Докато законопроектът за предучилищното и училищното образование на ГЕРБ очаква да бъде ритуално и окончателно „гилотиниран“ от парламентарното мнозинство, алтернативната разработка на министър Анелия Клисарова набира сили за предстоящия си дебют на обществената сцена. По всичко личи, че позициите на политическите опоненти ще контрастират като черното и бялото. Което всъщност е доста лоша новина за цялостта на образователната ни пирамида. За пореден път тя ще бъде срутена до основи, за да се изгражда камък по камък
Проектът, който бе гордостта на бившия просветен министър от ГЕРБ Сергей Игнатов, бе доискусуряван почти четири години. Крайният резултат никак не е за „слаб 2“, защото доста неща от него можеха да бъдат успешно внедрени в образованието ни. Предвиждаше се въвеждането на по-съвременна структура в училищната система: основна степен с два етапа – начален (I – IV клас) и прогимназиален (V – VII клас), както и средна степен с първи гимназиален (VIII – Х клас) и втори гимназиален етап (ХI и ХII клас). Планирано бе и създаването на нов тип „общообразователно“ училище от I до X клас, в което да се обучават деца и младежи от малките населени места или тези, чиито семейства са в затруднено финансово положение. Планът за „ГЕРБ-образование“ претендираше за иновативност, високо качество и активно ангажиране на неправителствените организации, бизнеса и гражданите в училищата. Което до известна степен е вярно, тъй като той бе подложен на широк обществен дебат, в който се включиха над 150 неправителствени организации. Сред добрите му страни бе узаконяването на държавната субсидия за частните ясли, градини и училища, като по този начин можеше да се реши проблемът с недостига на места в образователните заведения, особено в големите градове.
От друга страна, в част от текстовете умишлено бяха заложени дискриминационни и репресивни механизми. Тежки глоби грозяха родителите, които отказват да пуснат децата си на градина и училище, или пък използват алтернативни методи на образование, които държавата не признава. А ексминистър Игнатов бе напът да получи абсолютно неограничени
правомощия да контролира всички нива
на образователната система. Предвиждаше се той да назначава служителите в регионалните инспекторати, да одобрява учебници и програми, да контролира раздаването на лицензи за нови частни школа и градини. И не на последно място – да определя държавните образователни стандарти, чрез които се финансира образованието. А това си е чиста доза авторитаризъм и вкарване на политиката на прага на класните стаи. Приетата през януари 2013-а законова поправка, с която 4-годишните бяха задължени да посещават предучилищни занимания, пък бе без аналог в цивилизования свят.
Като един от най-яростните критици на „закона Игнатов“ се прояви Лютви Местан. При обсъждането му в Народното събрание Местан посочи, че проектът не засяга фундаментални проблеми на образователната реформа като изграждането на ефективна система за външно оценяване.“Съществуващите критерии за оценка са произволни, а държавните зрелостни изпити са „порочно“ въведени“, изтъкна лидерът на ДПС.
Какво обаче ще ни предложи министър Клисарова? Освен гарантираната ориентация към „форсирането“ на професионалното образование останалото изглежда ще се пише и умува буквално до последната секунда. „Имаме спор относно начина на финансиране на училищата. Мисля, че по-точно и ясно трябва да разпишем и външните оценявания“, призна Клисарова. Със сигурност проектът й ще бъде далеч по-консервативен и в него ще бъдат зачеркнати някои от най-радикалните намерения на ГЕРБ. Гарантирано ще отпадне субсидирането на частните училища, на което се противопостави цялата парламентарна група на „Коалиция за България“. „Червеният“ депутат Георги Анастасов каза, че подобна схема е порочна, тъй като би направила богатите още по-богати. Това е грешна теза, тъй като частниците можеха да бъдат принудени да запазят размера на месечните си такси. Просто държавата щеше да поеме голяма част от тях. А и финанисирането на частните градини и училища щеше да струва на бюджета допълнителни 15 млн. лв., което е нищожна цена, при положение че се разрешава проблема с недостига на места за 11 хиляди деца, чиито родители са данъкоплатци като всички останали. Експертите на финансовото министерство обаче посочиха, че усилията на кабинета ще бъдат насочени към преодоляване на дефицита в държавните и общинските образователни институции, а финансирането на частните заведения щяло да доведе до неравнопоставеност. По всичко личи, че ще се случи точно обратното.
Категорично „не“ ще бъде написано и за задължителните предучилищни групи за 4-годишните, които трябваше да се сформират от 2017-а. Наистина не е съвсем нормално и хуманно да изпращаш деца с памперси на училище, а и бюджетите на общините щяха
да бъдат натоварени с над 60 млн. лв.
годишно.
Учебното съдържание и структурата на средното обучение няма да останат същите, тъй като и учителите настояват за спешната им промяна. Учениците от 1-ви до 4-и клас едва ли ще преминават на по-горно ниво със слаби оценки. Според проучванията на образователното ведомство най-много деца отпадат от системата още в 5-6-и клас, защото не успяват да наваксат стария материал. В програмите за 7-и клас вероятно ще бъдат заложени часове по предприемачество. Но не се знае кой „гений“ реши дисциплината „информатика“ да отпадне напълно от учебния план, а „Информационните технологии“ да се учат само по един час в 8-и и 9-и клас. При положение че ITбраншъттърси всяка година по 10-15 хил. квалифицирани специалисти, наличието на такъв текст, дори в проект за обществено обсъждане, е жесток автогол за авторитета на образователните ни експерти.
Бившият заместник-министър на образованието и основен автор на проекта на ГЕРБ – Милена Дамянова, предрече, че 2014-а ще ни донесе дълбока криза в тази сфера и училищните бюджети, а бюджетите на училищата „ще гръмнат“. Според нея единните стандарти са повишени само с 1.3% на фона на увеличаващите се разходи, а училищата не могат да покрият повишението на учителските заплати с 8%, гласувано в края на миналата година. „Парите за образование, за храна, стипендиите, средствата за модернизация и националните програми ще се изплащат на 95%, което
ще доведе до финансов колапс
на системата. Няколко пъти Европейската комисия препоръча на България Законът за предучилищно и училищно образование да бъде приет до края на 2013-а. От законодателството зависят и европейските средства, които ще получим по новата оперативна програма за наука и образование. Министър Клисарова няколко пъти излъга, че техният проектозакон ще бъде представен до дни. Безумие и престъпление е да бавиш реформата в образованието от политически инат“, отбеляза Дамянова.
В едно бившата просветна заместник-министърка със сигурност е права. Отсъствието на адекватен образователен закон безспорно е срам за нацията ни. Позорно е, че българските ученици заемат незавидни позиции в международните класации за грамотност, а голяма част от младежите са без основно образование. Плашещо е, че никой вече не иска да работи като учител заради ниските заплати и тоталното маргинализиране на професията. Така че философията на бъдещия закон трябва да бъде извадена от контекста на тесногръдите партийни боричкания. Иначе след десетина години вместо да очакваме образователен хепиенд, ще ни сполети „добре подготвен“ крах.
