В началото на седмицата добрите данни от Европа и от САЩ предвещаваха скорошно икономическо възстановяване но в края на периода бяха засенчени от съкрушителната новина за свиване на производствената активност в Китай. Тази страна все повече ще се явява на сцената в ролята на вале пика, опряна на огромното си влияние върху икономиките от останалия свят. Надвисналите от Изток облаци погнаха инвеститорите към покупката на по-сигурните, но и по-малко доходоносни държавни ценни книжа. Резултатът е ясен – доходността им се понижи до нови, още по-ниски нива.
Цените на българските книжа се повишиха – къде повлияни от ситуацията на международните пазари, къде поради отявления им недостиг на пазара, поради което са дефицитна стока. В резултат на обратнопропорционалната зависимост между цена и доходност тя съответно се понижи.
Еврооблигационната ни емисия с падеж юли 2017 достигна ново дъно. Тя вече може да се придобие при едва 1.7% годишна доходност спрямо 1.74 отпреди седмица.
Доларово деноминираната ни глобална емисия с падеж януари 2015 пък се срина до 0.82% на годишна база. А миналата седмица книжа от нея можеха да се купят и при 0.88 процента. Въпреки това инвестициите в нея си остават достатъчно привлекателна алтернатива на фона на 0.1% доходност по едногодишните щатски бонове и 0.35% по едногодишен депозит в долари при първокласна чуждестранна банка.
Емисиите ни, търгувани на вътрешния междубанков пазар, също понижиха доходността си. При 3.6% годишна доходност вече се продават книжата от най-дългосрочната ни – 10.5 години, облигационна емисия с падеж юли 2024 година. Понижението е с 10 базисни точки спрямо предната седмица, когато тя бе пусната в обращение при достигната средна доходност от 3.7% на годишна база.
Книжата с падеж през юли 2021 г., т.е. със 7.5 години до падежа им, пък вече се предлагат при 3.1% годишна доходност, която е с 5 базисни точки по-ниска в сравнение със предишната седмица.
Емисиите ни с падежи след пет и три години се търгуват при съответно 2.15% и 1.6% годишна доходност.
Всъщност показателни за напоритостта, с която инвеститорите купуват наши книжа, са резултатите от последния аукцион за продажба на ДЦК. Той се проведе на 20 януари от Българската народна банка. На него бяха предложени за реализация с номинална стойност 50 млн. лв. държавни облигации с падеж януари 2019 година. За придобиването им първичните дилъри наддаваха с общо 120 млн. лева. Министерството на финансите одобри 50 млн. лв. от тях – тези с най-висока цена. Средната цена на печелившите се установи на 101.57 лв. за 100 номинал, осигуряваща доход за инвеститора в размер на 2.17% годишно.
Следващият търг за продажба на ДЦК е насрочен за 27 януари. На него Министерството на финансите предлага за продажба 400 млн. лв. държавни съкровищни бонове с падеж октомври 2014 г., т.е. след девет месеца. Номиналната им стойност е 400 млн. лева. Те са част от обявеното в началото на годината начинание за отсрочване на държавните задължения в рамките на текущата година. По тази програма, ако мога така да я нарека, вече се реализираха шестмесечни книжа с номинал 400 млн. лв. и предстои емитирането и на тримесечни за същата сума.
Лихвите по депозити в евро на междубанковия паричен пазар се покачиха и вече втора седмица са в диапазона от 0.1 до 0.3% на годишна база, след като вече цяла година се търгуваха на нивата от 0.03% годишно. Покачването не е грандиозно, но е показателно, че в еврозоната парите не са в такова изобилие, в каквото бяха. ЕЦБ беше наляла малко над 580 млрд. евро по своите програми за дългосрочно финансиране на банките, от които до момента те вече са върнали 130 милиарда. Това означава свиване на междубанковата ликвидност, водеща до покачване на лихвите. Процес, който скоро ще се усети и у нас. Засега еднодневните депозити в левове все още се договарят при 0.03% на годишна база. Въпросът е докога?
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
