Имаме новина! Съобщи я Петър Кънев, депутатът от „Коалиция за България“, заместник-председател на бюджетната комисия на парламента: „За миналата година се е получило преизпълнение на данък печалба от 220 милиона.“
Манна небесна. Едва ли някой е очаквал в поредната застойна година, изпълнена със значими политически сътресения, някой да се засили да внася данъци. Изненадан е и самият Кънев: „Правихме един анализ с Чобанов откъде идват нещата.“ На въпрос на „БАНКЕРЪ“ той отказа да коментира какво е показал съвместният анализ.
Червеният депутат все пак има някакво обяснение: „Класикът Дянков, като дойде на власт, замрази 1.2 млрд. лв. връщане на ДДС към фирмите. Този път правителството направи точно обратното – до декември 2013 г. изчисти на 100% всички дългове по ДДС“, похвали се той.
„Само до декември миналата година са били изплатени над 550 млн. лв. ДДС. Като добавим, че над 700 млн. лв. са изплатени по европрограми, в българската икономика се е налял един сериозен финансов ресурс. Резултатът го видяхте – преизпълнение на данък печалба, което означава, че когато държавата е коректна с бизнеса, той също е точен и реципрочно подава ръка“, обясни Кънев, убеден явно в християнските добродетели, които са запълнили черната дупка между власт и предприемачи.
Идилия. Само прегръдки и целувки между държавата и бизнеса липсват.
Не, не отричаме политиката „антидянков“ по отношение на производствения фактор и нейните плодове. Акцентът обаче е малко встрани и малко назад. По време на управлението на ГЕРБ криенето на данъци се превърна в национален спорт, говорим с акцент върху бизнеса. Предприемачите бяха разделени на „наши“, които получаваха държавни поръчки, но не плащаха данъци, и „чужди“, които бяха тормозени от данъчните, докато изплюят и майчиното си мляко. Да оставим настрана това, че по този начин насила беше препарцелирано бизнес пространството – за да се поразширят някои, други бяха притиснати до стената. Но най-важното е, че се влоши моралът на плащанията и фирмите взеха съзнателно да „излизат на загуба“ (става дума за нагласените счетоводни сметки на червено), за да не плащат на държавата мащеха. С една дума, неплащането на данъци беше първосигналната реакция на бизнеса на дразненията, които идват отгоре, нещо като гърча на зелената еуглена срещу прашинка сол.
Та от средата на миналата година, когато новото правителство започна да влиза във функциите си, въжето около врата на бизнеса взе да се разхлабва и той започна да прави по-реални отчети, по които вече дължи данъци, старателно укривани при Бойко.
За да не бъдем голословни, нека се вгледаме в някои числа за водещи компании, съпоставяйки ръста в продажбите им през 2007 г. с тези през 2011-а, както и платения корпоративен данък за тези две години. Да започнем с гигантите.
„Булгаргаз“ през 2007 г. е имала приходи за 1.245 млрд. лв. срещу 1.637 млрд. лв. за 2011 година. Платените данъци за първата цитирана година са били 81 млн. лв., а за втората, при този съществен ръст в приходите – минус 73 млн. лева. Друг фрапиращ пример, според анализ на БСК, са финансовите показатели на „Лукойл Нефтохим“. Положението е сходно. В предкризисната година монополистът на нашия пазар е завъртял оборот за над 5.6 млрд. лв., а преди три години – с над милиард повече – 6.8 млрд. лева. При платения корпоративен данък трендът (без капка логика) е обратен. През 2007 г. рафинерията е внесла 103 млн. лв. корпоративен данък в хазната, а четири години по-късно тя е на загуба от… 135 млн. лева. Въпрос за паметливите: С кого играеше карти Бойко? Май беше споменал Валентин Златев, когото често биел.
Още по-интересна е случката с „Трейс груп“. Преди да се появи Бойко, магистралостроителят е имал оборот от 24 млн. лева, а през 2011 г. скокът е фрапиращ – 160 млн. лева. Седем-осемкратен ръст – дай, Боже, всекиму! В усвояването на държавни пари тази група е отличник. Не така стоят нещата с официалното „отблагодаряване“ към хазната – за първата цитирана година – 5 млн. лв. данъци, а за 2011 г. – с мъка 6 млн. лева. Споменахме „официално отблагодаряване“ поради простия факт, че данък се плаща за условията, които държавата е създала и създава, за да можеш да постигнеш определени резултати и за да има за заетите в непроизводствената сфера и за социални плащания. Има обаче и „неофициално отблагодаряване“, което не е към хазната, а към властта.
Старозагорският строител „Пи Ес Ай“ също удвоява обемите от 80 млн. лв. през 2007 г. до 173 млн. четири години по-късно. С данък печалба обаче сметките му са трагични – от 145 хил. лв. платени на хазната през 2007-а огромен срив до минус 4 млн. лв. четири години по-късно.
Примерите са безкрайно много, но и тези са достатъчни. И слепец да си, ще видиш, че те нямат никаква икономическа логика. Всички тях ги обединява „извънбрачната връзка“ на бизнеса с властта или с определени нейни представители.
Председателят на БСК Божидар Данев е убеден, че причината за феномена се крие в тази връзка. Имало е чадър за неплащащите данъци, които сега са се поуплашили от новата власт и са решили да възстановят „ангажиментите си“. Оживлението в плащането на данък печалба той свързва и с активен натиск върху някои бизнеси, които са били галеничета на всяка власт. Такъв бил случаят с големите търговски вериги, които се разгръщат със страшна сила из цяла България, а редовно завършват годините на загуба. Данев е убеден, че само говоренето срещу тях и опитите да се вкарат в рамка чрез непазарни законови поправки и грубо администриране най-вероятно няма да успеят, но шумът по трасето е фактор, който ги принуждава да изсветлеят.
Експерт – фаша
Превъртян е надвнесен данък
Людмила Петкова, заместник финансов министър
„Нямам време да погледна как се е движело внасянето на данък печалба за миналата година по месеци, но ми се струва, че голяма роля за ръста, за който говорите, има промяната в системата на начисляването му. До миналата година данък печалба се изчисляваше, като данъкът от предходната година се умножи по коефициент 1.1. Но с влизането на Единната сметка от началото на 2013-а се оказа, че по тази схема, която не държи сметка за конкретните финансови резултати през годината на начисляването на данъка, се надвнесени над 180 млн. лева.
За 2013 г. обаче методиката бе сменена – авансовият данък печалба се начислява вече не на база предходната година, а според прогнозната печалба на фирмата за текущата година. И се оказа, че за 2012-а са надвнесени значителни суми. Фирмите си поискаха надвнесения данък и държавата им го върна, ако не се лъжа, през декември. Тези пари нямаше как да не се върнат обратно в хазната като десятък. Смея да твърдя, че за 2013 г. внесеният данък е реален.“
Скок в износа за ЕС от 9.5%
В България има гъвкави производства, които лесно и бързо преодоляват кризата, коментират статистици. Това е друго обяснение за ръста в данък печалба. През периода януари – октомври 2013 г. износът на България за ЕС се е увеличил с 9.5% спрямо същия период на предходната година и е в размер на 21.9 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция, които формират 67.6% от износа за държавите членки на ЕС. Това става ясно от предварителни данни на Националния статистически институт. През октомври 2013 г. износът за ЕС се увеличава с 13.8% спрямо същия месец на 2012-а и е на стойност 2.4 млрд. лева.
Държавните фирми притихват
Задълженията на държавните компании са нараснали с 2.85 млрд. лв., или с 46% за периода от края на 2009-а до средата на 2013 година. Това показват данни на Министерството на финансите за задълженията на държавните предприятия, търговските дружества с над 50% държавно участие и дружествата, които те контролират. Те са отчели загуба от над 400 хил. лв., при положение че имат натрупани съвкупни задължения от над 20 млн. лв. към средата на миналата година, показва анализ на Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Държавните финансови инжекции обаче не са довели до нищо добро. Явните и скритите субсидии продължават да потъват като вода в пясък. Лакмус за това, че подобрение в държавния сектор няма, а резултатите се влошават, са и дънъчните задължения по години. Ако в края на 2009 г. те са били близо 80 млн. лв., през 2010-а скачат почти до 92 млн. лв., но през следващите три години бележат спад. През 2011 г. те са малко под 85 млн. лв., през 2012-а – 67 млн. лв., а за първото полугодие на изминалата година – 64 млн. лева.
Хазната изпрати 2013-а с издължен ДДС
Държавата е възстановила на бизнеса близо 1.055 млрд. лв. данък добавена стойност (ДДС) през последните два месеца на 2013 година. Това показва справката на Националната агенция за приходите. През декември 6918 фирми са получили дължимия им ДДС за близо 542 млн. лева. Сумата е с над 300 млн. повече в сравнение с възстановения ДДС през декември 2012 г., когато той е бил малко над 239 млн. лева. В края на миналата година беше възстановен целият дължим ДДС, който е начислен от страна на фирмите, без тези суми, по които има действащи ревизии. Така за пръв път през последните години държавата е издължила всички плащания по ДДС на дружествата.
През ноември 2013 г. 7176 фирми са получили дължимия им ДДС на стойност 512.9 млн. лв., като 6692 компании, или 93% от дружествата, са получили суми до 100 хил. лева. Такава е и тенденцията за декември 2013 г., когато 6456 компании, или отново 93% от общия им брой, са получили ДДС до 100 хил. лева.
Възстановеният ДДС за последното тримесечие на 2013 г. е над 1.587 млрд. лв., като през октомври, ноември и декември най-голям е броят на фирмите, чийто ДДС за възстановяване е бил с размер от 1 до 100 хил. лв. (средно 93% от общия брой).
В началото на юли 2013 г. Министерството на финансите предприе спешни мерки за подобряване на ефективността на процеса по възстановяване на ДДС. Те включваха стриктно спазване на законоустановените срокове за възстановяване на данъка, както и въвеждане на принцип на възстановяване на ДДС по поредност на подадените справки декларации с деклариран ДДС за възстановяване. Министерството на финансите предприе и извършването на анализ на структурата на невъзстановения ДДС и причините за неговото невъзстановяване, както и публикуване на ежемесечна информация за възстановения ДДС през съответния месец.
