Да открадне ли собствената си фирма, вместо да чака държавата да му я върне по законов ред – пред тази дилема е изправен бизнесменът Павел Стоименов. Бизнесът на едрия земеделец от Плевенско се оказа присвоен чрез класическа измама с помощта на фалшиви документи, вписани безпроблемно в Търговския регистър (ТР).
„Агро-бел 2001“ ЕООД, чието седалище е в село Брест, община Гулянци, обработва около 70 000 декара в различни региони на страната и навърта оборот над 20 млн. лв. годишно. Дружеството е с реална дейност, притежава сериозни активи, има десетки служители и няма задължения към НАП. Това не е попречило да бъде отмъкнато пладнешки, преминавайки в собственост на малограмотния ром Станимир Василев.
Операцията е проведена след Нова година, докато Стоименов е на почивка в чужбина. Дяловете му са „изкупени“ с договор за покупко-продажба от 6 януари, а промяната е вписана в Търговския регистър на 17 януари. Бизнесменът научава случайно за станалото само ден по-късно – от нотариус Димитър Джонов в Никопол, при когото отива да изповяда сделка за покупка на ниви. Джонов прави справка в регистъра и шокира Стоименов със съобщението, че той вече не е управител на фирмата и тя не е негова. Софийският нотариус Валери Манчев, който уж изповядал сделката за продажбата на „Агро-бел 2001“ ЕООД, също направил проверка в архива си и също установил, че това не се е случило! Самият той също не бил в България по това време и никой в кантората му не е работил по такава сделка.
Купувачът Василев, чиито родители в село Чернево твърдят, че няма никаква собственост, не си губи времето. Полицията проверява адресната му регистрация във Варна и след като установява, че отдавна не са го виждали там, го обявява за национално издирване. И въпреки че Павел Стоименов прави всичко необходимо да предотврати последваща продажба на свои фирмени активи, не успява. Уведомява незабавно за случващото се икономическа полиция, прокуратурата, БНБ, Нотариалната камара и отделно изпраща съобщение на всеки един нотариус в страната. Описва им измамата, съобщава, че е образувано досъдебно производство и им предоставя името на измамника. Усилията му са напразни. На 20 януари кадастралните и данъчните служби в Шумен снабдяват новия собственик на негови имоти със скици и с данъчни оценки за ниви в района и 60 дка на Стоименов са прехвърлени на трето лице с нотариален акт. Вписаната в него цена е 150 лв. за декар, а реалната пазарна цена е над 1000 лева. Сделката изповяда шуменският нотариус Светлозар Стоилов.
Павел Стоименов и разследващите са убедени, че го граби организирана структура на имотната мафия. Същото твърдят и браншовите организации в аграрния сектор, които излязоха с протестна декларация, заплашиха с протести и поискаха законови промени. Данните за дружеството(включително и подписите и печатът) са сканирани от Търговския регистър, въпреки че достъпът до тях уж не е толкова свободен, колкото беше допреди няколко години. Изисква се електронен подпис или цифров сертификат, което не е проблем за измамниците. Улеснява ги и липсата на връзка между Агенцията по вписванията и нотариусите. Помага им и липсата на изискване служителите й да се свържат със съответната нотариална кантора поне по телефона, за да проверят истинността на сделката или на промените, които вписват.
Станалото означава, че въведените от началото на 2013 г. ограничения за изцяло свободен достъп до Търговския регистър имат сериозни пробойни. Промените в едноименния закон, с който стана това, бяха съпроводени с тежки спорове около плюсовете и минусите на различните режими. Агенцията по вписвания до ден-днешен твърди, че не е длъжна да проверява истинността на документите и че не разполага с данни за тенденциите в измамите. Измамите били грижа на полицията и на прокуратурата. Според източници от МВР и от държавното обвинение при данни за измама само те отправят по няколко десетки запитвания на ден към агенцията. Но, общо взето, се активизират, ако ужилените сами се обърнат за съдействие, обикновено след като измамата е реализирана.
Още преди три години тогавашните управляващи от ГЕРБ искаха промени, тъй като заради свободния достъп до Търговския регистър станало по-лесно да откраднеш фирма, която има 10 имота, отколкото да откраднеш само един-единствен имот. После стана ясно, че ограниченията няма да засегнат въведените вече търговски и лични данни, защото изтриването им било скъпо. От правосъдното министерство пък посъветваха собствениците на дружества да проверяват актуалното си състояние в регистъра всеки ден, защото електронният подпис не носел особена сигурност срещу опити за измами. В случая със Стоименов не става въпрос само за документи, удостоверяващи провеждане на общо събрание и избор на управител, който да впише промените по електронен път. Кражбата на фирмата му е осъществена радикално – с пълна подмяна на собственика, новият даже се е вписал и като управител.
Междувременно Агенцията по вписванията се съгласи с аргументите на бизнеса, че контролът по издаване на е-подписите трябва да бъде затегнат, като бъде създаден единен регистър с данни кой, кога, къде и на кого е предоставил това право. Няколкото фирми, които издават е-подписи, признават, че опитват да упражняват собствен контрол, като отказват да го дадат на лица, които им се струват съмнителни. Съдът, който е единственият орган с правомощие да разпореди на Агенцията по вписванията да спре вписването на ново обстоятелство, може да реагира бързо, но само ако собственикът поиска да се наложат обезпечителни мерки. За да ги поиска обаче, той трябва да узнае, че се подготвя кражба, преди промените още да са вписани. Стигна се и до предложение за въвеждане на опция в ТР, с която достъпът до фирмените досиета да става с потребител и парола, и едва след това да се подава заявление с електронен подпис.
Въведеното миналата година като услуга SMS-известяване за заявени промени по фирмените дела явно още не се ползва масово. Някои веднага настояха това да става и чрез e-mail, но засега уведомяване по електронната поща се прави само ако промените са вече вписани. В крайна сметка големите очаквания от въвеждането на електронните услуги, изглежда, не се оправдават напълно. А човешкият фактор остава решаващ.
Миналата година крадците на фирми посегнаха на една от големите пътни фирми – варненската „Пътища и мостове“ ЕООД. Полицията задържа пред гише в регионалната служба на Агенцията по вписвания двама мъже, които чакали да получат документи за промяна в управлението на дружеството, вписана въз основа на заявление с електронен подпис. Единият от тях трябвало да бъде вписан като управител, а трети съучастник бил „мозъкът“ на схемата. Целта им била да източат банковите сметки и бързоликвидните активи. От окръжната прокуратура във Варна пък съобщиха за опит да бъде присвоен тамошният Grand Mall, част от задграничен холдинг. По този случай също били задържани двама мъже, известни вече на разследващите с друг опит за измама – теглене на кредити от банки въз основа на фалшиви документи.
Интервю с Павел Стоименов:
Чужденците изнасят незабавно всеки спечелен лев
Г-н Стоименов, съвзехте ли се след станалото?
– Нямам време да мисля, защото тичам да доказвам, че нямам сестра. Аз и колегите от браншовите организации ще се преборим да променим закона (за Търговския регистър – б. ред.), защото у нас повечето закони са направени така, че да се краде. Виждате, че не просто продават губещи и задлъжнели фирми, за да се отърват от пасиви и данъчни задължения, а крадат работещи дружества.
Тоест законотворците обслужват крадците?
– Аз съм настроен патриотично и никога не си псувам държавата. Искам да работя в нея, да плащам на хората си и да покривам задълженията към фиска. В сряда (29 януари)бях с колегите браншовици в София на среща с представители на Агенцията по вписвания, Нотариалната камара и Асоциацията на банките в България. Единодушни сме, че в момента никой няма сигурност за фирмата си. Бях потресен да узная, че за смяна на управител не е необходима нотариална заверка на изявлението на собственика. Договорихме се да започнем съвместен проект за законови промени въз основа на нашите предложения.
Кои са те?
– Аз съм ги систематизирал и колегите принципно се съгласиха. На първо време служителите на ТР да извършват насрещни проверки при нотариусите, заверили съответните документи, за тяхната истинност. Срокът за тези проверки да бъде един месец, а не три дни, както сега. Да бъдат направени законодателни промени, предвиждащи сделки, свързани с промени в представителната власт и собствеността, да се извършват само от нотариуси с район на действие, съвпадащ с адреса на управление на търговското дружество. Да се изисква задължително удостоверение от НАП за липса на задължения към бюджета и персонала. Нотариусите, изповядващи сделките, да имат задължение да вписват тези обстоятелства в ТР и да гарантират истинността на приложените документи.
Вие обаче ще чакате държавата да Ви върне фирмата.
– Честно да ви кажа, много мислих дали да не си я върна по същата схема, както ми я откраднаха. И знам, че мога да го направя за пет минути. Но това означава, че от почтен човек ще стана престъпник. Къде отива тогава нормалността в тази държава? Разговарям с много чуждестранни инвеститори и те чистосърдечно си признават, че изнасят всеки лев от печалбата си в чужбина. Тук работят само с местни кредити и местни обезпечения, прехвърляйки риска изцяло на нашите банки. И правят всичко това от страх за активите си. Имам приятели французи, казвам им: „Елате тук да инвестирате, бе хора – 10% ни е плоският данък, на два часа път със самолета сте!“ А те: „Отдавна да сме дошли, но в нашата Търговска камара не спират да ни предупреждават че България е раят на измамите“. Вижте само каква пушилка вдигаха около мораториума за продажба на земя на чужденци. Пълни глупости – никой не се натиска да купува земя тук заради липсата на законност и ред.
Българският бизнес също изнася печалби.
– Ако го прави, то е по същата причина. Или пък просто бизнесът не е чист. Ами вижте какво прави масово т. нар. бизнес елит. Всеки тръска пасивите на държавата. От три притежавани фирми две цъфтят – на тях се водят имотите, банковите сметки, яхтите и всички лъскави екстри. Третата е обаче на загуба и тъне в борчове към фиска. В един момент тя се прехвърля на един ром и държавата пие една студена вода. Но я пият не мошениците, управниците, чиновниците и магистратите, а честните данъкоплатци.
