Линейките на Спешна помощ хвърчат, за да мерят високо кръвно и да борят зъбобол, докато деветмесечни бебета се задушават, а родителите им чакат по пет часа екипите за бързо здравно реагиране. Това е малка, но твърде показателна картинка от трагичния пейзаж на нашенската спешна помощ.
Виновни за критичното състояние на един от най-важните сектори на здравеопазването ни са всички. “Пациентите” злоупотребяват с всевъзможни глупави сигнали за температура от 37.1 градуса, халюцинации, а по-недоволните и почерпени сред тях дори си позволяват да поступат медиците. Диспечерите, приемащи обаждания на националния телефон 112, нямат необходимото обучение, за да преценяват кои случаи са спешни и често пращат линейките за “зелен хайвер”, докато някой наистина се нуждае от тях. Лекарите и сестрите, работещи в “бързата помощ”, са обезверени и демотивирани от мизерните заплати, ниския обществен престиж и многобройните опасности в неблагодарната си работа. Спешните звена в болниците пък работят на “различни скорости”. Едни, като например “Пирогов”, са свръхпретоварени , като там акостират най-тежките случаи с множество усложнения и диагнози, докато други приемат само леко болни, които лекуват по добре платени от здравната каса клинични пътеки.
Очевидно е, че така не може да продължава, тъй като цялото здравеопазване все така ще си боледува, ако не бъде излекувана приоритетно именно спешната помощ. Както отбеляза и премиерът Орешарски, без да имаме стратегия за спешния сектор, трудно може да бъде направена реформа в болничната помощ, в лекарствената политика или във втория стълб на здравното осигуряване.
Министърът на здравеопазването Таня Андреева явно се е вслушала в думите на министър-председателя и заяви, че промените в спешната помощ вече са започнали. Най-радикалната обаче ще е
не появата на 11 национални комплекса
за спешна медицинска помощ, наречени “малки пироговчета”, а коренно различният модел на организация и финансиране. Д-р Максим Гайдев, директор на Дирекция “Медицински дейности”към здравното ведомство и бивш лекар от “Бърза помощ”, разкри, че бъдещите спешни комплекси ще се субсидират и от държавата, а няма да зависят само от финансовото състояние на болниците, в които се намират, и от постъпленията си по здравна каса. На първо място, ще се започне с възстановяването на неотложните отделения към центровете за спешна помощ, които преди седем години бяха пренасочени към областните болници. Според д-р Гайдев се е получил огромен луфт в системата, тъй като 27-те спешни отделения в областните лечебници са продължили да функционират добре, а останалите 160 в общинските болници са загубили юридическия си статут. Благодарение на това правно недоразумение те са продължили да работят, но на загуба, тъй като никой не отчита и съответно не плаща за дейността им. С други думи, спешните центрове ще бъдат извадени от структурата на търговските дружества и ще станат ангажимент на държавата.
При действащия сега модел, ако едно здравно заведение закъса с дълговете си или е принудено да търси под дърво и камък пари, за да се разплати с доставчици на лекарства, услуги или апаратура, първи “го отнасят” спешните отделения. Именно те са последната брънка от финансовата верига, която
най-безболезнено може да се отреже
и лекарите там по правило са принудени да се разписват във ведомости с намалени заплати. От друга страна, последствията са по-малък обем на работа, по-ниско качество и ефективност на оказаната помощ. За в бъдеще държавата ще дофинансира центровете, чиито болници са сред по-бедните, тези, които поемат предимно здравнонеосигурени пациенти или пък не получават пари от касата. Лечението на неплащащите осигуровки вероятно ще бъде покрито от бюджета на здравното ведомство. Все пак министър Андреева уточни, че безплатна медицинска помощ на неосигурени ще бъде оказвана само при състояния, застрашаващи живота. “Ще има ясен регламент, за да не се чувстват болниците притеснени и да отказват диагностика”, обясни тя. Което насочва към необходимостта от допълнителна квалификация на диспечерите, отговарящи на телефон 112, и увеличаване на броя на кол-центровете на системата. Според специалисти обаче един качествен курс на обучение за “здравен” диспечер изисква минимум една-две години. В тази насока сигурно ще се помисли и за въвеждането на глоби за хората, който приемат “Бърза помощ” като “личен лекар на колела”. В Ирландия например злоупотребяващите със “спешния” телефон отнасят санкция от 800 евро. А и по данни на работещите в центровете около 50% от поетите от тях сигнали влизат в компетенциите на джипитата.
Отделен е проблемът с подсигуряването на кадри за спешната помощ, който става все по-страшен във всички сфери на здравеопазването ни. На всички е добре известно, че лекарите нямат адекватно заплащане, натоварват се с допълнителни дежурства за “жълти стотинки” и работят в линейките с апаратура, която е била писък на технологичната мода преди около 50 години. Предвиденото
увеличение на заплащането в системата
средно с 10% едва ли ще повиши атрактивността на професията. Ако младите лекари взимат 600 лв., медиците с над 20-годишен стаж и две специалности към 800, сестрите и фелдшерите – 500 лв., а шофьорите на линейка към380лв., трудно пред звената за спешна помощ ще се извият опашки от кандидати за работа. Председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов изтъкна, че медиците, особено тези в спешната помощ, трябва да получават средно около 2500 лв. месечно, за да не бягат в чужбина. На фона на бюджета за здравеопазване това едва ли е възможно, но една стартова база от около 1000 лв. изглежда напълно резонна. По думите на Гайдев в спешните болнични комплекси дейността ще се осъществява предимно с кадри на болницата, които ще работят на “функционален принцип”. Тоест, “приема и поема, който завари”.
Единадесетте “малки пироговчета” ще са шапката на реформираната система. Те ще бъдат разположени в областните болници (в София – “Пирогов” и “Света Анна”) и ще обслужват над 90% от спешната патология и пациенти, приети с множество травми. За създаването им ще бъдат инвестирани 47 млн. лв., персоналът ще е висококвалифициран, а медицинската апаратура – от последно поколение. Предвидена е и първоначална смяна на 30% от наличния автопарк, който до края на 2017-а следва да бъде напълно обновен. Целият смисъл е “линейките да пристигат навреме до тежките случаи, екипите да ги диагностицират адекватно и транспортират своевременно до специализираните отделения, където пациентите да бъдат лекувани качествено от професионалисти”. Звучи толкова просто…
