Гечев иска да описва банковите такси в регистри

Migration Image

Банковите такси ще бъдат описвани в регистри и ще се определят само при извършена услуга за потребителите, съобщи пред bTV депутатът от „Коалиция за България” Румен Гечев.

С въвеждането на ясно определени такси банковите услуги ще бъдат поставени на пазарен принцип. „Ако даден потребител не харесва политиката на една банка по таксите, ще се обърне към друга”, обясни той.

Промените в Закона за кредитните институции, който беше приет на първо четене в парламента, не определят лихвените проценти по кредитите, а създават условия за пазарното им регулиране. „Искаме да направим лихвите по-пазарни и нито банките, нито клиентите да могат да й влияят”, каза още Гечев.

Той посочи, че в момента при предсрочно изплащане на потребителски кредит няма допълнителна такса, като припомни, че това правило е въведено преди няколко години. „Ипотечните кредити имаха особен статут, който ние ще променим – смятаме да разширим полето за действие на Закона за потребителския кредит и да включим ипотечния кредит. По този начин, ако изплащате ипотечния си кредит със собствени средства, няма да плащате никаква допълнителна такса”, обясни Румен Гечев.

По-различна ще бъде ситуацията, ако за погасяването се използват средства от друга банка. „Тогава такава допълнителна такса да се начислява само за първите 12 вноски, тя да бъде до 1% и да касае само дължимата главница за първата година, а не целия заем”, разясни Гечев. Той каза, че предложението за тези промени е на „групата експерти от двете управляващи партии”, но увери, че то ще получи подкрепа и от останалите групи в парламента.

 Той призна, че банковият сектор първоначално е бил против идеите за промени, защото банките ще получават по-малки такси. „Стигнахме с тях до голяма степен на договореност, защото нашите аргументи са движение към пазарна конкуренция и европеизация на българската банкова система в по-голяма степен”, отбеляза Румен Гечев.

По думите му, обективните аргументи обаче са на страната на законодателя. „Подобни възражения имаше и когато беше премахната таксата за предсрочно изплащане на потребителски кредити. Стимулирането на банковата конкуренция все пак е в полза на целия банков сектор – стимулират се институции, които работят добре, а това е ползотворно и за сектора”, категоричен бе депутатът.

Румен Гечев се съгласи, че има разлики между лихвените проценти в България и други европейски страни. „При нас лихвата по ипотечния кредит е два пъти по-висока от Германия, защото рискът тук е по-висок. Това е свързано не със законодателството, а с климата – по-висока рискова компонента, стабилност на икономическата система, големина на БВП. Заради по-високото ниво на риска банките имат основание да кажат, че лихвите са по-високи”, обясни Гечев. По думите му, този въпрос може да се реши само с икономически растеж, намаляване на рисковете и подобряване на кредитния имидж.

Депутатът обясни, че лихвата има два компонента – пазарен индекс и фиксирана надбавка. „Първият и досега се наричаше нещо като пазарен индекс, но всяка банка сама определяше какви величини да включи във формулата си за изчисление на лихвата. С новите промени ще се окаже натиск за ефективно управление на банките – ще трябва да формират първия компонент на лихвата по пазарен индекс – той ще бъде EURIBOR в еврозоната, лондонският индекс LIBOR, българският SOFIBOR или комбинация от тях. Това ще бъде по избор на самата банка, но индексът ще бъде универсален”, изреди Румен Гечев.

Той подчерта, че банките с повече лоши кредити вдигат лихвите на добрите кредити, за да компенсират, а с промените в законодателството отделните банки няма да могат „да прехвърлят собствените си проблеми върху клиентите”.

„Вторият компонент ще бъде вече различен за отделните банки, тъй като се нарича фиксирана надбавка. Банките в по-добро състояние, с по-добър мениджмънт ще дават по-изгодни кредити с по-нисък дял на фиксирана добавка, т.е. общата лихва ще бъде по-малка”, обясни още депутатът от БСП и подчерта, че навсякъде, където се засилва пазарната конкуренция, това сваля цените на продуктите. Той обаче не се ангажира с конкретна прогноза в цифри с аргумента, че „не би било сериозно който и да е икономист да се ангажира с цифра, защото това се решава от пазара, а не от депутатите или банкерите”.

„Най-важното е, че хората ще имат информация, всеки ще може да провери промените в първия компонент на лихвата”, смята Гечев.

Като друг положителен ефект от законодателните промени, които предстои да влязат в сила, той изтъкна интереса от подготовка за включване към еврозоната след няколко години, когато България и Българската народна банка ще бъдат готови да хармонизират дейността си с директиви на Европейската централна банка.

Имаме интерес от подготовка за включване към еврозоната – тогава трябва да изпълняваме директиви на ЕЦБ, дотогава трябва да хармонизираме.

„Въвеждаме повече пазар в банковата система и я приближаваме до европейския пазар”, обобщи Румен Гечев.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст