Шампиони сме по писане на стратегии, но голяма част от тях така и не се изпълняват, заради липсата на заложено в тях финансиране. Това стана ясно от думите на вицепремиера Даниела Бобева след заседанието на кабинета по повод изготвения доклад за състоянието на процеса по стратегическо планиране в България.
Досега приети са общо 128 стратегически документи, които са разпределени по различни министерства и ведомства. Най-много от тях са в областта на социалната политика и заетостта, правосъдие и вътрешна сигурност и здравеопазването. В същото време в туризма е приета само една. Голяма част от стратегиите са за периоди от няколко години до 2020-а, но има такива, които са с неограничен срок на действие. Само за последните осем месеца например правителството е успяло да изготви общо 27 документа. Служебният кабинет пък се е отчел с четири документа.
„Един от проблемите на стратегиите е, че това е огромна работа, която дейност обхваща значителна част от работното време на администрацията“, обясни Бобева. Оказва се, че страната ни е първенец по писане на стратегически документи, като след нас държавата има една 56.
Според Бобева има огромен проблем с количеството и качеството на изготвяните документи. Голяма част от тях имат се пишат за конкретен сектор, без да се съобразяват с изискванията в другите сектори.
Липсва и отчетност на постигнатите резултати от изпълнението на тези стратегии. Така на практика едва 87 от всички 378 документа, изготвени в периода от 2008-а до 2013-а, са били отчетени. Друг проблем е и липсата на годишни планове за действие с конкретни задачи, които трябва да изпълни съответната администрация. Такъв е примерът със стратегията за борба с корупцията, която никога не е бил отчитана, а план за действие последно е приет през 2010 година. По-голямата част от стратегиите нямат и финансови параметри и предвидено финасниране. „В тези случаи не виждам смисъл да се пишат такива документи“, коментира вицепремиерът.
Липсва и регионален аспект на този тип документи, което води до задълбочаване на дисбаланса в регионите, изтъкна Даниела Бобева. Според нея задължително условие е в стратегията за туризма, заетостта и безработицата да бъде засегнат и регионалният аспект.
Тя призна още, че голяма част от тези документи се изготвят от външни консултанти. Причината основно е в липсата на капацитет в някои администрации. „Има сектори, в които администрацията няма капацитет да изработи секторните си документи“, подчерта Бобева.
Затова предстои Съветът по административна реформа да се заеме с проблемите на стратегическото управление. Ще се направи и цялостен анализ за оценка на всички действащи стратегии. Тя трябва да покаже кои от тях се изпълняват успешно, кои са изпълнени и кои вече не са неактуални в сегашните условия. Задължителна ще стане и рамката, по която ще се изготвят всички стратегически документи. Идеята е те да станат по-малки, по-кратки и по-ясни и да изглеждат по-скоро като планове за действие, допълни вицепремиерът. Според Бобева Министерския съвет трябва да участва във вземането на решения какви нови документи трябва да бъдат написани и кой да се ангажира с тях. „Това обаче все още не е решено и вероятно Министерския съвет ще бъде филтъра за изготвянето на по-важните стратегии“, допълни тя.
Бобева изтъкна още, че като задължително изискване при изготвянето на такъв тип документи ще се въведе вписването на необходимия за изпълнението му ресурс и откъде би могло да дойде финансирането. „Ако има нужда от някакви стратегии, то между тях е енергийната“, изтъкна вицепремиерът. Според нея обаче само по себе си това не може да реши проблемите в сектора. Така например от 2008-а насам се изпълняват две стратегии за бежанците, но реално през 2013-а страната ни не успя да се справи с този проблем, коментира Бобева.
Цветомира Личева
