимо и разрешено от закона. А Законът за задълженията и договорите, който урежда сделките в гражданския оборот, смята прикритите и симулативните сделки за недействителни. Но пък някой от засегнатите трябва да поиска унищожаването им по съдебн ред, а нито Тенева, нито майка й ще го направят.
Междувременно етичната комисия на Висшия съдебен съвет (ВСС) се доказа отново като най-тежкия етичен проблем в системата. Колегите на председателя й Ясен Тодоров не намериха данни за нарушение на етичния кодекс на магистратите от страна на Веселина Тенева, защото ставало въпрос за „строго лични имуществени отношения“. Пък и тя декларирала имуществото си пред Сметната палата. Изслушването беше по желание на Тенева, която поискала лично да отговори на въпросите, които се поставят в публичното пространство. Тя обаче отказа да говори пред медиите, въпреки че етичният кодекс на магистратите я задължава да го направи.
Юристите се питат във форумите това, което „Параграф 22“ попита веднага след излизането на информацията за въпросните сделки – какъв е произходът на средствата за закупуване на имотите (както на Тенева, така и на майка й), защо са й продадени на занижени цени и какво се крие зад двойното им прехвърляне от дъщеря на майка и обратно. А трябваше да отговори, и то по възможно най-публичен начин на тези въпроси – сега името й не е изчистено. Обяснението на съдийката, че всичко станало заради влошени отношения със съпруга й Георги Георгиев, които обаче после се оправили, е твърде съмнително. Продажбата на имотите на майката, която пък ги дарява на внуците, наистина трансформира в лични имуществата в режим на семейна имуществена общност (СИО). Причината за предприемане на подобна трансформация може наистина да е уреждане на отношенията с оглед на предстоящ развод. Нищо не е пречело обаче Тенева и съпругът й да разпределят и дарят имотите направо на децата си, вместо да ги продават преди това на тяхната баба.
Причините може да бъдат и други. Например имотите да бъдат предпазени от запор и конфискация, ако Георги Георгиев усеща опасност от съдебно преследване. Може да става въпрос и за пране на пари – майката да е получила въпросните 130 000 лв. от когото трябва, след което да дари дъщеря си с купените с тях имоти, за да бъдат декларирани като „законни“. Нищо, че декларирането на съмнително придобити имоти пред Сметната палата никак не ги прави по-законни. По тази логика всеки магистрат, който е взел подкуп, декларирал и придобитата с него собственост пред Сметната палата, впише я в данъчната си декларация и плати съответния данък, трябва да бъде похвален от етичната комисия на ВСС.
Да не говорим за измислената от съвета формулировка „строго лични имуществени отношения“. Тя не може да бъде оправдание нито за евентуална престъпна дейност, криеща се зад тях, нито за действия на магистрат в разрез с етичния кодекс. При това тези отношения може да бъдат разглеждани като строго лични (само в някои аспекти)единствено в рамките на брака, доколкото правилата на Семейния кодекс изключват приложението на общите граждански закони. В този смисъл строго лични ще са отношенията на Тенева със съпруга и децата й, но не и с нейната майка. А още по-малко лични ще са сделките, чрез които съпругът Георги Георгиев и неговите брат и сестра са се сдобили с три големи апартамента и три гаража в резултат на размяна с техен наследствен терен в столичния кв. „Лозенец“. Може замяната да е безукорна, но произходът на апартаментите (излезли от актива на скандалната общинска фирма „Софийски имоти“) е червена лампа за съдийската етика на Тенева.
ВСС посрещнат с музиката от „Кръстникът“
Първото заседание на Висшия съдебен съвет за 2014 г. беше подгрято с протест под мотото: „Добро утро, тарикати!“. Организаторите от Национална гражданска инициатива против корупцията протестираха под звуците на музиката от мафиотската филмова класика „Кръстникът“с обяснението, че членовете на ВСС могат да решават съдби с едно телефонно обаждане. Недоволните посочиха конкретни дела, по които съдът се е произнесъл в полза на имотната мафия, а съветът е отказал да разгледа жалбите им с обяснението, че няма право да се меси в делата по същество. „Как ВСС оценява работата на магистратите и ги атестират, без да имат право да гледат папките по делата? Конституцията трябва да бъде променена, защото е направена така, че една власт да не е отговорна към останалите“, заявиха участници в протнеста. И се заканиха той да продължи в следващите дни пред Съдебната палата и пред сградата на БНТ.
